Туй-Онуй

Защо ?!?

2011-10-11T22:27:00.008+02:00

Български национален отбор по футбол 1994:

----------------------

Български национален отбор по футбол 2011:

Националният отбор на България записа най-срамната страница в своята история, след като загуби с 0:1 от Уелс на стадион "Васил Левски” в последна евроквалификация и завърши на петото последно място в своята група „G”. Това се случва за първи път от световните квалификации за Мондиал 90, но трябва да отчетем, че тогава групата бе съставена от 4 тима (Румъния, Дания, Гърция и България). По-срамното е, че „трикольорите” освен петте загуби от осем мача не успяха да вкарат нито един гол от четири домакинства, като в София имат голова разлика 0:5 и само една спечелена точка с Швейцария през март. Нещо, което не се бе случвало никога. Така представителният тим на България остана без гол на свой терен от две години. цитат от спортал.бг

.
...
.....
.......
.........
...........
.............
...............

Детски отбор на ФК Етър - 1979:

Юноши младша възраст на ФК Етър - републикански шампион за 1987:

------------

Дестко-юношеската школа на ФК Етър 2011:

Tренировъчният „терен“ до стадион „Ивайло“

Tренировъчното игрище в с. Леденик...

Единственият терен , годен за провеждане на тренировъчен процес в цяло Велико Търново и то при много лоши условия - Стадион "Центъра" в двора на старото военно училище. Подлежи да бъде разрушен след броени месеци, защото през него минава новият воден цикъл на града...

Баните, в които децата се къпят...

Има ли още някой, който се чуди защо футболът ни е на това ниво???

Прогрес

2010-11-12T17:40:00.009+02:00

Днес попаднах на една интересна фотогалерия(Благодарности ан zam-direktora)...

В която имаше следната снимка:

Полицаи от Велико Търново пък се срещнаха с първолаците от училище "Патриарх Евтимий". Антимафиотите направиха демонстрация на оръжие и полицейска техника. Снимка: БГНЕС

Ето и източника

Гледайки дечицата в главата ми нахлуха спомени от 4-ти клас. Тогава моят клас беше избран да бъде отряд "Млад танкист". Нямам спомен защо на нас точно се падна честта, може би защото бяхме баскетболна паралелка. Цялата схема ни задължаваше веднъж седмично да ходим във Военното училище във Велико Търново и двама курсанти да ни учат как се разглобяват и сглобяват автомати, как се мятат гранати, как се минава военна полоса, как се марширува и т.н. В края на учебната година ни събраха всички подобни класове на състезание, което се проведе във ВНВУ. Имаше "Млад милиционер", "Млад пожарникар" и т.н... Всички с белите ризки, сините панталончета и червените връзки. Аз май участвах само в груповата изява при маршировката, когато с песен на глас минахме пред трибуната на плаца във Военното училище. Песента не беше нито "Шуми Марица", нито "Тих бял Дунав" или подобна. Песента беше следната:

По долинам и по взгорьям
Шла дивизия вперед
Чтобы с боем взять Приморье -
Белой армии оплот

Наливалися знамена
Кумачом последних ран
Шли лихие эскадроны
Приамурских партизан

Этих лет не смолкнет слава
Не померкнет никогда
Партизанские отряды
Занимали города

И останутся как в сказках
Как манящие огни
Штурмовые ночи Спасска
Волочаевские дни

Разгромили атаманов
Разогнали воевод
И на Тихом океане
Свой закончили поход

На кой ли болен мозък са му трябвали подобни щуротии...? Години по-късно, когато бях войник, се чудех, как нежните ни детски ръчици са махали на Калашника едно щифтче дето има за да разглобиш газовата тръбичка(май така се казваше), което не беше никак лесна задача и бая народ си изподра ръцете.

Интересни времеви паралели се получиха, на фона на някои от другите случки през седмицата на годишнината от 10-ти Ноември 1989, като тази и тази...

Какво ли ги чака малките дечица на снимките...? Стария Вейдър пристига утре сигурно за да каже на всички ни; "Come with me my son!" и да ни пробута ядрено-нефтено-газовите си боклуци, които и децата на дечицата от снимката вероятно ще изплащат...

Децата се включиха във викторина, а полицаи изнесоха открити уроци за наркотиците и безопасността на движението по пътищата. Снимка: БГНЕС

Папаняците

2010-09-21T16:10:00.007+03:00

Винаги съм съжалявал и може би ще съжалявам до края на дните си, за едно нещо.

Не познавам единият си дядо, а съм кръстен на него... Минчо се е казвал и е държал, ако ще ме кръщават на него, да запазят само първата буква, защото не си харесвал много името, милият...

Починал е доста млад, когато съм бил все още пеленаче. Трето поколение инженер съм, но винаги съм се смятал за издънката във фамилията по тази линия. Баща ми е също инженер, но сдиплома от Пражката политехника. Дядо ми Минчо пък също е с диплома от Прага, но за инженер-химик. И то какъв! Бил е ръководител на екипа създал първия антибиотик в България. Уви тая пуста химия е причината и за това да нямам съзнателен спомен за него... При авария в някакъв цех в Разград, тръгва да спасява работниците без предпазна маска... надишва се с някакви отрови и от тогава до края на дните си страда от хроничен хепатит. Лека му пръст!

Но не той е темата, за която ще пиша днес. Дядо ми Пейо може би компенсира за липсата на Минчо. Здрав, як, висок, силен и синеок Балканджия, ама от онея типичните. Всъщност май не беше чак типичен Балканджия. Баба ми бе такава - безкрайно волева и строга жена. При нея с братовчедките ми се научихме какво е туй нещо наречено труд и дисциплина. Дядо ми беше по-широко скроен и далеч по-чувствителен. Като тинейджър, четейки "На Изток от рая" на Джон Стайнбек, се разплаках, когато в книгата почина Самюел Хамилтън, защото имах чувството, че е починал моя собствен дядо. Дотолкова героя от книгата приличаше на него. Помня го още как слагаше на ревера си само два от ордените, отивайки на парада на ветераните от ВСВ и аз тайничко съжалявах, че няма по десетина, като другите дядовци. После разбрах, че юбилейните тенекета не ги броял за нищо и държал да носи само онези, които беше получил по време на войната. Още се чудя, как е било възможно да се запише доброволец, при положение, че баба ми е била бременна с леля ми в тоя момент, но уви вече няма как да разбера. Не му се говореше много и за онея години, макар, че аз като момче изгарях от любопитство да разбера повече. Знам за някои истории като тази, при която хванал някакъв пиян руснак, тръгнал през нощта да изнасилва някаква девойка от къщата, в която били разквартировани в Сърбия или Унгария. Хвърлил му един пердах и го предал на командирите му, които пък на другия ден го разстреляли... Но знам и други - леля ми беше спечелила някаква награда, като ученичка с разказ в сп. 'Родна реч'. Разказът беше за това как едни войници на фронта, застреляли една сърна около позициите си, разпорили я за да я изпекат на огъня, а дядо ми не само, че не ял от нея ами си и издрайфал червата, тъй като сърната се оказала ... бременна. Още го помня, колко много се радваше да седне на голямата маса в Елена, а на нея да са всичките ми лели, сваковци, братовчеди ... да ядем бут и да пием винце и ракия. Жалко само, че не доживя до това лято за да присъства на срещата на Папаняците, за която ще стане дума по-надолу. Та по негова линия се оказа, че съм наследник на един голям Руховски и Еленски род, а в оня край родовете не са случайна работа. Знаех, че по женска линия сме потомци на Хаджи Сергий, един от главните участници във Велчовата Завера, но това лято открих и много други интересни неща, които ще се постарая да запазя през години и за наследниците си. Интересно е да знаеш, че една от първите братовчедки на дядо ми е била женена за последния капитан на "Дръзки". Че вероятно фискалния апарат в кварталното магазинче е призведен от твой роднина. Че детските обувки(които ми се налага да оглеждам напоследък) на "Колев и Колев" са произведени също от твой роднина. Че карайки по Хемус или Тракия, или отивайки си от работа през ларгото в София, пак един твой роднина е участвал в проектирането и строежа на въпросните. Ех, сталиниската архитектура не ме влече, но пък какво да правиш такова е било времето тогава. Че един от чичовците на дядо ми Пейо е бил знаменосец на Великотърновския пехотен полк по време на Войните от началото на века... и т.н.

Но да не бъда многословен и да дам думата на Мария Симеонова да доразкаже сбито за Папаняците... една малка и скромна част от които се явявам и аз.

Приятно четене!

Наследници на 350-годишния род Папаняците се събраха в Руховци

Мария Симеонова

Книга за своя род написа Мария Симеонова-Грозева

Една мечта от 30 години на двама видни потомци на рода – инж. Никола Симеонов и Йорданка Симеонова, се сбъдна. Наследници на Папаняците от различни краища на страната, даже и от чужбина, се събраха в събота на първата родова среща в еленското село Руховци – там, където здраво е побит жилавият им корен. По зова на кръвта дойдоха потомци, които се виждаха за първи път. От няколко клона на родословието имаше наследници до четвърто коляно. На първите редове в читалищния салон се подредиха старейшините от рода, надхвърлилите 80 години - Генка Пеева, Петко Симеонов, Стефан Пеев. Присъствието пък на многото деца на срещата бе доказателство, че живителните сокове на родовите корени са разлистили буйна корона на родословното дърво.

„В нашия род калпави хора няма!” - едва ли може да има по-добро послание към потомците от тези думи на Мария Раева – дъщеря на първия кмет на село Руховци след Освобождението, свързала живота си със Симеон Пеев – водач на четата на Папанячетата в селото, твърде работлив и предприемчив за времето човек. Тази истина за рода доказва и тяхната внучка Мария Симеонова-Грозева. Тя е не само инициатор и организатор на срещата, но и автор на книгата „Наследството на един род Папаняците”. Излязла от печат ден преди срещата, тя бе най-скъпият подарък за родствениците, екземпляр от която получи всеки. Спомоществовател на изданието е великотърновското дружество „Тремол” ООД на инженерите съпрузи Ралица и Петър Колеви. Фирмата носи името на бащата на Ралица - Тремол Иванов, флотски офицер, един от командирите на миненосеца „Дръзки”, първи директор на Български морски флот, автор на книги за българското корабоплаване и корабостроене, починал през 2000 година.
Неговата съпруга Йорданка Симеонова, която е леля на авторката на книгата, дълги години пише спомени за рода. Един от екземплярите тя дава на своята племенница с думите: „Ти продължаваш нататък”.

„Руховският сборник”, чийто редактор и съставител е кръщелникът на моя баща и потомък на Папаняците – Пенчо Чернаев /той направи представянето на книгата по време на срещата – б.а./, и отправеното към мен и сестра ми послание: „Кръвта вода не става и любовта към Балкана не умира” бяха последната капка, която ме провокира да се потопя в родовата история.

Днес все повече българи тръгват по света. Сред тях са и потомци на нашия род. Редно е да им оставим нещо, което ще ги крепи и поддържа в тяхното ежедневие, за да знаят и помнят какви са били, откъде са произлезли техните деди, как са живели и да се гордеят с делата им” – така пише в книгата за родовата си мисия Мария Симеонова.
Тя и по-голямата й сестра Божидара са родени и учили в Елена. Техният дядо Симеон Пеев бил знаменосец на Великотърновския пехотен полк по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. За него се носел слух в Елена, че по време на една от войнишките отпуски си пристигнал с ботуш, пълен със захарин, и с това поставил началото на содо-лимонадената си работилница в града. Той бил един от първите притежатели на лек автомобил в Елена, купен през 1929 г. Снимка на колата с фамилията Пееви избира авторката за корицата на книгата.

Бащата на Мария – Пенчо Симеонов пък притежавал една от най-големите библиотеки в града, част от която подарил на Младежкия съюз през 1947 г. В тежък период от живота на голямата си дъщеря Божидара той й пише: „Не е герой този, който никога не пада, а този, който съумее да се изправи и да продължи”. С присъщото му тънко чувство за хумор той казвал, че най-голямата глупост е да почерпиш, защото остаряваш.
Приятната визия, чара, темперамента, организаторския талант Мария е наследила от майка си Мина. Тези качества безспорно й помагат в дългогодишната активна педагогическа и възпитателна дейност с подрастващите, в младежката художествена самодейност, за което е удостоена с престижни отличия и почетни звания.
Тя много обича Еленския балкан и затова запази и ремонтира част от бащината си къща, но пусна дълбоко котва във Варна. Свързва живота си с моряк, а днес синът й Филип е капитан далечно плаване. Тя има невероятния шанс да бъде избрана през 1969 г. от ръководството на Елена за кръстница на едноименния кораб „Елена”. Тогава еуфорията сред земляците й е толкова голяма, че дори акушерката баба Коса, която при раждането на Мария я била отписала от белия свят, вади от раклата чисто нова извезана народна носия и я подарява за ритуала.

Емоционален момент по време на срещата бе представянето на родословното дърво. Родът, който е с над 350-годишна история, тръгва от Стойко Славов. Той заедно с приятеля си Кара Михо идват в Руховци след разгрома на Чипровското въстание през 1688 г. Прякорът на фамилията се свързва с потомък на преселилия се чипровец, който носи същото име. Стойко Славов имал глупостта да се кандидатира първи да служи в новопостроената дървена църква в селото, без да има подходящото образование. По време на службата това проличало и оттогава всички започнали да го наричат Стойко Папаняка, т.е. човек, който си навира човката, където не му е работа.
Неговият внук Пейо Симеонов се жени за Неделя – дъщерята на богатия селски първенец в Руховци Марин Ферманджиев. Раждат се шест деца в семейството, от които избиват най-вече филизите на Папаняците. В Руховци е запазена и до днес родната им къща, паметник на културата, построена от дядо им Марин Ферманджиев. От този род е и отец Сергий /Станьо Ферманджиев/, поборник, участник във Велчовата завера, на когото признателните руховчани издигнаха паметник в центъра на селото. Неслучайно 2010 година е избрана за родовата среща, тъй като се навършват 175 години от съзаклятието.
И още един потомък на рода е повод за особена гордост. Инж. Никола Пеев, завършил Мюнхенската политехника, е живата история на пътното строителство у нас и името му е свързано с изграждането на пътните магистрали „Хемус”, „Тракия” и др. Под негово ръководство са проектирани и построени сградите на ЦУМ, хотел „Шератон”, бившият партиен дом в столицата, също и новата поща и градската библиотека във Велико Търново, когато е бил главен инженер в Районно пътно управление. За съжаление не доживява деня на бленуваната от него родова среща, умира през 1985 г., на 69 години.
Най-малките наследници на рода поднесоха цветя пред паметника на отец Сергий. После всички запалиха по свещица в църквата, отидоха и до родната къща на Папаняците в селото.

„Веднъж в живота на човек се случва подобно нещо и си заслужаваше да долетя чак от Лондон – споделя Ваня Йорданова, праправнучка на Пейо и Неделя, която в британската столица работи като мениджър на частна детска градина. – Подобно събитие не бива да се изпуска. Вълнението е голямо, тъй като се срещнах с хора, за които не съм и предполагала, че имаме кръвна връзка. Доведох и приятеля ми от Кърджали, за да му покажа какъв славен род сме.”

Източник: в-к Борба

Дупки в Лозенец

2010-04-15T13:42:00.004+02:00

Благодаря на в-к "Дневник", че публикуваха снимките и краткия ми коментар.

Toва е една серия от дупки (на снимките е само малка част от всичко) на улица "Теодосий Търновски" в Лозенец...

Забелязвате ли, че изровената част е .... нова? Това се случва вече за трета година, откак живея в района.

Август се изкопават с фреза повредените участъци и после се Хасфалтират с някаква мега-некачествена смес. Резултата е, че още през януари, февруари на следващата зима нещата изглеждат по този начин. И така вече трета година... огромна дупка, в кръпка, в кръпка.

Всяко лято си казвам "Абе едва ли може да сложат по-некачествен асфалт от този" и всеки път успяват да ме изненадат. :)

Katyn

2010-04-10T21:46:00.004+02:00

И.В.Сталин и А.П.Берия избират място за посаждане на дървета. Летище Смоленск, 10 Април 1940.

Бог да прости загиналите ...

За "Обратният подбор"

2010-02-03T16:05:00.004+02:00

В момента следя на живо изслушването на нашият кандидат(вторият избор) за еврокомисар Кристалина Георгиева и ми се прищя да споделя нещо. Не разбирам много от материята, върху която госпожата полага изпита, да не кажа никак, но ми харесва начина по който се държи и представя себе си и България пред евродепутатите. Явно и те я харесват, защото получи похвали от доста от тях, успя да изкара усмивки по лицата на повечето с чувството си за хумор, но не от снизхождение(като тези при разпита на Р.Йелева) а истински... и т.н.

Та малко като гръм от ясно небе ми дойде вчера един разговор с майка ми. "- Знаеш ли, че Кристалина била от Кършовия род от Елена?" ме попита тя... "-Не!" казах аз, и отворих чичко гугъл да видя за какво иде реч.

И ето какво излезе... Госпожата е потомка не само на прадядо си Иван Кършовски, ами е рода и на цяла плеяда от личности, оставили диря в историята и културата на пред и следосвобожденска България. Иларион Макариополски и неговата Великденска акция... Стоян Михайловски и неговите строфи "Върви народе възродени..." ... Петко Юрданов Тодоров, сестра му Мина за чийто "Две хубави очи" Пейо Яворов пише една от най-хубавите си поеми...

Това малко ми дойде като разведряване след убийствената статия за обратния подбор на темплар от вчера... Може би не всичко е загубено. Може би все пак има някакъв шанс подбора и у нас бъде обърнат в правилната посока ?

Ето чудесното интервю с майката на Кристалина Георгиева, което открих след споделеното от майка ми вчера. Приятно четене!

Кристалина Георгиева е правнучка на Иван Попхристов Кършовски – най-видния представител на еленската възрожденска фамилия
Някои хора се гордеят с богатство и пари, а ние сме горди с родовете си – с това искрено признание започна разговорът ми по телефона с майката на Кристалина Георгиева, българският кандидат за европейски комисар, вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка. На 3 февруари, когато е изслушването на българския кандидат от Европейския парламент, Маринка Георгиева ще навърши 89 години, но рождения ден ще празнуват след голямото изпитание на дъщерята.
„Ние от фамилията все сме си заедно, не ни пречат големите разстояния. А и общуването ни е семейна традиция от минали времена, когато всички се събирахме у баба Анка и пеехме. Тези песни са ми скъпи спомени и Кристалина все иска да ѝ ги запиша.

Ние даже си кумувахме по роднински, а когато ни питаха защо го правим, отговаряхме – та ние сме си хора за цяла сватба, защо да търсим други” – разкрива една по една подробности от родословието майката на известната българка.
Професионалното израстване и шеметната кариера на Кристалина Георгиева, единственият източно-европеец в ръководството на Световната банка, са потвърждение на поговорката „Крушата не пада по-далеч от дървото”. А може би е орисана по родова линия да продължи делото на предците си за силна българска държава.
Българският кандидат за еврокомисар е потомка на една от най-известните родолюбиви фамилии в Елена – Кършовската. Кристалина е правнучка по бащина линия на Иван Попхристов Кършовски – най-изявеният представител на рода, чието начало поставя легендарният Кършо войвода. За него се предполага, че е сред младите боляри, избягали и заселили се в Еленския балкан при падането на Търново под турско.
Иван Кършовски е първородният син в многолюдното семейство на възрожденския учител и свещеник Христо Иванов Кършов и племенницата на Иларион Макариополски Юрдана Симидова. Петимата братя – Иван, Сава, Юрдан, Кръстьо, Антон, и една от двете дъщери – Андоничка, се посвещават на национално-освободителната борба.
Революционната дейност на прадядото на кандидатката за еврокомисар е свързана с участието му в четата на капитан дядо Никола, в легиите, той работи у нас и в емиграция с Раковски, Панайот Хитов, Христо Ботев. Искрени и сърдечни са били отношенията му с Левски, обща работа в БРЦК и приятелство го свързват с Любен Каравелов.

Иван Попхристов Кършовски се нарежда сред най-изтъкнатите в интелектуално отношение български възрожденци. Владеел немски, френски, румънски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на което чете и ползва разностранна чужда литература, прави преводи и неслучайно е сред учредителите на Българското книжовно дружество /днешната БАН/. Той оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов, на чиято чета Кършовски е главен писар: „…било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът…”.
След Освобождението Иван Попхристов Кършовски взема участие в уредбата на държавата. Той е сред членовете на Учредителното събрание, народен представител в Първото Велико народно събрание, секретар на бюрото на Народното събрание. Скоро обаче, като много народни поборници, той е силно разочарован от произвола и нарушенията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пише в дневника си: „За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право”.

От 1881 г. Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграция във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля ѝ Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
В Елена и до днес е запазена родната къща на прадядото на бъдещия еврокомисар, паметник на културата, в която Левски основава местния революционен комитет. Тя се намира в началото на малката калдъръмена уличка „Кършовска”, а през главната улица, в парка, е издигнат паметник на петимата братя революционери.
„Кристалина знае много за своя еленски род, но никога не е идвала в града на своя прадядо за разлика от брат си. „По моя линия тя е наследница също на славен род”, споделя още майката. „Дядо ми по бащина линия е бил активен участник в борбата за църковна независимост, а другият ми дядо Балканската война заварва като кмет на Любимец. Всички мислят, че Кристалина е от моя град, но тя е родена в София, на една и съща дата – 13 август, с племенницата Анелия, която носи името и удивително прилича на баба си Анка. Кристалина е кръстена на моята майка, която се казваше Кристина, и детството си често прекарваше при нея и сестра ми в Любимец.
„За първи път споделям още нещо за Кристалина. От баща си, който почина рано и беше прекрасен трудолюбив човек, и от прадядо си Иван е наследила писането на стихове, а от мен да рецитира. Аз не станах актриса, харесвам театъра като изкуство, а не като професия. Синът, който е по-голям от Кристалина, наследи дарбата на моя прадядо и е художник-приложник.

Ние сме сърдечни и открити хора. Вратата на дома ни е отворена за всеки, който идва с добро сърце. Когато дъщеря ми прие кандидатурата за европейски комисар, десетки хора ми се обадиха да ме поздравят. Други я укоряваха, че за пет минути е приела предложението. Когато на везните поставиш високия пост в Световната банка и дългът към родината, не е нужно повече време, за да покажеш, че си патриот. Дори и далеч от Родината, тя не престава да мисли за нея. Всяка сутрин, мамо, ми казва тя, се събуждам с мисълта за България. И как да е иначе, като тук са всичките ѝ близки – съпругът, дъщерята, майката, приятелите ѝ.

Ако моята дъщеря беше отказала предложението, щях да бъда силно разочарована. Изпитвам майчина гордост, но повече се гордея с нея като българка, защото на България са нужни хора, които освен за собственото си благополучие трябва да работят и за държавата си, и за народа си. А той заслужава по-добра съдба. Вярно е, че една птичка пролет не прави, но и досега все ни управляваха като орел, рак и щука.
Аз вече съм на възраст жена, но пожелавам на младите да дочакат щастливи дни за България.”

Мария Симеонова

20 години ...

2009-11-10T17:07:00.003+02:00

В онова късно лято на 1989, с баща ми и майка ми се качихме на жигулата комби с цвят оранж(или "детско посрано" както казваше баща ми) и потеглихме на екскурзия до ГДР, спечелна от майка ми. Колегите от съобщенията на ГДР идваха на почивки по нашето море, а служителите на родните съобщшения пък чрез томбола получаваха право да отидат до Източна Германия. На разменни начала. Те спят в български семейства - а после българските семейства спят у тях. И така в края на август отпътувахме по посока Видин-Тимишоара-Будапеща-Братислава-Прага-Берлин. Една последна екскурзия из соц. блока преди да се е разпаднал(естествено ние това не го знаехме още). Румъния беше ужасно подтискаща страна... хората и също. Унгария беше на другия полюс. Може би най-богатата страна от лагера, или поне изглеждаше най-лъскава. Братислава беше град с жилищни комплекси в стил Люлин ... но пък нямаше толкова кал като в родния търновски "Пишман". А пък новият ми приятел Рижко, син на колега на баща ми от университета ми показа за два дни невиждани неща. По дяволите! Там на щандовете за сладолед имаха по 10 вида "змръзлина"! И гледаха на видео Конан Варварина и Терминатор!

Прага била най-красива през есента - така казваше баща ми и ни развеждаше из тесните сокаци на родния си град. А Прага наистина беше красива! Направо невероятна!

Берлин не бе така красив и весел като столицата на Чехия ... но пък и там всичко изглеждаше толкова различно за виждалия ми само родната България поглед на 10 годишен. Затова пък имаше хубави и евтини обувки, от които майка ми накупи за всичките ми лели , а за себе си по няколко чифта. Аз пък се сдобих с яко шушлеково яко, което носих почти до 8 клас...

Спомням си и Бранденбургската врата, която можеше да се гледа само отдалеч ... и Райхстага(тогава си мислех, че думата е от женски род) и чистите и подредени предградия, с прекрасни паркчета и езерца, в които плуват лакоми патици. Спомням си и една от най-величествените сгради в Лайпциг, която имаше голям червен надпис на фасадата си "Георги Димитров Музеум", а булеварда пред нея пък беше "Георги Димитров щрасе"... И симпатичната хазайка, която редеше сладко на саксонски диалект "Вениш, вениш ... аба гууд!" Пухените завивки, каквито в България нямахме и какво ли още не!

Прибрахме се. Започнах училище. Съучениците ми дни наред попиваха всичко, което бях натрупал като впечатления ... а то бе много!

И ето , че една вечер, както си седях в кухнята със майка, баща ми влезе с гръм и трясък и съобщи, че Тодор Живков вече го няма! Радост, която тогава още не разбирах съвсем...

След това последваха кварталните ни войни с момчетата от съседния блок, при които ние седяхме от едната страна на главната улица и развявахме онези сините найлонови знамена, а те от другата със същите червени и се замеряхме с камъни ... непрестанно включен телевизор(когато нямаше режим на тока), кръгли маси, митинги ... емоции.

Какво се промени за 20 години? Не мисля, че е кой знае колко много. Сигурен съм, че ако пак отида в изброените по горе държави и градове, отново ще ахкам и ще възкликвам; абе защо аджеба и у нас не е така?

Страх ме е само, че Румъния няма да е същата ... нищо лошо за румънците, но уви адски тъжно за нас.

Шест неща, които ме правят щастлив

2009-08-18T14:55:00.004+03:00

Комитата ме покани, та с известно закъснение нека и аз да се изкажа по темата :)

1. Обичам да си ходя на село... Ей така, да метна два наръча дърва, да окося поляната, да прекопая доматите - изобщо да се изпотя вършейки малко физическа работа. Кеф ми е! Не ми тежи... даже половината си отпуска тази година прекарах именно по този начин - и си починах и то много добре. В това число трябва да вметна и ходенето за риба по реката(за жалост рядко ми се удава), дори ей така просто да тръгна надолу по течението нарамил въдицата, покрай бостаните, да си събуя обущата и да шлапам бос през поляните... да намеря едно местенце с хубава тревица, да откъсна един стрък, да си го сложа между зъбите и да се излегна по гръб и да слушам птичките... Умирам си за тая работа - преживявам някакъв вид катарзис, всеки път щом го направя. Както майка ми винаги повтаря; Човек не трябва да къса връзката с природата - направи ли го и вече губи доста от човешкото в себе си. Знам ли, може би има право.

2. Обичам да хапвам на село... Храната има някак си друг аромат и вкус, щом седнеш на масата на тиферич под асмата. А Шопската салата от прясно откъснати топли домати от градината не могат да я докарат на вкус и в най-скъпия ресторант из държавата :) Те това е!

3. Обичам да се ровя из родовата памет - кой дядо какъв бил, кой от къде дошъл, къде ходил... какво направил; а за разправяне има много - от едната страна стари балканджии, с разни родственици, за които има абзаци в учебниците по история, от другата стари градинари, обикаляли централна европа преди и след 9-ти.

4. Спорта и в часност футбола. Харесва ми да отида на мач, да повикам, да поскачам, да излея малко емоции навън. Едно от нещата, заради които е добре човек да живее в София - когато си иска може да отскочи на мач на националите например(не че напоследък има кой знае какви поводи за радост покрай тях де). Преди и спортувах - баскетбол предимно - отново за разтоварване. Няколко здрави игри, една потна фланелка и един душ след тежък работен ден изчистват тялото и главата от стреса и напрежението по-добре от всичко друго.

5. Обичам да се занимавам с разни дребни строителни или други дейности - да фугирам стар дувар, да отлея малко бетонец, да скова нещо... изобщо удоволствие ми доставя да облагородя нещо, да го нарпавя по-хубаво и уютно... за жалост за тази си страст нямам достатъчно време напоследък.

6. Малката Елена... да е жива и здрава!

Да се изкажат Беломоре и Георги Станков

Русе - лято 2009

2009-06-19T14:52:00.004+03:00

Две снимки. Правени са в един и същ ден, относително по едно и също време на два предизборни концерта, случили се на разстояние около 200 метра един от друг.

vs.

В задачата се пита кой е на БСП и кой е на Синята Коалиция?

снимки - Nedko - flickr.com

"Калоян" Велико Търново - Шампион на Балканската Хокейна Лига

2009-03-23T12:20:00.007+02:00

Тази година, откриването на мачовете от Балканската Хокейна Лига ме върна в детските ми години, когато мръзнех по трибуните заедно със стотина други млади търновци, на ледената пързалка до стадион "Ивайло". Когато се радвах на успехите на младите хокеисти на "Етро 92", някои от които мои съученици, тайно мечтаейки си и аз да съм като тях, но поради ръста ми(2 без 2) така и не се престраших и станах баскетболист...

Приказката за "Етро 92" започна през 1992, продължи с титлите от републиканските първенства за деца и юноши през следващите години ... участие за кратко в мъжкото първенство и завърши тъжно със закриването на леденият стадион през 1999... По-късно господин кмета и общинарите решиха, че ще е по-добре да го разрушат и на негово място в момента са във финален етап строежите на 2-3 нови жилищни блока. Но да оставим настрана "загрижеността" на общинската власт за спорта в града, всичките им тъмни сделки от типа "кон за кокошка" и милионите, с които се облажиха строителни предприемачи, общинари комисионери и т.н. Днес е ден за радост!

От тази година бившите юноши на отбора, вече улегнали мъже, се събраха и на собствени разноски участваха във второто издание на Балканската Хокейна Лига. И не само участваха, но и спечелиха титлата, макар и да са единственият отбор, който няма база и не тренира ... Както има една фраза: "Формата е временна, класата е вечна!"

Ето ги и златните момчета на Велико Търново от сезон 2008-09:

1-ви ред. Клекнали(от ляво на дясно) 77 - Калоян Владимиров, 55 - Руди Стоичин, 88 - Стефан Хаджипетков, 35 - Евгени Иванов, 5 - Петър Владимиров, 23 - Павлин Костадинов, 10 - Мартин Костадинов

2-ри ред. Прави(от ляво на дясно) 8 - Детелин Спасов(Дидо Царя), 6 - Ивайло Пройнов, 3 - Радостин Рашков, 20 - Ганчо Маринов, 7 - Христо Илиев, 19 - Владислав Матанов.

На снимката поради различни ангажименти липсват: Райко Христов - 99, Явор Атанасов - 21, Борислав Богданов - 66, Кристиян Юлчев - 69.

Поздравления момчета!

И дано се случи някакво чудо, с което хокеят в старата столица да бъде възстановен и хора с непресъхващ ентусиазъм, като Милчо Ненов се захванат отново с младежите от местните гимназии както едно време!

Малко статистика от завършилият сезон.

Финално класиране :

Индивидуални награди на БаХЛ сезон 2008-2009

Най-полезен играч: Мартин Костадинов (Етро'92)
Най-добър вратар: Джими (Динамо)
Най-добър защитник: Андрей Вачков (Ледени Дяволи)
Най-добър подавач: Явор Атанасов (Етро'92)
Най-добър нападател: Любен Дилов (Ледени Дяволи)
Най-добър аматьор: Васил Въжаров (Динамо)
Голмайстор: 35 гола - Маламас (Арис Солун)
Най-прогресиращ: Борислав Димитров (Ледени Дяволи)
Най-добър треньор: Иво Стайков (Ледени Дяволи)
Най-добър съдия: Кирил Пейчинов

Според личното ми мнение на фен :

Най-атрактивни срещи :
-------------------------------------
Ледени дяволи - Етро 6:6
Динамо - Етро 7:4
Динамо - Ледени дяволи 2:4
Етро - Арис 7:4
Ледени дяволи - Етро 1:5

Най-велик обрат :
---------------------------------------
Етро - Динамо 4:5 (oт 4:1 в 54-та минута)
Ледени дяволи - Етро 6:6 (от 4:1 около 30-та минута)

Най-резултатни срещи :
---------------------------------------
Динамо - Торпедо 22:2
Айсберг - Етро 6:18
Арис - Айсберг 20:2

На церемонията по закриването на първенството и награждаването на победителите бе съобщено, че евнтуално догодина Лигата ще има генерален спонсор, който ще осигури поне безплатен лед за мачовете. Както и, че още един отбор ще се включи в състезанията. Дано да е от Румъния за да се разшири още повече географията!

I'm above

2009-02-13T14:27:00.002+02:00

Едно класическо рок парче и поздрав за всички родени от червеното знаме, знайни и незнайни хрантутници и герои на капиталистическият труд, които превърнаха България от последните 60 години в един безкраен филм на Дейвид Линч(по Георги)... И вашето време ще свърши! И на вас ще ви скроят шапка! Нема да се плашите! :)))

Един агент от ДС за блоговете ...

2009-02-04T13:05:00.004+02:00

Случайно преди около 2 седмици попаднах на една статия на г-н Кеворкян във в-к "Труд":

Що така не обичат "Интернеда" и блогърите тея бивши доносници и служители в ДС, не мога да разбера?!? ... и кой точно мръсен сапун подред се явява информацията поднесена от о.з. с псевдонима Димитър в тоновете статии и книги, които напоследък бълва в пресата и на книжния пазар в рОдината ??? И дали в първите 2 изречения гусина не говори за себе си ???

"Хубави" новини

2009-01-30T10:27:00.002+02:00

Напоследък се случват все хубави работи в родината и в частност в китната ни старопрестолнина...

Да започнем с вестите от далечна Япония. Както Комитата писа :

Великият български сумист Котоошу ще сродява Велико Търново с Киото. Предложението дойде от президента Георги Първанов по време на визитата му в старата японска столица, съобщи за "Стандарт" проф. Николай Овчаров. Целта на побратимяването е привличането на повече туристи в страната ни, обясни професорът. Българският сумист Калоян Махлянов пък обеща пред "Стандарт" да съдейства активно за по-скорошното сродяване на двата града. "Обичам Търново, харесвам и Киото. Затова ще помогна нещата да се развият максимално бързо", гарантира Котоошу пред "Стандарт". Проф. Николай Овчаров пък предложи на Калоян Махлянов дори да направят копие на Царевец, което да се намира в Киото.

Е така се прави! Както винаги президента е загрижен за младежта и спорта... Нали не случайно шеф на държавната агенция за това преди години бе назначена една видна Търновка, с още по-виден съпруг и спонсор на предизборните кампании на една партия, който за нещастие пострада преди време.... Здраве да е! Само дано Гоце да не донесе на Калоян същия късмет, като на футболните ни национали в Белград преди няколко месеца...

Но с това далеч не се изчерпват хубавите новини от региона. Ето примерно днес четем следното ...

Владимир Путин става почетен доктор на ВТУ

Руският премиер Владимир Путин ще бъде удостоен с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на Великотърновския университет. Председателят на правителството на Руската федерация ще получи високото отличие за заслуги в областта на юридическите науки. Това решиха единодушно на последното си заседание членовете на Академическия съвет. Предложението направил ректорът на търновската алма-матер проф. дпн Пламен Легкоступ.
Това решение беше взето на границата между 2008, която премина като Година на Русия в България, и 2009-а, която ще премине под знака на Годината на България в Русия, подчертават от университета. ВТУ е мястото, където трябва и могат да си дават среща историческите традиции, да се възпроизвеждат най-добрите образци на Търновската книжовна школа, а почитта към ролята на Русия за създаване на Търновската конституция и честването й 130 години по-късно, свързва учени, държавници и народи в стремежа им към духовно просветление.
Като президент на Русия и сега като председател на правителството на РФ, Владимир Владимирович Путин без съмнение има огромни заслуги за мирното развитие на съвременния свят и в частност за укрепване на българо-руските отношения в началото на ХХI век, обясняват от ръководството на вуза.
Писмо до най-новия доктор хонорис кауза на Великотърновския университет във връзка с връчването на инсигниите на почетното звание е изпратено чрез посланика на Русия у нас Юрий Исаков. Посещението на Путин във ВТУ ще бъде съгласувано с президента Георги Първанов и министър-председателя Сергей Станишев.

Ехааа! Да здраствует созданый, волей народный Единный, великий Советский союз. Да здраствует товарища Путина! Само не ми е ясно защо ще става почетен доктор на ВТУ, а не на НВУ ??? Ама кой ли съм аз да си ги задавам тези въпроси ...

Да продължим с "хубавите" новини обаче ... вчера пък с еоказа, че :

Променят правилата за застрояване в старата част на В. Търново

Надстрояването ще е следващият бум в старата столица

СТАРАТА ЧАСТ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО И КОНТАКТНАТА ЗОНА НА АРХИТЕКТУРНИЯ РЕЗЕРВАТ СА НА ПЪТ ТОТАЛНО ДА ПРОМЕНЯТ ОБЛИКА СИ. Местни предприемачи и архитекти са се заели с амбициозната задача да издействат от Националния институт за паметниците на културата позволение за надстрояване на съществуващите стогодишни сгради. Това потвърди за „Борба” арх. Йордан Нурков. Един от водещите местни архитекти сам е проектирал няколко обекта в района на ул. „Независимост”, която е основната търговска отсечка на болярския град. Според него от пощата в източна посока сградите спокойно могат да бъдат поне с етаж по-високи. Така вместо по два етажа над улицата те вече ще могат да са с по четири.
„ОТ НИПК вече позволиха подобни застройки в архитектурни зони с паметници на културата в Пловдив и Варна. В. Търново като че ли поизостана и е време и ние да направим нещо по въпроса”, обобщи архитектът. Той обаче е категоричен, че в никакъв случай не бива да се вдигат нови сгради, а само да се допълват съществуващите застройки, и то с характерните архитектурни елементи и материали, за да не се губи обликът на старо Търново.
Архитектът поясни, че за да се позволи надстрояването, е нужен подробен устройствен план на района, който вече се работи, последващ работен устройствен план и обемно градоустройствено решение, което заключително се внася за одобрение в Националния институт за паметниците на културата.
В момента за старата част и контактната зона има жестоки правила за застрояване, които не позволяват височина над два етажа. Именно тяхна жертва станаха собствениците на намиращия се на ул. „Независимост” хотел „Анхеа”, който се оказа с етаж по-висок от допустимото заради объркани проекти.

Наша проверка показа, че в района болшинството от сградите са на възраст от поне век. Повечето са с два етажа височина откъм пътя, но имат и по толкова под нивото на улицата. Ако заелите се да променят височината успеят в начинанието, старата част ще има коренно различна визия.

Именно надстрояването ще е следващият строителен бум, пред който ще се изправи старата столица.

Ехаааааааа! Ама как ме дразнят тея хубави ансабли от къщички по "Независимост" само! С тези балкончета от ковано желязо, дето разни чужденци са ми казвали, че приличали до едно на прочутото балконче на Жулиета във Верона, под което правел серенади добре познатият Ромео ... Време е да се разправим и със тях! Нали в блоковете вече няма лапачка, все някъде трябва да се компенсира... Всяка епоха познава гениални произведения на архитектурното изкуство, както и гениални глупости сътворени в същото през същите епохи. Ние няма да направим изключение, а и едва ли ще живеем достатъчно дълго, за да ни пука чак толкова...

О миг поспри! "Хубавите" новини нямат край!
След като Новият Тор, преди два дни купи КГБ, пардон КТБ ... сега ще строи и завод в Търново:

Шейх Шамфари, родственик на султана на Оман Кабус бен Саид, може да вдигне огромен завод за тежки машини в района на В. Търново. Това каза специално за “Янтра ДНЕС” неговият главен съветник д-р Али Вукаир. Шейх Шамфари има огромни възможности и голям интерес към България, обясни съветникът. Над 250 дка терен са нужни за построяването на завода, който ще произвежда парни генератори за нефтодобивната индустрия. От “Шамфари груп” не съобщават размер на инвестицията, тъй като все още изучават пазара на недвижимости и засега няма окончателно избран регион.

“Шамфари груп”, която може да вдигне завод в старата столица, е сред най-големите частни компании в Оман, а самият шейх е представител на един от най-богатите родове в близкоизточния султанат.

Както писа беломоре преди два дни "Иншалла, освен падишаха от Дръндар вече ще си имаме поне един истински султан. Преходът, казва Райчефф ефенди, свърши, кой сля’а от камилата, да сля’а."

Бедний, бедний Македонски ... защо не умря при Гредитин?

Есенно ... прекалено есенно

2008-11-28T15:38:00.003+02:00

Трамваи, нетрудоспособни ватмани... "Мечтите и идеите" ... безвъзвратно загубени еврофондове ... "Целенасочени атаки срещу България"... "двойни стандарти" ... "ние сме постигнали максимума" ... лайна ... бандити ... говна ... смрад ... мърша ...

"...вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето."

We chase misprinted lies
We face the path of time
And yet I fight
And yet I fight
This battle all alone
No one to cry to
No place to call home

My gift of self is raped
My privacy is raked
And yet I find
And yet I find
Repeating in my head
If I cant be my own
Id feel better dead

Последни постижения на Българската Архитектура.

2008-11-17T15:12:00.005+02:00

Нейдо до Св. Константин и Елена, Варненско ...

(цък на снимката за по-голяма)

В ляво - Традиционна Възрожденска къща, построена през 2008 г.
В дясно - Традиционна Възрожденска архитекура ... на стероиди...

Адмирации за първата сграда и "без коментар" за втората ...

WHAT THE FUCK?!? v 2.0 ...

2008-11-14T12:17:00.010+02:00

Преди време писах за грандиозното светско парти по откриването на новия атракцион до В. Търново наречен "Крепост Калоян"

Да припомня накратко ...
"...Собствениците на уникалното за България заведение, строителният предприемач Хилендар Тодоров и вафлените босове братята Галин и Кристиян Атанасови(първият известен като Гальо Вафлата и бивш съпруг на Десислава от ВИП Брадър) , бяха поканили 550 приятели от цялата страна за грандиозното откриване в събота вечерта..."

"...Гостите отрупаха с цветя домакинята фолк фурията Галена, която смени три рокли за вечерта..."

"...Преслава и Емилия вдигнаха адреналина на максимум..."

Незнайно защо, в замъка на Цар Калоян, самопровъзгласил се и наричан от гърците с прозвището "Гъркоубиеца" ...

"...Кулминацията настана в 1 часа след полунощ, когато на сцената излезе оркестърът и певците на гръцката легенда Василис Карас. Залата експлодира при среднощната поява на гърка и се пренесе на дансинга..."

Светските среди пък на партито се представяха от ...

"... Николай Василев ... DJ Дамян.... Митьо Крика, но с жена си... фолк певицата и прохождаща актриса Бони... светският хроникьор и издател на лайфстайл списание Борис Ангелов(издател на сп. Слава и безплатния в-к 19 мин.)..."

Купонът явно е бил пълен, защото ...

"...Дансингът преливаше от млади дами с ултрадълбоки деколтета, от които преливаха уголемени подобрени бюстове, а силиконови устни раздаваха безброй усмивки. Единици бяха гостенките, чиито токчета бяха под 15 см. Някои от гостите бяха с бронирани джипове и личната си охрана, която ги следваше при всяка крачка..."

Всичко това много добре ... но вчера разглеждайки сайта за тазгодишното издание на наградата "Сграда на Годината" с удивление попаднах на номинацията на същият този комплекс "Крепост Калоян" в категорията Атракционни и спортни обекти.

Нека да разгледаме някои от страОтните снимки на най-новата Търновска забележителност ...

Статуя(на царя предполагам), застанала в горда поза, посреща посетителите на двореца си ... Не знам дали се забелязва гениалното хрумване на човекът, изваял паметника на Калоян, обаче в краката му има 4 чучура, от които шурти понякога вода. Може би играят ролята на нещо като чешма, обаче като се минава с колата се вижда, че все едно каменният Калоян се облекчава...

Нещо като колаж, между пръстена открит в Църквата "Св. 40 Мъченици" и думата "Крепост", изографисан на меден щит посреща посетителя над самия вход ...

Атракциона е осветен отвън във виолетово ... Е как иначе! Нали сме Боляри, Етърци(само дето не ни се дават пари за развитието ан футбол) ... във вените ни тече благородническа кръв ... ех ...

Влизаме вътре и какво да видим на средата на дансинга ... Символа на рода Дулоли ли беше, на Тангра ли ... или на онея идиоти с лидер Расате. Каквото и да е , но май няма абсолютно нищо общо с Цар Калоян, династията на Асеневци и В. Търново ...

От тавана висят прожектори, тонколони и много, много балдахин ... за разкош!

В техническата информация за новия мутро-бароков-историческо-кичозен-нео-чалга-бардак четем ...

"...ІІІ. КОНСТРУКЦИЯ: Сградата е с монолитна стоманобетонова конструкция – гредова за пространството на залата и безгредова в останалите части на обекта. Всички фасадни стени са обзидани с камък – пясъчник на суха фуга. Дограмата е PVC в дървесен цвят, прозоречните арки са оформени с шамотни тухли..."

Както се пееше в една песен на Ъпсурд ... "Евала Азис! Евала Блендо! - по–малко Пижо, повече Пендо!"

Нямаше да си правя труда да пиша всичко това дотук, ако в местната преса през миналата седмица не се беше прокраднала плахо и следната новина ...

"Рушат се оригиналните зидове на военния комплекс на първите Асеневци

Съществува голяма опасност оригиналните зидове от уникалния военен комплекс от времето на първите Асеневци на Трапезица да се съборят през следващите месеци. За спешната нужда от консервационно-реставрационни работи на проучения участък вече е уведомено Министерството на културата, но досега не е направено нищо, за да се запази архитектурата на средновековния замък. Затова преди броени дни археологът ст.н.с. д-р Константин Тотев изпрати ново писмо до ведомството на проф. Стефан Данаилов, в което настоява за аварийни консервационни работи. Ако това не се случи, ще се стигне до събаряне на големи участъци от новоразкритата архитектура, както стана през миналата зима, алармира археологът. В такъв случай безхаберието ще доведе до извода, че благодарение на провежданите археологически разкопки се разрушава автентичността на обекта, допълва той. Тотев не скри надеждата си, че министерството в най-скоро време ще даде необходимите пълномощия на “Реставрация” АД за започване на консервационни работи, за да може да се използват все още подходящите за работа дни през ноември. Всякакви оправдания за необходимостта от проекти, съгласувания и неоправдано дълги във времето процедури, обричат на унищожение разкритото от нас и впоследствие провокират към съвсем свободни и достигащи до бутафорни решения реконструкции, не скри разочарованието си археологът."

Та в тази връзка се замислих ... Ако парите дадени за грандиозното парти по откриването на атракциона "Крепост Калоян", бяха дадени за реставрацията и консервирането на археологическите находки на Трапезица, със сигурност щяха да стигнат не само за новооткритият замък на Асеневци , ами и за още половин дузина църкви на хълма...

Ако всичките строителни материали потънали в тази нова-чалготека, бяха дарени безвъзмездно от предприемачите за реставрация на автентичните останки от средновековен Търновград, със сигурност щеше да има доста нови атракции за туристите посещаващи ги ...

Ама на това му се вика да си правиш сметката, без кръчмаря ...

Къде са меценатите и предприемачи от В. Търново от края на 19-ти и началото на 20-ти век и къде са тези от началото на 21 ...

Нерде Ямбол, нерде Стамбол!

What the fuck ?!?

2008-10-27T10:42:00.004+02:00

Днешна публикация в местната преса ... в по-добрия(уж) от двата вестника(втория е собственост на дамата, която със заплатата си в тотализатора си накупи половината печатни издания в България)

"Калояновата крепост събра светските среди

Здравка МАСЛЯНКОВА

В светското парти на месеца се превърна откриването на Калояновата крепост в Арбанаси. Собствениците на уникалното за България заведение, строителният предприемач Хилендар Тодоров и вафлените босове братята Галин и Кристиян Атанасови, бяха поканили 550 приятели от цялата страна за грандиозното откриване в събота вечерта. Сред специалните гости беше министърът на държавната администрация Николай Василев със съпругата си. Строителни предприемачи от цяла България, адвокати, архитекти, местни политици, бизнесмени дойдоха на светското парти, което беше открито от самия цар Калоян и царица Мария-Десислава. Маркови питиета и специални селекции вино и ракия се разливаха по масите. Гостите отрупаха с цветя домакинята фолк фурията Галена, която смени три рокли за вечерта. Преслава и Емилия вдигнаха адреналина на максимум. Скечовете на актьорите Виктор Калев и Краси Радков оставиха без дъх гостите. През цялото време се раздаваха музикантите и певците от оркестър “Ориент експрес”. Кулминацията настана в 1 часа след полунощ, когато на сцената излезе оркестърът и певците на гръцката легенда Василис Карас. Залата експлодира при среднощната поява на гърка и се пренесе на дансинга. Освен вип персоните на откриването на Калояновата крепост бяха забелязани DJ Дамян, който доведе новата си приятелка. Да вдигне наздравица с домакините дойде Митьо Крика, но с жена си. Лична гостенка на домакините беше фолк певицата и прохождаща актриса Бони. Зорко на купона бдеше светският хроникьор и издател на лайфстайл списание Борис Ангелов. Дансингът преливаше от млади дами с ултрадълбоки деколтета, от които преливаха уголемени подобрени бюстове, а силиконови устни раздаваха безброй усмивки. Единици бяха гостенките, чиито токчета бяха под 15 см. Някои от гостите бяха с бронирани джипове и личната си охрана, която ги следваше при всяка крачка."

Колко чини историческата ни памет ?

2008-09-24T14:45:00.011+02:00

Тези дни Петър писа за една интересна случка с Ботевия четник Сава Пенев и зададе риторичния въпрос колко хора в България си спомнят за него...

Улицата, на която съм отрасъл носи името на друг бележит Търновец - Филип Симидов. Учител във Велес, опълченец, четник и биограф на Филип Тотю, летописец на една цяла епоха от българската история, съратник на Стефан Стамболов, редактор на вестник "Нова България", автор на знамето на Ботевата чета и т.н. .... и въпреки всички тези факти, доста пъти( да не кажа почти винаги) ми се е налагало(все още се водя с постоянен адрес на тази улица) по разни учреждения и служби, да обяснявам, че името се пише СИмидов, а не СЕмидов ...

Днес ми се случи да изпитам разочарованието от непознаването на името на още една бележита личност от Възраждането ни, свързан с историята на моя роден край. На работа получих инструкции за промяна на адреса на офиса на фирмата "Х" от ул еди коя си си на ул. Г. Измерлиев ... Отразих корекциите в уеб сайта като сложих ул. Г. Измирлиев и след известно време получих писмо с молба да оправя правописната грешка - улицата на била Г. ИзмИрлиев, а Г. ИзмЕрлиев...

Отговорих, че оставям така корекцията на моя отговорност, защото знам, че е кръстена на името на Георги Измирлиев - Македончето., като проводих в отговор и статията за него в Уикипедия.

Жалко е човек увиснал на бесилото с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!” да бъде толкова непознат за широката общественост в България ... па макар и да има два негови големи паметника в центровете на градове като Благоевград и Горна Оряховица... Училища в София и страната носещи неговото име...

Очаквам скоро да получа инструкции за промяна на адреса на фирма "У" на ул. Панайот ВЪлов или пък фирма "Z" на ул. Георги БАнковски ...

Станах Татко!

2008-09-19T23:10:00.004+02:00

Чувството е наистина неописуемо! Пожелавам всекиму подобна радост!

Малката Елена се появи на бял свят на 13 Септември(13 дни преди термина) с тегло 3.500 кг. и ръст 50 см.

Да е жива и здрава!

Come together

2008-06-12T14:07:00.003+03:00

Един уникален млад китарист ...

Ражда се гражданско общество

2008-06-10T15:36:00.004+03:00

Отдавна не бях писал , но едни събития от последните месеци ме накараха да пусна тук няколко реда за поредното безобразие в държавата ни.

Не, не ... не става дума за Запалката, за трагедията с бързия влак София-Варна от 3 Март, за затрупаните строители под незаконния строеж във старата столица и т.н. ... Става дума за една гора, станала частна собственост по изключително съмнителен и престъпен начин и която е на път да бъде бастисана.

Поредната ужасяваща гротеска с етикет "България"! Наистина, щеше да е доста смешно ако в същност не беше потресаващо жестоко и плачевно; и за кмета ни, и за общинарите ни, и за прокурорските ни проверки и за великите ни инвеститори/бизнесмени, които ако не са политиците ни да ги гушат и да покриват кражбите им, ще са едни цървули, утрепани от истинската пазарна конкуренция само докато кажат "Добър ден!"....

Единственото нещо заслужаващо уважение в случая е упорството на жителите на тези два великотърновски квартала в осветляването на престъпната схема и защитата на гората от изсичане. Защото на националния протест НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА в милионна София през Април , в разгара на разкритията около бившия ни вътрешен министър не успяха да се съберат и 100 човека с ясна гражданска позиция, а в Търново на протестите в Картала присъстваха по няколко стотин.

УСПЕХ!

ВЕЧЕ ВТОРИ МЕСЕЦ ЕДНИ ХОРА БРАНЯТ ГОРИТЕ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ВРЕМЕ И НЕРВИ.

Членовете на инициативния комитет показаха, че ще стигнат докрай, за да не позволят секирите да затрият белите дробове на старата столица, превърнали се впрочем в разменна монета на не една предизборна кампания.

Защитниците на гората дръзнаха да задават неудобни въпроси на общинските и държавните власти. Заявиха в прав текст, че сценарият по замяната на мазе с един от най-апетитните горски терени на старата столица обслужва шепа местни олигарси. Алармираха прокуратурата, националния омбудсман и дори европейските институции.
Спорно е дали протестиращите накараха овластените местни и държавни чиновници да се червят от срам. Вън от всякакво съмнение обаче е, че с безхаберието си институциите провокираха справедливия гняв на хората, а десетки будни търновци показаха на цяла България как се ражда гражданско общество.

Източник в-к Борба

Ако все още не сте прочели във вестника за огромния скандал с боровата гора на Картала във Велико Търново, ако не сте гледали репортаж по новините или в "Господари на ефира" то ето абсурдната ситуация описана на кратко:

Преди 3 години Общинския съвет на град Велико Търново гласува замяна на 53 декара гори срещу 100 кв.м, където всъщност се помещава нефтеното стопанство на Общината. Въпросните 100 квадрата в Общината принадлежат на частни лица, които ги получават след посткомунистическите реституции. Лицата, на които принадлежи помещението, се съгласяват да го отдадат под наем на държавата… срещу 300 лева. Смешна сума, имайки предвид финансирането на общината, която едва ли би било проблем да се изплаща ежемесечно. Да, но само така си мислите вие. Неизвестно (за кого ли?) поради какви причини няколко месеца подред парите за наема не се изплащат. А в договора има клаузи в случай, че се стигне дотам.(1% лихва на ден) Т.е. за 300 лв работа, за 300 000 - бела. Частните лица, естествено, завеждат дело и така се стига до решението за замяна на 100те квадрата мазе срещу 53 декара борова гора в два от кварталите на Търново.

Преди две седмици обаче се оказва, че собствениците на горите /над 30 души, според запознати/ вече са успели да изключат горите от горския фонд и да ги присъединят към градската територия. А това значи само едно - сеч и безразборно строителство. Документа, който узаконява това е от края на 2007, с подписа на доц. Стефан Юруков, председател на Държавната агенция по горите. Юридически и документално всичко е уредено, прави се всичко възможно да се запази тишина около въпроса… поне до изтичане на сроковете за обжалване.

Т.е. спасение за гората на практика няма. Не и докато хората си мълчат.. така, както са свикнали да си мълчат… и както БИ ТРЯБВАЛО да си мълчат в полицейска държава като България. Лошото е, че спасение трябва не само за гората, но и за града. Освен, че брадвите ще убият белите дробове на града, премахването на естествената растителност ще предизвика ерозионни процеси, ще активизира едва закрепените свлачища в града и т.н. Заради печалбата на няколко калпака, ще изгори цялото село.

Източник.

Софийски Живот

2007-11-26T14:43:00.000+02:00

Изкарах един чуден уикенд в родния си град. Направихме една хубава разходка вчера със съпругата, а времето едно слънчево, топло, свялаш чак якето, за да не се изпотиш. Към 19:30, обаче превалихме последния баир на магистрала "Хемус" преди София и вместо обичайната гледка на светещия мегаполис с димящите комини на Кремиковци в дясно(гледка, която аз понякога умилено наричам с думата "Мордор") , над София голяма града имаше само тъмнина - черна дупка бе ! тъмна бездна... Има една сцена от филма "Мотоциклетни дневници", в която младия Че Гевара и приятеля му Алберто Гранадо се изкачват до Мачу Пикчу и размазвайки се блажено се чудят какви хора трябва да са били древните за да построят главния си град точно на това целунато от бога място... И след това слизайки към новата столица на Перу - Лима, какви идиоти трябва да са били испанците пък за да развалят Мачу Пикчу и цивилизацията на древните за да построят това ...

... И ние така слязохме в студа и мъглата на централна автогара и взехме дежурното такси.

Защо все ми се случва след като съм си подредил малко мислите в главата и съм отпуснал блажено душа изведнъж някой изумруд, положително ненормален таксиметров шофьор да ме сваля на земята? Този от вчера определено влиза в топ 5 на всички времена. Тръгнахме, от уредбата се носеше някаква сръбска музичка и на първия светофар аз рекох да попитам , цял ден ли е била такава мъгла тука. Голяма грешка! Шофьора бавно и спокойно намали звука на певачката и се отприщи да разказва "смешни" и "забавни" истории от живота си. Как бил изкарал 20 години в провинцията ... как после се върнал и му дали 3-стаен апартамент в София и как неговите колеги , за които той после бил проверил в досиетата им, че били от провинцията, започнали да се тюхкат и вайкат как той - човека идващ от провинцията ги изпреварил за жилище. Как той после им натрил носовете, защото видите ли бил роден в София , на улица "Козлодуй" 7 и т.н. и т.н. ... Всичко това гарнирано с много "Уеуе-уеуе!" , описания на някакво село наречено Щъркелово Гнездо, което за сефте чувах и загадката какво отговарял на свои приятели , които идвали при него докато живеел в провинцията и го питали какво по дяволите правел там. Щеше да ми оставя отговора на загадката за домашно ... но накрая реши да изплюе камъчето. Та отговора бил "В провинцията съм за да облагородявам нацията" :)))

Е след такива близки срещи от третия вид си казвам , дай боже никога да не ми се налага да свършвам живота си живеейки в столицата.

В тази връзка ми се ще да публикувам тук един стар пост на друг приятел- също от ВТ живеещ от известно време като мен в столицата. Мислите изказани от него ме спохождат и мен , доста често ...

В търсене на позитивното
March 2nd, 2006 Posted by Tsvet, Софийски живот

1-и Февруари - 1-и Март. Един цял месец, макар и кратък. 4 пълни седмици в търсене на позитивното. Ставам сутрин рано, понякога закусвам, понякога пия и кафе и тръгвам на път да търся позитивното. Днес мога смело да кажа, че позитивно в София има много откачени. Не само истински 6-ци от тия дето им пише на челото, но и много, много хора, които имат нормален външен вид (доколкото това е възможно в България), но които си говорят сами, готови са да се обърнат да ти вкарат дясно кроше, ако ги попиташ рязко колко е часа или са готови да ти спретнат скандалче, ако извършиш нещо друго, което им лази по нервите. Е как не, разковничето за голяма част от това състояние се корени в принудата, ежедневно да бъдеш подлаган на позитивното влияние на преживяванията в градския транспорт или на каквото и да е друго движение по софийските улици. Темата е предъвквана достатъчно, за да кара хората да не и обръщат каквото и да било внимание вече, но ако този опит бъде изпитан на собствен гръб, човек бързо усеща смразяващия страх, от това какво би се случило с него ако трябва да преживява това минимум два пъти на ден в продължение на години. В София няма удоволствието от това в усмихната сутрин да се разходиш до работа, да подишаш свеж въздух и да се разтъпчеш за тонус в новия ден. В София имаш единствения шанс сутрин да бъдеш транспортиран до работа, да подишаш смрад и прахоляк и да бъдеш тъпкан или стъпкан в обществените превозни средства.

Естествено е да се мисли, че хората, които получават много малки заплати, са принудени да пътуват в тези мизерни разбити автобуси, в които е толкова мръсно, че не смееш да се допреш до нищо (и въпреки това като излезеш се оказва че си успял да се омацаш от всички страни), газят ти по краката, задължително някой прозорец или таван тече върху теб, блъскат те като стадо диви бизони, за да могат да се доберат до празно място и ти дъхат на всякакви възможни зловония. За съжаление обаче се оказва, че това не е само съдбата на бедните, а ако имаш малко повече пари и можеш да си позволиш такси или собствен автомобил, нещата съвсем не се различават. Шансът да използваш такси или лична кола носи приблизително същият успех. Първо на всяко по-възлово кръстовище става невероятно задръстване и при положение, че всеки си спира, престроява или завива както му кефне, нещата стават още по-запушени. Второ употребата на клаксон за всичко се счита за абсолютно задължителна от всички участници в движението и на практика не е възможно да не чувате поне 10 коли едновременно да ви пукат тъпанчетата, като всеки от тях бибитка със свое си разбиране какво иска да каже и на кого. Дори и да искаш да поемеш по най-далечния обходен маршрут, винаги стигаш до едно от кръстовищата с ужасно задръстване и никога не можеш да отидеш на време на работа или да се прибереш в нормално такова в къщи. Като добавим към това, че и почти всички таксиметрови шофьори са също толкова откачени, такситата им са също толкова мръсни и никой не е+”ва да те попита дали може да пуши в колата. Все още таксиметровите шофьори живеят с усещането, че ти се качваш в ТЯХНАТА кола и си длъжен да се съобразяваш с ТЕХНИТЕ правила. Да не говорим, че едната им ръка е срасната с клаксона, а другата с микрофона на радиото. Чудя се с какво въртят волана…

Ако пък най-после се добереш до собствената си спирка и трябва да се промъкнеш в тъмнината на нощта до мизерната си панелка, газиш до коленете в кал и скачаш в дупки пълни с вода - столица е това бе братчеееее! Оня ден докато се качвах на едно такси стъпих в локва, която се оказа дълбока почти до ръба на обувката ми, а опитът да изляза от нея и да стъпя в страни, за да се кача все пак в колата се увенча със стъпване в такава дупка, че потънах над глезена. На мен определено не ми е смешна цялата ситуация, а и не ми е и банална, защото е част от ежедневието ми. Забелязах, че последните няколко сутрини се чувствам като в онзи филм, в който един индианец попадна в центъра на голям град и единственото, което успяваше да прави, бе да стои замръзнал на едно място и да си запушва здраво ушите.

Кредитланд и Пощенска Банка ?... прочети преди да се хванеш на хорото!

2007-11-08T12:02:00.001+02:00

Става дума за това как не само държавните институции в България могат да те направят на луд...

Нека започна с предисторията на събитията.

През Декември 2006, с жена ми сключихме договор за закупуване на зелено на апартамент във Велико Търново. Внесохме авансово 30% от сумата и се договорихме със строителите след като е завършен грубия строеж и има валиден акт 14 да изтеглим кредит от банка и да покрием остатъка по сделката.

До това лято всичко вървеше по мед и масло. Наближи време да се завършва грубия строеж и съответно ние решехме да се задействаме за намиране на подходяща банка със сносна оферта за кредит. И тук аз направих първата генерална грешка. Намерих сайта moitepari.bg и реших да ползвам безплатните услуги на консултантите от Кредитланд...

Срещнахме се с хората, нещата се задвижиха. Проблеми с доказване на достатъчно високи доходи нямахме и съответно етапа с първоначалното одобрение на кредита мина без проблеми.

Последва период на затишие от около месец и половина , два , в който чакахме издаването на акт 14 за завършен груб строеж на обекта. Между временно извадихме останалите удостоверения, нужни от наша страна - за липса на данъчни задължения, за семейно положение и т.н. ... няма да се спирам подробно на тях. Удоволствието ни струваше грубо около 2x30лв. за удостоверенията за липса на данъчни задължения + 10лв. за семейното положение...

Към края на Септември навлязохме във финалния етап ... Строителите осигуриха достатъчно документи, скици и т.н. за да се изпрати експерт от банката, който да направи пазарна оценка на имота. Такса - 80 лв. дадохме копия от всичката документация на банката , направих и още един комплект копия(около 3-4 лв.) и ги изпратих на майка ми в Търново, за да ги има под ръка когато заведе експерта на оглед. Предупредиха ме изрично да не изпращам никакви оригинали защото мога и да не ги видя после и точно така се получи. Въпреки, че документацията беше дадена в клона в София, оценителя на ПБ в Търново се оказа, че не разполага с нея и с изрично обещание да ги върне , взема голяма част от документите от майка ми. Оценката е готова след около седмица и майка ми се обажда на "експерта" с молба да и се върнат документите , на което той този път отговаря, че е забравил да направи копия и сътветно е вече невъзможно да ги върне ...

Дойде момента за последните нужни документи и финализирането на кредита - т.е. от тук започна същинското ходене по мъките. Данъчната оценка на имота беше готова и остана да се извадят от строителите удостоверения за липса на тежести върху земята и апартамента(УВТ) за преиод от 10 години назад. За земята бяха извадени 2 удостоверения(50+50лв.), тъй като УПИ-та , върху които е построена кооперацията са 2. И тук строителите се изправят пред поредната бюрократична бариера в държавата ни. Оказва се, че в Агенцията по вписвания , от където издават тези бележки имат налична информация за периода назад само до 2005 година ... Преди това земята е била общинска собственост и информация можело да се намери само в архивите на общината, но те нямало как да го направят ... Как точно се стига до там общината и Агеницията по вписвания да си разменят информация и да направят удостоверението важащо за 10 години назад , както непреклонно банката настоява, няма да обяснявам . Вади се и УВТ за апартамента в груб строеж (още 50лв.) и всички тези документи се предоставят на банката за правно становище и финално потвърждение на отпускането на кредита.

Минават още 2 седмици и ни се съобщава, че всичко е ок. Уговаряме дата и час при нотариус в ВТ. Пускаме молба за отпуски и чакаме кредитния консултант от Кредитланд да ни съобщи кога да отидем и да подпишем договора в банката...

Два дни преди тази дата той се обажда по телефона и ми съобщава, че е изпратил договора по имейл , да му хвърлим едно око дали не са сбъркали нещо в имената ни и адресите и да се готвим да го подписваме в петък - 26.10.2007 ...

До този момент разчитам безрезервно на човека от Кредитланд. Нали все пак съм му казал какъв кредит искам, как искам да го изплащам (и то няколко пъти), т.е. разчитам на него да избегне евентуални грешки на този етап- нали това му е работата и съм го наел точно за това. Казвам си също , сега съм зает с работа , ще хвърля едно око на договора вечерта преди да отидем да го подпишам. Отваря го жена ми в съответната вечер и какво да види - Вместо нашето желание изплащането да става с намаляващи вноски в договора са записани равни такива(разликата в цялата сума изплатена по кредита набъбва с 4-5000 лева) !!! Шок ! прекалено е късно вечерта да се обаждам и да псувам кредитния консултант ... ще му звънна утре сутрин преди 9 , когато е уговорената среща в клона на "Цар Освободител" за подписването на договора.

Звъня му сутринта, по-успокоен и неговия съвет е да искаме да ни поправят договора. Ми ок... дано да стане! Влизаме при експерта по жилищно кредитиране от ПБ. Здрависваме се и с жена ми се споглеждаме леко смутени. Насреща ни стои човек от типа - "здрависвам се тъй , все едно ръката ми е умряла риба" Сядаме и съобщаваме, че условията за изплащане в договора ни са объркани...

Експ : Ох , ами сега трябва да го върна и ще го оправим.

Питаме кога ще е готов ревизирания вариант за да дойдем да го подпишем?

Експ: Значи , днес сме петък , събота неделя не се работи ... понеделник , вторник евентуално в сряда.

Всичко добре , но ние имаме пуснати отпуски от вторник и в сряда сутринта трябва да сме при нотариуса да правим полица ?

Експ: Ами съжалявам но това е положението.

Доста ядосани и след няколко минутно обмисляне и обсъждане подписваме договора, както е сбъркан с уговорката след месец - два, да подадем молба за промяна на платежния план и да си получим това, което бяхме заявили като първоначално желание при кредитния консултант от Кредитланд.

Следващият етап от ходенето по мъките. Трябва да се съобщи в клона във ВТ за датата и часа резервирани при нотариуса и те сътоветно да предупредят адвоката си , който да изготви и документите по полицата... Питаме експерта от банката , кой трябва да свърши това нещо. Казва ни се обадете се на човека от Кредитланд - това е негово задължение. Звъня му, и той ми заявява ... абе нали каза, че твоите строители там вече са правили няколко договора с ПБ , обади им се и ги прати да предупредят. Отговарям : Ами виж сега , пич , хората си имат достатъчно работа , и експерта в банката каза, че ти си този , който трябва да свърши тази работа, тъй , че що не се заемеш? Казва ок ... и ми звъни след 3 часа с думите : Абе Марто, от 3 часа се опитвам да се свържа с клона във ВТ, но никой не отговаря... нямаш ли някой, който можеш да пратиш там на място. Още по-вбесен му казвам , ок ... и звъня на кума си. Пращам му сканиран договора с банката на имейл , и той успява да отиде с него в търновския кон към 16:10 ... Звъни ми от там и ми дава някаква жена. Обяснявам и за какво става дума , тя ме изслушва и ми казва: Ами господине , не е такава процедурата. от клона в София трябва да ни се обадят на нас(т.е. първия експерт по веригата трябвало да и се обади). ШОК!!! В този момент имам чувството, че се занимавам с разни инспекторки от канцелариите на факултета през студентските ми години или нещо поне толкова гадно ... Близо съм до точката на кипене, в която да и тегля една майна, но слава богу сдържам се, какво пък в виновна точно тя, и и давам координатите на човека от Кредитланд и на "експерта" от София да се чуят и да се разберат помежду си , кой точно аджеба трябва да я свърши тази работа...

Кума ми звъни след 30 минути и казва , оправиха нещата. След още един час ми се обажда консултанта от Кредитланд да ми съобщи същото. Ок, човече , разбрах вече ...

Прибираме се в Търново във вторник и се готвим за сделката. Обажда ми се консултанта от Кредитланд и ми казва да изискаме от строителите УВТ-та за земята и апартамента защото от клона в София, където след сделката трябва да се върнем искат да ги представим. Строителите ни дават УВТ-то за апартамента , за земята не могат тъй като им трябва за другите сделки с клиенти, които предстои да правят, затова се разбираме на другия ден да и извадим нотариално заверени копия. Минаваме на другия ден при нотариуса, плащаме като попове, за всичко включително и за едно ново УВТ, където е вписан задължението ни към банката след подписаната полица. Изрично питам адвоката на ПБ дали това е всичко което трябва да направим с УВТ-та. Той заявява съвсем сериозно. Да , това е абсолютно всичко. Звъня на консултанта от Кредитланд и го питам , така и така съм в Търново и имам свободно време, ако може да свърша някаква работа , да отворя някоя сметка в банката , да се подготвя за финалния етап в София. Той почва да реди на изуст , отвори си 2 сметки , в левове и швейцарски франкове и т.н. ... Седя и се смея ... Абе, човек колко пъти трябва да ти повтарям, че тоя кредит го теглим направо в левове , а не в швейцарски франкове!!!

В понеделник, сутринта пристигаме при "експерта" в София.Нотариален акт , Полица , УВТ за апартамент , Нотариално заверени УВТ-та за двата парцела земя, актуализирано УВТ с вписана полица - всичко на лице. вкарваме пари в сметката за банковата такса, плащаме застраховка за имота ... попълваме всичко нужно и чакаме да ни се обадят за финалното правно становище...

Звъни ми следобяд консултанта от Кредитланд и ми казва: Ами ... имаме малък проблем. От ПБ искат УВТ-то за апартамента да се актуализира. Издадено е на 8 Окт. а сделката е сключена на 31 и за тези 2-3 седмици се съмнявали да не би апартамента да бил заложен. Добре бе , майка му стара ! Що не го споменахте това в началото? И първо ми го искате на 8-ми ... чакам ви 2 седмици да се начудите дали да ми давате кредит или не , да ми сбъркате договора и сега ми искате ново УВТ ... Ядосвам се и казвам, че ще звъня да видим какво можем да направим по въпроса. Питам това ли е всичко ? Отговарят ми , да само това е проблема ...

Свързвам се със строителите(слава богу, че поне те са разбрани хора) , и вчера получавам по пощата ново УВТ за апартамента(+50лв.) по партидата на предишните собственици. Сканирам го и го пращам на консултанта от Кредитланд .

След 2-3 часа ми се обажда по телефона и първите му думи са : Марто, седни долу на стола. Сядам и чувам : С апартамента всичко е 6 ... обаче ... сега се оказа, че трябва да актуализираме УВТ-та и за земята.

Този път учудващо приемам всичко с насмешка ... Като,че ли щях да се ядосам повече ако ми беше казал, че няма повече проблеми.

Тази сутрин ми писна , и дадох телефона на адвоката на строителите, който стана вече и наш да се свързва с "експертите" от ПБ и да се разбират , колко, какви и по-какъв начин извадени още документи са им нужни ...

Сагата продължава! Днес е 7-ят ден от подписването на полицата и прехвърлянето на имота на наше име ... След 10-я ден , строителите имат право да предявят претенции към сделката по договор...

Мария Папазова - производител на Декоративни Храсти.

2007-09-26T15:51:00.000+02:00

Преди около 3 месеца стартирахме един проект , който беше направен от мен и съпругата(голям екип сме с нея :)) но и от кодера Деян и програмиста Ицо. Та цялата работа се състоеше в това, да помегнем на семейното начинание, което захвана майка ми след като се пенсионира. Това е сайта www.hrasti.com . И както се получава в много случаи , когато не си обременен от кретенски клиентски изисквания, срокове и правиш нещо изцяло по твой вкус и усмотрение, резултатите могат да се окажат изненадващо добри. Но ... за това малко по-надолу.

След като видя начинанието , един познат(от фирма в бранша доста уважавана от мен) ми сподели, че сайта е толкова добър , че ако беше направен в нормална държава и в нормални условия би трябвало да бъде доста печеливш(един вид да кърти плочника:) ... да чукна на дърво , но лека - полека започва да се усеща , че може би и нашата родина е що годе нормално място.

Грубата статистика сочи, че за тези 3 месеца сайта е посетен от 35,210 ( 3,336 oт България) посетители и беше представен на вече неизвестен брой уеб дизайн галерии ... Ще ми се да спомена за някой от тях с благодарности :

"This is another design from a language that I don’t understand at all but I just had to add because it is one of serious piece of eye candy. From what I gather with their images, they sell plants, trees and the like. Hrasti is in my top 10 best designs just by it’s shear looks and extraordinary attention to detail. Hrasti, you guys rock."

Thedesignedtree.com

"Whatever this site is about, I hope it does well! The design is amazingly eyecatching and detailed, colors look great, and well… Not much to say! A very welcomed addition to InspirationKing at these “simple web 2.0” days."

Inspirationking.com

"Днес, прехвърляйки RSS новините, забелязах че Vitamin са публикували линк към БГ сайт - hrasti.com. Линкът е в секцията "седмичен избор на хубави сайтове" и наистина заслужава да бъде отбелязан. Сайтът е с много свеж дизайн, има хубава графика, подреден е добре и HTML-а изглежда много грамотно написан.

Поздравления за автора, който се е подписал като Мечо :). По-смело приятелю... "

Росен Василев

Tutorialblog.org го представиха в списъка си за 30-те най-добри сайта за месец август наред с такива неща , като новият сайт на Apple и т.н.

Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички за добрите думи и оценки!

Сега 3 месеца по-късно фен-клуба на hrasti.com взе да се разширява географски и с първите копия и имитации от Чешката република и Китай ...

А покрай всичко това ... получихме и доста предложения за работа. Или както се казваше в един от дивите разкази на Николай Хайтов ; "Има ли майсторлък - парите сами ще дойдат."

Да не забравя да добавя , че и храстите които предлагаме са с качество съответващо и на сайта ;) Така, че не се чудете вече от къде да озелените двора си ... Заповядайте!

ТЪРНОВО - ГРАДЪТ НА ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ

2007-04-12T13:55:00.000+02:00

Наскоро - по случай 3-ти Март по магазините и книжарниците се продава един продукт на Нескафе + специален подарък - „БЪЛГАРИЯ В АРХИВИТЕ НА NATIONAL GEOGRAPHIC”. Позволих си да сканирам и да пусна в блога един пътепис от 1907 година разказващ за Велико Търново, който на мен лично ми беше много приятно да прочета. Приятно четене и на вас ! ;)

Октомври 1907 г.
ТЪРНОВО - ГРАДЪТ НА ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ
Феликс Дж. Кох

Попаднах на него само благодарение на един турист - обикновен и безцелен турист, който не искаше да изминава дълги разстояния наведнъж и когото бях изкушил да ме придружи В България. Обикаляхме местата на Руско-Турската Война - точно по времето, когато се решаваше съдбата на Порт Артур - и от Плевен пътят водеше към прохода Шипка. Това си е доста дълго пътуване според балканските методи и приятелят искаше да го прекъсне. Пътеводителят не обещаваше много за по пътя и той не „откри никаква възможност". Най-накрая „намери своята възможност" в един чудесно отпечатан пасаж от „Мапер" - Бедекерът на Югоизточна Европа.

Сцени от Търново

- Защо да не пренощуваме в Търново? -помоли той. - фон Молтке го нарича най-очарователното място на света. Слушай това - и той ми прочете една-две страници от описанието: синьо ориенталско небе, Живописни костюми, агънца, които скачат по зелени ливади, и т.н. Дните бяха горещи, колите - прашни, а chef de garre (т.е, кондукторът) - изпечен мошеник; а да ви кажа истината, цяла България е толкова живописна, че за човек е мъчително да мине през нея за по-малко Време, отколкото трябва. Изписах на лицето си благоволение и казах, че съм готов да отида в Търново. И така, купихме си билети за града.
В четири и половина трансрумелийският експрес на Българските Държавни Железници ни остави в Търново. Гледката не беше вдъхновяваща. Малко ливади, няколко планински каруци - каквито у нас съм виждал единствено в бандитските райони на Кентъки - и майка с дете. Шапката на детето беше покрита с живописни пайети и аз му направих снимка.

Тоба обаче не ни подкара напред. По целите Балкани Железниците целенасочено избягват градовете. Казаха ми, че обичаят се появил още по турско време, когато градовете плащали големи суми на железопътните компании, за да ги избягват - с цел разхайтени войници да не се мотаят из тях във времето между два влака. Днес обаче съм по-склонен да вярвам, че това е дело на местните политици, които искат да предоставят на файтонджиите от техния избирателен район възможността да си изкарват прехраната на гърба на странниците.

От гарата тръгваше хубав селски път, по който ни понесе файтонът - между отчасти покрити с дървета високи урви, които стигаха до жълтеникави скали, издигащи се от красива виеща се река. Далеч напред имаше други скали и на тях беше кацнал градът - Прекрасното Тьрново, Всяка къща в което е окъпана в цвят: покривите с червени печени керемиди, стените боядисани в глинели розови и кафяви цветове, стрехите и корнизите подсилени с тежки с почернели от времето греди. Жълто и синьо красяха други къщи. Спряхме, за да се насладим на перспективата - все едно Неапол, гледан от морето, - защото и тук къщите са на по три или дори на по пет етажа, нещо изключително рядко за архитектурата на Ориента.

На път към пазара

Заобиколихме хълма - едното от двете стръмни възвишения, на които се издига Търново - и спряхме при Борис, търновския „Уолдорф-Астория". В дневника си записах първото си впечатление от къщата - „приятна, но примитивна". Един кореспондент непрекъснато си води бележки и е интересно да се види как мнението му се променя с отлитащите часове. Последвахме нашия немскоговорящ домакин нагоре по една от тези старинни вити стълби, която напомня на американеца за къщата на Том Корбин, и си осигурихме стая с очарователна гледка към това Соренто на Балканите.

След това двамата с туриста се отправихме навън да „направим" Търново. От прозореца вече бяхме разгадали особената му топография. Градът се намира от двете страни на гигантска планина. В нейната основа има долина, от която се издига друга планина, където са останките от предградията. Именно от тези склонове се издигат къщите - високи и тесни и с всякакви форми - все по-високо по улиците, които я карат полекичка и на зигзаг, така че човек никога не знае дали мястото, за което е тръгнал, се намира на върха или в подножието на планината. Съответно и къщите се намират само на горната страна на пътя и когато погледнеш из-отдолу минаващите мулета, те изглеждат все едно крачат по покривите. Илюзията беше много особена и ми напомни за пасящите магарета в Исландия, които живеят по покривите на къщите на техните стопани. Постройките в Търново имат и още една отличителна черта. Обикновено хората на Балканите не са особено щедри по отношение на прозорците и особено тук - където стъклата са двойни срещу суровите планински зими - броят на прозорците може да се приеме като показателен за размера на кесията. Но без значение дали хората са бедни или богати. поотрийте изобилстват на тази страна на къщата, която е обърната към красивата река - а тя обикновено е задната. За тези от нас, които са свикнали на турския базар, определено беше изненада да открият прозорци на задната страна на български дюкян. На тези прозорци, както и на другите покрай улицата висят дантелени завеси или плетени местни рогозки, изрисувапи в ярки фигури с живи форми, които правят сцената още по-странна.

Последните турци

Големият чар на Търново обаче се крие в неговите балкони. Всеки дом -а трябва да се помни, че в по-близките части на Изтока дом и дюкян са синоними - има в средата на фасадата на Втория етаж врата, в по-голямата си част от прозоречно стъкло, която се отваря към малък балкон, където през цялото лято цъфтят олеандрови храсти в тежки зелени качета. Там госпожата сяда да шие, да наглежда малките или да се надвеси и да побъбри с минаващите съседи. От двете страни на балкона има единични прозорци и в дъждовно време тя се оттегля зад тях. Колкото и да е странно, в Търново богаташките къщи се ограничават до два етажа; бедняците обитават четири и пететажните сгради, които се дават под наем. Но нека се върнем на балконите. Много от тях не се задоволяват с олеандрите, ами имат опънат отгоре си свод от лоза, така че българската дама да се скрие в беседка от листа, от която на воля да къса висящите сладки гроздове и да хвърля люспите Върху минувача в тясната алея или по-често на сравнително широката улица отдолу.

Но ние сме почнали да разнищваме Търново парче по парче, което ни лишава от чара на цялото. Трябва да пообиколим навън, тук и там, вън и вътре в тази страна на нибелунгите, да отбележим туй и онуй как се появява и изчезва и да се насладим на цялото. Нека последваме улицата, където и да ни заведе. От едната страна къщите се издигат нагъсто, което се дължи на различната им височина и форма, и тук позлатените кубета на една българска църква разчупват еднообразието. Сега слизаме по хълма и горните етажи са надвиснали над нас като в Нюрнберг, само че тук са толкова близки, че почти се допират до стените на съседите, и ние вървим в непрекъснат здрач. Излизаме на открит площад и подминаваме едно ландо, което - какъвто е балканският обичай - е покрито вътре с бели ленени покривки. Продьлжаваме към казармите и пазарния площад, една решетъчна структура, разделена на две за конюшни, и достигаме до сърцето на града. Поглеждаме назад и улавяме гледката на градините по покривите. Наемателите на големите постройки също имат балкон на Втория етаж, но на горните етажи няма балкони и те се налага да вземат въздух и да простират седмичното пране на покривите. Там, сред храстите, хората седят подобно на нашите модни нюйоркчани на хиляди мили на запад.

Сцени от улиците на Търново

Улицата става неравна, тъй като плочите са се разхлабили. На места през пътя има стъпала и откриваме, че височината им чувствително се е променила. Тук има дюкяни за шапки и обувки и кафенета, където турското кафе се сервира в чашки без дръжки. Има и други дюкяни, които гледат към улиците не с прозорец, ами с две врати. На праговете им цъфти „еврейско мушкато", тъй като тези хора изпитват неумерена любов към цветята. Над нас балконите стават все по-богати - прътите с нанизите лук са заменени от изящни ковани железни орнаменти, но все още сме сред занаятчиите на Търново. Ето я пекарната, с една стена почти напълно отворена към улицата, разкриваща варосаната глинена пещ и пълната с кръгли кафеникави самуни сергия. Следващият дюкян е на сарафина - изключително необходим фактор в живота на Балканите, където в обращение се намират монетите на толкова много страни. Лихвата, която взема, е четири цента на долар и осемдесет, като е напълно доволен от тази си комисионна. Оттатък има пазари с хранителни продукти и още с шапки и дрехи - дюкяни с чехли и костюми. Във всички тях стоят дружелюбните местни хора, които са много щастливи да позволят на „американски" да разгледа стоката им, стига само да могат на свой ред да го зяпат. България може и да е разбойническа страна и трябва да признаем, че по южната граница имаше места, където не се чувствахме съвсем в безопасност, но като общо от всички народи в света българският е сред най-гостоприемните към прекрачилия прага му странник.

Завиваме по павирана улица, която е само пет фута широка и върви нагоре. Тук най-ниският етаж на къщата е без прозорци, построен от камъни и хоросан, с тежки дървени врати и още по-тежки железни клепала, както и с малко препречено с решетки прозорче от едната страна на входа, което да служи като шпионка, преди посетителят да бъде пуснат вътре. Човек може да си спомни за Али Баба и четиридесетте разбойника, като види керваните от магарета да спират пред тези врати и любопитните мулетари с чалми на главите да чукат и да чакат да им отворят. Тук горният, леко издаден напред втори етаж е с паянтов градеж - бял с изключение на по една синя ивица на всеки ъгъл, или пък оставен с цвета на покриващата скелета глина и украсен с малтийски кръстове от борови греди. Тук-там решетките разкриват турски харем. Но турците почти са изпразнили България и рядко можеш да срещнеш техния език и костюм. Напускаме този квартал и влизаме в следващия, където прозорците са качени още по-високо на стената. Къщите гледат настрани, както е в Румъния, и към малки градинки между плочите на улицата. Внезапно излизаме на високата и островърха пожарна кула, „центъра" на всеки български град.

Гледката от това място и от малкото възвишение отзад е несравнима. Нито Неапол по залез, нито заливът Джорджиън бей, нито Которският залив могат да оставят толкова трайно впечатление; тъй като на всичките им липсват тези багри, които тук ни представят редиците къщи от двете страни, намръщените скали отзад и старата турски джамия - като тези, които се виждат по снимките на стария Витлеем - на гребена на хълма.

Тук намерихме изкушаваща малка кръчма и се отбихме да опитаме местната бира и пресните смокини, които мястото можеше да предложи; след това продължихме обиколката. Най-накрая бяхме открили Изтока - Изтока от книжките с приказки. Уличките ставаха все по-тесни - всъщност толкова свити на места, че мъжете с кобилици за вода на раменете едва съумяваха да минат. Там където се разширяваха, пред къщите се появяваха веранди и имаше малки прозорчета, през които можехме да надникнем към варосани стаи с железни кревати и религиозни картини по стените.
Няколко ученици, които играеха в сянката на една градинска стена, скочиха на крака и ни поздравиха, като минавахме край тях. Забелязахме шапките им, с обръчи от чортова кожа, плоско дъно от ален плат и позлатен малтийски кръст. В България и момчетата, и момичетата носят еднакви униформи, които се променят съвсем малко съобразно с това, в кой клас са и ако някое дете направи беля, човек само трябва да мине през съответната класна стая, за да открие виновника. Освен това тази еднаквост премахва завистта между бедни и богати.

Отново минава амбулантен търговец, но в Търново както те, така и просяците са малко. Тук-там срещаме селяни в традиционни костюми, но хората предпочитат европейската мода.

Селяни , облечени в лавандулови носии на посещение в Търново.

На една сергия сред множеството местни изгледи, изложени за продан, намерихме и сувенирна картичка с профила на Рузвелт. За сметка на това снимките на княз Фердинанд определено са редки, при Все че князът е доста популярен.

Търново затваря магазините си. Продавачите свалят нанизите от плоски червени сушени колбаси, които са окачени на сергиите подобно на редицата семена на акация. Един офицер от армията със сини панталони и шапка и куртка в бяло взема своето овнешко печено и касапинът затръшва вратата. Прибират манната небесна от дюкяните с плодове, а там където се продават луксозни свещи, туркиня с покрито лице, от което се вижда само частта между горната устна и клепачите, бърза да направи последна покупка. Една сграда, подобна на аркада, но без покрив, подслонява редица дюкяни, които също затварят.

Канехме се да посетим някои от тях, когато приятелят сграбчи ръката ми по свойствения за него конвулсивен начин.
- Виж! О, виж! Това е гордостта на България! - каза той и въздъхна нервно.
Погледнах в посоката, в която сочеше пръстът му, и там, на балкона, стоеше балканската Мадона - една от тези редки красавици на южната славянска раса (иначе не особено известна с красивите си жени), която остава в спомените на човек много след като всяка друга йота от градовете и къщите е била забравена. Моята търновска лейди беше достойна за четката на художника - така както я видяхме. обрамчена от прозореца на старинната
триетажна къща и с цветята на галерията в основата на платното. Очите и имаха черно-кафявия цвят, характерен за Южните Балкани; кожата и беше маслинена, а косата и, разделена на път - гарвановочерна. Истинска Жулиета за някой балкански Ромео. Но тя не би участвала и в най-малкия флирт и - уловила погледите ни - извърна глава, разкривайки половин дузина фини плитки, които се подаваха изпод забрадката. След това изчезна в стаята. Приятелят влезе в пекарната отдолу и купи самун местен хляб - „да хапне нещо", както каза, но всъщност нахрани с по-голямата част прасетата и кончетата, които срещнахме по княжеското шосе. Въздържах се да възразя, само отбелязах, че местните хора ни гледат накриво заради тази екстравагантност. В Търново хлябът струва цели четири цента самуна.

Трима ученици, които говореха френски, ни последваха и след това станаха наши водачи. Отведоха ни на пазара за месо, където старите турци спореха сред агнешки плешки, от които капеше мазнина, а волове теглеха тежките каруци към ковашката махала. Там селяните с раирани ризи и потури водеха кончетата си да бъдат подковани. И най-накрая, в самите покрайнини, където човек може да види африканския бивол, полегнал край каруцата, в която е впрегнат, докато селянинът върши работата си в града или докато - вече по-късно - пали край животното огън, събира семейството, пече лютивите чушки (мангото или лютите камби на Балканите) и пие Вино - сцена, която изключително много прилича на прерийните лагери в нашия Запад от времето, когато републиката беше млада. Приятелят обаче не прояви интерес. Образът на Жулиета още се мержелееше пред очите му. Дори армейските офицери от крепостта, един от които беше ходил в Ню Йорк, не успяха да го отърсят от този блян. Затова се отправихме към хотела за вечеря, после аз към бележника, а той към леглото, докато грамофонът на долния етаж гърмеше с откъси от „Кармен".

Поредното безобразие в нашата Държава!

2007-03-28T13:52:00.000+02:00

Известният от една камара телевизионни предавания дерибей Гео Дундаров оправдан за 10 незаконни строежа край Елена!

ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ЕЛЕНСКИТЕ ЛОВНИ ПОЛЕТА БЕ ОПРАВДАН ВЧЕРА ПО ДЕЛОТО ЗА НЕЗАКОННО СТРОИТЕЛСТВО. Безумното решение е дело на съдията Пею Приходков въпреки всички усилия на прокуратурата. Само за 6 месеца бе приключено разследването преди броени месеци и внесен обвинителен акт в местния съд от районния прокурор Красимира Христова, която вчера също не си вдигаше мобилния телефон! Защо 44-годишният шеф на фирма „Гимел” с огромен чифлик в Eленския балкан не е виновен, щяло да стане ясно след написване на мотивите по делото. Апелативният прокурор Аня Димова научи от пресата за скандалното решение и каза, че със сигурност тази присъда ще бъде протестирана.

„… По това дело се оказа, че въпросните земи не са земеделски и аз винаги съм вярвал в съдебната система. Това ще се случи и с другото дело срещу мен и хората ми за побой и грабеж. Аз наистина съм благодетел на Еленския балкан и ще го докажа”, каза снощи Гео Дундаров.

ДАНО ДА НЕ СЕ ОКАЖЕ ПРАВ, ЗАЩОТО ИНАЧЕ ЗА ПОРЕДЕН път се обезсмисля тежък труд на полиция и прокуратура. Отделно РДНСК обяви въпросните строежи в чифлика му за незаконни и за подлежащи на събаряне!

В знак на признателност или какви хора са нужни на България.

2007-03-27T09:07:00.000+02:00

Господ здраве да дава на такива като Георги Ганчев !

Преуспелият великотърновец от Лас Вегас предостави безвъзмездно на МОБАЛ супер модерна хирургична апаратура на стойност 500 000 евро !

„Трябва да имаш сърце, за да инвестираш в медицината”, казва Георги Ганчев

Великотърновецът Георги Ганчев, който е живял 10 години в Америка, закупи и предостави на областната болница безвъзмездно медицинска апаратура за 500 000 евро. Техниката е от фалирала болница в Гринбей, в щата Уискънсън, и почти не е употребявана. От тази апаратура, която се използва основно в неврохирургията, са произведени само 500 броя, а създателят на новото ноу-хау е немец. В България такава техника има само във Военната болница, но тя е от по-старо поколение.

Щастлива случайност отвежда в Америка 19-годишния Георги, който разказа, че това е било неговата най-голяма мечта от детинство. От вестник прочита, че плевенска фирма урежда 7-дневна екскурзии за Щатите. И макар да е съвсем млад, приемат на интервю младежа в американското посолство в София. Още след разговора от комисията съобщават, че великотърновецът е одобрен и да дойде следобед да си получи визата.

„Тръгнах за Америка с мизерни пари, баща ми вече беше пенсионер. Поисках от приятели, но никой не ми даде. Дори дядо ми. А сега, знаеш ли, колко ми искат?", си спомня Георги. Така търновецът каца със 150 долара в Ню Йорк. После решава да отиде на гости при приятел във Флорида, обаче не го намира. Но се запознава с други българи и остава там.

Година и половина Георги Ганчев чисти магазини при един поляк, но после поема сам бизнеса. Събира някой лев. След две години решава да отиде на екскурзия в Лас Вегас и остава там. „Бях 248 000-ият гражданин, който се регистрира да живее там, в момента градът е над 3 млн. души. Градът е израснал пред очите ми, казва великотърновецът. Кара такси, работи в заведения, сближава се с българи.

После Георги, завършил строителния техникум във Велико Търново, се запознава с богат евреин, собственик на известната канадско-американска фирма „Трипъл файф”, разположена на три континента. Той му помага много в строителния бизнес в Лас Вегас. Българинът започва да строи офиси и къщи, признава, че доста работи е научил от евреина, който е собственик на най-големия мол в САЩ, на баскетболната зала в Лос Анжелис. Построява си собствена къща, замогва се. За разлика от много българи, аз не проиграх парите се в казината на Лас Вегас, признава търновецът.

Нелепата смърт на бащата на Георги връща успелия българин във Велико Търново. Много се чудих дали да се върна, но сега се запалих по медицината след смъртта на баща ми и реших да помагам на търновската болница, която работи със стара апаратура, казва бизнесменът. Ганчев смята, че американската апаратура ще подтикне Щатите да инвестират във Велико Търново. Той прави сравнение с американските болници и мечтае и в България да посрещат пациента като роднина.

Георги Ганчев разказа, че като пристигнала медицинската техника от Гринбей на митницата в софийското летище, имало голям хаос. В това време се обадили с предимство да обмитят дисковете на Слави Трифонов. Митничарката обаче отсякла: „Слави да чака”. По-важно е да се спаси човешки живот и за два часа апаратурата била освободена.
Искам не болните да ходят в София да се лекуват, а тук - във Велико Търново, да разполагат с модерна техника и моите съграждани да бъдат уважавани, твърди младият бизнесмен. Георги Ганчев заяви, че ще помогне с медицинска техника и на още няколко големи болници в страната и вече води преговори с директорите им.

Макар да си е продал богатството в Лас Вегас, преуспелият великотърновец поддържа връзка с еврейския си приятел Джоузеф. Вероятно ще успея да го убедя да инвестира във Велико Търново в областната болница. А защо да не построим модерен медицински център?

Трябва да имаш сърце, за да инвестираш в медицината, защото парите се връщат след години, твърди Ганчев. Разбира се, 31-годишният мъж си има и друг бизнес, има автокъща, занимава се със строителство и др. Знае за проблема на търновското неонатологично отделение, което има нужда от апарати за доотглеждане на недоносените бебета. Още повече че след месец очаква първото си дете.

Георги Ганчев разказа, че в Америка вече са в употреба нови хапчета за диабетици. Великотърновецът обеща, че ще се постарае да се ускори разпространението им в България, защото кой знае след колко години биха дошли у нас.
А с новата американска апаратура великотърновските неврохирурзи спасиха живота на две жени и един мъж, които се чувстват добре и вече са изписани. За пръв път неврохирурзите оперираха дефект на мозъчен кръвоносен съд и тумори на хипофизата.

Малко за Емилиян Станев и за едно селце в Еленския Балкан ...

2007-02-28T11:07:00.000+02:00

Тези дни са честванията по случай 100 години от рождението на Емилиян Станев , писателят оставил зад себе си творби като "Крадецът на праскови", Антихрист", "Търновската царица" ...

Емилиян Станев (псевд. на Никола Стоянов Станев) е роден на 28.02.1907 г. не в гр. Търново... а в малкото селце Разпоповци, през което се минава преди да влезете в планинското градче Елена . Това малко, с нищо незапомнящо се населено местенце намиращо се на гъза на географията е родното място на писателя Емилиян Станев, артиста Георги Георгиев - Гец, художника проф. Иван Петров и множество още известни именити българи.

Основано е от поп Мартин в края на ХVIII в. Еленският бей харесал младата попска жена и я отвлякъл за харема си. Мартин хвърлил расото, сбрал чета, заловил бея и го зазидал в пещера, за назидание - с жена си. Тази случка дава и името на гневното село. Наследникът на поп Мартин, Петко Хълбюв, имал син, също Мартин, който се подписвал Мартин Разпоп. Той пък допълнил родословното дърво със синове - Станьо и Петко, и дъщеря Мария. Станьо Мартинов е дядо на Емилиян Станев. Малко известен факт е ,че и актьорът Георги Георгиев - ГЕЦ произхожда от същият този Мартинов род от Разпоповци ...

От същото това малко селце, сега с население не повече от 40-50 души е родом и Имам Гяур , който може да срещнете като герой в "Летопис на смутното време" от Вера Мутафчиева . Имам Гяур(поп Стойко от Разпоповци), който е влизал начело на хайдушка чета, като част от признатите размирни войски, в Цариград, някъде през 1807 ... нещо , което и Крум Страшни и Симеон Велики не са успели да постигнат в живота си .

Та ако някой ден имате път към Елена, запомнете ,че на 4 км. преди града , по пътя откъм боаза между Елена и Златарица се намира това китно малко балканско селце. Спрете на площада , влезте за час в селската кръчма , седнете и пийте по едно с роднините на Емилиян Станев , на Георги Георгиев ГЕЦ и послушайте някои от историите им ... Гарантирам , няма да съжалявате ! :)

British Invasion brings boom to Bulgaria

2007-02-23T20:10:00.000+02:00

Малко продължение по предишната тема за британското нашествие във Велико Търновско , този път от Лондонският Телеграф.

By Grainger Laffan

In the medieval city of Veliko Turnovo, perched on three hills above the Yantra river in central Bulgaria, there used to be only two estate agents.

In the last two years, however, at least 80 new ones have opened their doors to a wave of British buyers looking for a slice of the Bulgarian housing market.

Malcolm Yaxley, 55, gave up his construction job in the UK and moved to Veliko Turnovo last year. "The number of new people doubled last year, and it will double again next year," he said.

The city used to be best-known for being the home of Trifon Ivanov, the bearded football defender who helped Bulgaria reach the World Cup semi-final in 1994.

Now there are so many Britons in the city that is becoming known as one of the places at the forefront of the British invasion. And it is an invasion – there are 30,000 British home owners nationally, according to figures released this week by the Bulgarian government.

Mr Yaxley recently decided to set up a social club for expats. He said most of his members were over 50 years old and had moved to Bulgaria to make their pensions stretch further.

But he said there were also plenty of Britons looking to make a quick profit in Bulgaria's thriving property market, which has grown by 30 per cent in the last four years. Prices are predicted to rise another 10 per cent this year now that the country has joined the European Union.

According to the latest statistics from the Bulgarian interior ministry, many of the British property owners live in the country for at least some of the year. By contrast, the Office for National Statistics believes 80,000 Bulgarians will seek work in the UK this year. The influx of Britons has brought startling prosperity to Veliko Turnovo. Mr Yaxley said the streets were full of new shops and businesses. "People are even turning old garages into small offices," he said.

The influx of money into the former communist state is evident elsewhere. At Bansko, the country's leading ski resort, tourists can check into the Hotel Kempinski where there is Wi-Fi in the rooms, a cigar lounge, a vitamin bar and a spa. Down the street, Savills is selling penthouse apartments for £320,000 each.

In Hotnitza, a town near Veliko Turnovo, the progress is slower. However, the mayor is delighted with his new citizens. "When the Brits arrive, services improve, the infrastructure gets better and jobs are created," said Atanas Ivanov.

As a gesture of friendship, he now delivers his major public speeches in both Bulgarian and English. Hotnitza has 400 inhabitants, but as 47 local homes have been snapped up by British buyers, the locals could soon find themselves a minority.
advertisement

Other small towns are making similar efforts to please their new arrivals. Rujitza, a hamlet near the shores of the Black Sea, has even set aside land for a golf course.

A few years ago, the locals believed that the village would soon die as younger inhabitants moved to cities. Now, one third of the population is British, and they are building their own church.

Carol Woodley and Steve Lewis bought a holiday home in Rujitza two years ago.

They later made the move permanent. While the paperwork involved in renewing residency visas initially proved tiresome, they said they had few regrets.

"It's stress-free and friendly and after an initial settling-in period there is hardly anything you miss," said Miss Woodley.

"Thanks to the British, it is like we live in a new village," said the mayor, Krassimir Kostov. "The first thing they do when they arrive is to renovate their homes, then they start work on the paths, then the roads."

The low price of Bulgarian property is a major draw for most buyers. Graham Devers, a 62-year-old brickyard manager who arrived from Manchester about a year ago with his wife, Marie, paid £11,000 for a house in Rujitza. He said: "The people here are the most friendly and generous that I have met."

Mr Devers said he would have to pay £150,000 for a similar property in the UK.

За Търново и британските нашественици ...

2007-02-21T14:19:00.000+02:00

И това доживяхме ...

Във Велико Търново от около година се издава вестник Frontier Times, със специализирани новини и информация за английските колонисти в града. Преди малко открих ,че вестника има и он-лайн версия, която може да разгледате тук и вече се разпространява на територията на цяла България.

Дори и Серго Станишев се зачита във Frontier Times от време на време :)))

А ето го и отбора , който стои зад начинанието.

Доста често съм бил скептик относно англо-говорящите заселници , които прииждат напоследък в града ни , но като се замисля в цялата тази работа има и доста хубави неща.

Част от заселниците са наистина обикновени прошляци и пияници , които живеейки вече повече от година са успели да научат къде се намира само домашния им адрес и този на 2-3 от кръчмите , които посещават, нищо друго ...

Голяма част обаче от британците , които са си харесали Велико Търново за място за живеене са доста интелигентни и ерудирани хора , които обогатяват социалния живот на града. Има архитекти , които прекарват 10 месеца в година в старо престолния град , а останалите 2 в бизнес пътувания по предаване на проекти в Англия . Има и такива , които се захващат с доста приятни и полезни инициативи , като една реномирана преподавателка по актьорско майсторство от Единбъргския Университет , която се зае с репетициите и поставянето на пиеси с български и британски актьори в театралния салон на читалище "Надежда" ... в този същия салон където е заседавало и 1-вото Велико Народно Събрание .

Общо взето плюсовете от това Британско Нашествие са като че ли повече от минусите . Остава само да се надяваме да не стане така ,че един ден от Боляри да се превърнем в Knights :)))

Чех е инициатор и дарител на паметника на Апостола във Велико Търново

2007-02-19T14:38:00.000+02:00

Катя МИТОВА-ГАНЕВА

Неразривно свързани с историята на нашия град ще останат Константин Иречек, братята Шкорпил, художникът Иван Мърквичка, братята Прошек, Отто Хорейши, Антонин Новак и др. Достойно до тях се нареждат и имената на Йозеф и Карл Папоушек.

Голямо неудобство изпитали търновци при откриването на Учредителното събрание в нашия град през 1879 г., защото се наложило да използват духовата музика на Бесарабския полк. Тогава главнокомандващият и щабът на Българската земска войска, които били установени във Велико Търново, поели инициативата за сформиране на представителна военна духова музика. Наети били 20 чешки музиканти, подготвени в частната военно-музикална школа на Павлик в Прага. Така сред музикантите се озовал и Йозеф Папоушек, който е първият диригент на военен духов оркестър в България и във Велико Търново. Дошъл уж временно в старопрестолния град, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него. Работил като учител по музика, диригент и композитор и се ползвал с авторитет и уважение от страна на местните жители. Със съпругата си Ирина създали многолюдно семейство. Родили им се четири сина и една дъщеря. Карло, Карл (както по-късно се нарича) e роден в нашия град на 9 април 1894 г. В началото на ХХ век Йозеф Папоушек бил назначен за диригент на гарнизонния духов оркестър във Враца и цялото семейство напуснало любимото Търново.

Карл Папоушек участвал, но вече като подофицер в Първата световна война. Награден бил с орден за храброст и получил българско гражданство, като приел името Карл Йосифов Папоушек. След войната, още през пролетта на 1919 г., се установил в гр. Орхание (Ботевград). Там открил малка печатница и книжарница. Впечатляващ е фактът, че на 2 юни 1939 г. в деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, официално се открил паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек. През 1938 г. бюстът на Ботев е отлят във врачанската металолеярна и е по проект на художника Иван Христов учител в местната гимназия.

Карл Папоушек не забравил и родния си град Велико Търново. Въпреки че го напуснал много млад, детските му спомени били трайно свързани със старата столица. Тук за първи път слушал разказите за героичния подвиг на апостола Левски. Ето защо осигурил средства и организирал построяването на неговия паметник в нашия град. Съществували два проекта за постройката на паметника. Първият е на скулптора Павел Метеоров. Представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия по приемане на проект за паметника, начело с ген. Кецкаров одобрил втория на скулптора Любомир Далчев. Открит е през 1946 г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872 г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турската стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана и неговата правдива мисъл: “Ако печеля печели цял народ, ако загубя губя само себе си”.

Великотърновци не останали равнодушни към изключителния родолюбив и дарителски жест на Карл Папоушек. 2 години по-късно той бил обявен за почетен гражданин на Велико Търново.

Любопитен е фактът, че във връзка с регулацията на улицата и построяването на стоматологичната поликлиника се наложило преместване на паметника, с десетина метра в посока на поликлиниката.

През 1950 г. Карл Попоушек напуснал Ботевград. Продължили дарителските му жестове подарил печатницата на общината, а част от машините на университета във Варна, където работил няколко години и основал фондация за бедни студенти. Последните години от живота си прекарал в София, където умира на 20 юни 1964 г. след тежко и мъчително боледуване.

Търновци свято тачат паметта на националния ни герой-революционер. По всеки повод, свързан с живота и безсмъртното дело на Васил Левски, търновското гражданство изказва своята почит пред неговия паметник, “виновник” за създаването на който е чехът Карл Папоушек, приел и обикнал като своя родина България.

Мобилни , на една рЕка разстояние .

2007-02-15T14:59:00.000+02:00

Докато родните Глобул (Cosmote Group) , държат рекламите им по българските телевизии да нямат нищо общо с нищо българско , "да хващат тренда" , да канят Азис за клиповете си , да използват само снимки от разните корпоративни Image банки с усмихнати личица на западняци , които нямат нищо общо с Балканите ... братята Румънци оттатък Дунава правят нещо далеч по-евтино , пропито с доста голяма доза чувство за самоирония и поне според мен доста по печелившо като рекламна стратегия .

Вижте сами :

Посланието на клипа е следното : " Живеем в свят пълен с multimedia messages (MMS). Пратете ги всичките ! "

А тук замесват и България в историята :)

Босански Севдалинки ...

2007-02-14T14:17:00.000+02:00

Като продължение на музикалната тема от преди 4-5 дни ... ето една чудесна босанска севдалинка от град Мостар, в изпълнение на Mostar Sevdah Reunion .

Тези , които не знаят какво значи "Севдалинка" , нека погледнат тук .

Cudna jada od Mostara grada
sve od lani, pa evo do sada
kako Biba od ljubavi strada

Bol boluje Celebica Biba
bol boluje nikom ne kazuje
bol boluje nikom ne kazuje

Ceri Bibo ti rumena ruzo
kazi majci, sta te boli, duso
kazi majci, sta te boli, duso

Mene boli i srce i glava
er moj Ahmo s drugom razgovara
er moj Ahmo s drugom razgovara

Kakav Ahmo voda ga odnijela
zbog njega si Bibo oboljela
zbog njega si Bibo oboljela

Mila majko, nemoj Ahme kleti
reko me je, na jesen uzeti
reko me je, na jesen uzeti

Отпускат 1,5 млн. лв. за хълма Трапезица

2007-02-13T12:15:00.001+02:00

До преди година -две кракът ми не беше стъпвал на Трапезица ... , затова когато за първи път отидох на Хълма бях изключително приятно изненадан . Там определно има в пъти по интересни и автентични неща за гледане от колкото на Царевец. Така , че приветствам инициативата на Министерството на културата за превръщането и на този обект от истрическо значение в достъпен за туристите ... и само им пожелавам да си свършат работата далеч по добре отколкото на Царевец или в св. 40 Мъченици.

Златина ДИМИТРОВА

1,5 млн. лв. ще отпусне Министерството на културата през 2007 г. за хълма Трапезица. Средствата вече са заложени в бюджета на министерството и ще бъдат оползотворени основно за консервационно-реставрационни работи, както и за археологически проучвания. Това заяви вчера арх. Борислав Абаджиев, шеф на дирекция “Недвижими паметници на културата” в МК.

Работата на историческия хълм ще започне през пролетта с подготвителни работи като прекарване на електричество, канализация, телефон. Наложителна е и спешната корекция на пътя, за да се подсигури по-безопасното транспортиране на материалите до обекта. Ще бъде построена и база за археолозите на площ от 200 кв. м., като за нея вече има готов проект. След това сградата ще бъде преустроена за охрана на обекта и музейна експозиция.

Малката Юго-Източна порта на Трапезица. Това е портата, водеща към Царевец - свързвала е град Трапезица през Нови град (Асенова махала) с Царевец.

Карта на Царевград Търнов и прилежащите му крепости

А това е интериора на един от най-добре запазените храмове на Трапезица (апсидата).

Изглед към Царевец.

Реставрационно-консервационните работи през тази година ще започнат с крепостната стена, югоизточната порта и прилежащите помещения към нея. Ще бъдат възстановени и защитните покрития на църкви, които са монтирани преди доста години. Така ще бъдат запазени уникалните стенописи, с които се славят повечето храмове на хълма.
Като начало ще се започне с аварийна консервация на църква № 8, по-известна като “Свети Иван Рилски”, която от години е в окаяно състояние. Консервационните работи там ще са до нивото на оригинала, с цел тяхното съхраняване до пълното археологическо проучване и изготвянето на цялостен проект.

Министерството на културата е разработило 3-годишна цялостна програма за експониране на хълма Трапезица, припомни арх. Борислав Абаджиев. За пълната є реализация ще са необходими около 3,5 млн. лв.

За този 3-годишен период трябва да бъде завършена част от крепостната стена, всичките 17 църкви да бъдат консервирани, а част от тях експонирани. Параллено с това е направена и дългосрочна десетгодишна програма за цялостно археологическо проучване на хълма Трапезица във Велико Търново.

Щафета - Няколко неизвестни факта за мен...

2007-02-12T15:54:00.000+02:00

Комитата ми предаде щафетата и ето ,че дойде и моя ред ;-)

1. Като малък съм бил доста кротко дете. Единственото , с което съм се отличавал от връстниците ми е била според разкази на родителите ми , пристрастеността ми към детските приказки. Подлудявал съм ги доста често с отказа си да заспя без поредната доза измишльотини за деца , които им се е налагало да ми четат всяка вечер. Това обаче за тях досадно бреме, от едно време нататък (както често се случва в живота) се е оказало манна небесна за учителките в детската градина , които са ме използвали доста често за техен заместник , разказвач и омайник за групата деца , чийто родители са закъснели да ги вземат от ЦДГ след работно време.

2. Поради генетически заложби винаги съм бил най-високият в клас(начално училище/средно/гимназия) ... дори и в казармата забивах кола, и цял полк барабар с офицери и сержанти се строяваше по мен. Поради тази причина до края на гимназията спортувах доста сериозно Баскетбол - като в паметта ми останаха незабравими няколко титли от училщните градски първенства , както и участия на областни и републикански първенства по спорта за дългучи .

3. Ученическите ваканции през детството си прекарах в живописния Еленски Балкан при баба ми и дядо ми - корави балканджии(лека им пръст). От тях научих много неща в живота си от пасането на пуйки, през всякакви селскостопански дейности, та чак до фундаментални неща , като това ,че "Балкана ражда хора , а полето тикви ! " :-) Елена за мен е втори роден град ...

4. След завършване на Математическата Гимназия в родния ми град , кандидатствах в 5 университета - СУ, УНСС, ТУ-София , ТУ-Варна и ВТУ. Благодарение най-вече на уникалният ми класен ръководител и преподавател по математика г-н Величков(поклон!) бях приет на първо желание и в 5-те университета ... Поради сантиментални причини и такива свързани с музика(свирих на бас 2 години в една ученическа банда) избрах да бъда издънката във фамилията от баща и дядо , дипломирани инженери от Пражката Политехника , и завърших като 3-то поколение инженер, само че в ТУ-Варна ... За този си избор в живота не съжалявам и досега, може би защото беше лично мой.

5. В казармата служих като радио-разузнавач в едно секретно поделение , за което съм подписал декларация за опазване на държавна тайна :)))... която все още има давност ... за съжаление или не, служих доста след 1989 , и то като редник висшист , който нито успя да научи за 4 месеца морзовата азбука, нито седна някога зад радиостанцията , нито бе вербуван от тайните служби .

6. С професията си (графичен и уеб дизайн) започнах да се занимавам на шега по време на следването в Университета . За моя голяма изненада два от първите ми проекти , които естествено правих почти за без пари и за приятели музиканти и графити артисти бяха приети доста добре от публиката , спечелиха доста признания от места като http://www.groovemanifesto.net/, http://www.bestflashanimationsite.com/ , http://plasticpilots.com/ и ред други ... В момента , участвам в изработката на доста по-големи и сложни уеб сайтове и интерфейси за уеб базирани софтуери за хора с дебели портфейли ... проекти, за които никога естествено не печеля награди :)

7. В София дойдох преди около 3 години. Тук срещнах и жената на живота си (не всичко в София е чак толкова зле в края на краищата :))) . Преди половин година вдигнах сватба :) и се ожених за най-чудесната жена на света.

8. Из Бивша Югославия и Дламация с кола ... бе дефатко медената ми седмица и ... край на автобиографията по Бранислав Нушич :)

9. В момента работим за новия ни Дом във Велико Търново и кроим планове за завръщане в далечното бъдеще ... и което е по важно ... мечтаем си Господ да ни дари с рожба .

За маниаците на Автентичен БГ фолклор ...

2007-02-09T14:48:00.000+02:00

Преди време Стойчо публикува моя първи и последен засега пътепис от пътуването ми миналото лято Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола . В него един от главните герои е Никица . Ще ми се да ви разкажа малко за него .

Известно е що за мешана салата представляват народностите от бивша Югославия и той е типичен пример за точно този феномен - дете от брак на сръбкиня от Сараево и хърватин от Херцеговина . За мен той си е Босанец, колкото и упорито да се опитва да ме убеди ,че е югославянин .

Та този мой Никица , освен ,че е бивш басист и вокал в една стара рок група от град Мостар е и един невероятен маниак на тема фолклорна музика. Представете си как прекосявате почти цяла Югославия , минавате покрай реки, градчета, селца дори, из Сърбия , Черна Гора и Хърватска ... и Никица все туку извади от ръкава си някоя песен точно за тази река, от този и град и пее ли пее , без умора .

Този същия Никица е и безкрайно влюбен в българския фолклор. С гордост мога да заявя , че за има - няма година открих и преоткрих доста хубави наши народни песни , единствено и само благодарение на него. А той пък съответно шашка мене и приятелите ми като запее песни като " Провикнал ми сай Николчо" , "Заблеяло ми агънце", "Кючук Тодор" и т.н. , които , признавам си, доскоро не бях чувал .

Та така стоим си с него на работа и току той ми прати някоя босанска севдалинка , аз пък върна обратно я Борис Машалов , я Георги Чилингиров ... един вид в това време на десинтеграция и вражда между народите на Балканите ние правим точно обратното ...

Та така както си стоях вчера на струга(така наричам на галено ПЦ-то на което работя) и Ники ми провожда някакъв странен URL . Отварям аз и какво да видя ...

Добре дошли в WebFolk Bulgaria
15000+ записи съдържащи текстове на песни, анализи на етномузиколози, аудио записи (RA), ноти и фотографии (GIF) и видео (RM) от българскaтa фолклорна музика ...

Евала е дума , която употребяваме и ние и босанците , и в случая беше единственото , което можах да кажа . Боже , Боже да се появи един чужденец , който да те накара да откриеш невероятната ни народна музика ...

Та така , сега нямам търпение да седна когато имам свободно време и да преслушам всички автентични записи от Еленския край , от където произлиза и рода ми до 10-то коляно ...

Поздрав за Никица и за всички ценители на българския фолклор с песента "Днеска е празник Гергьовден" , в изпълнение на Надка Иванова Великова (шивачка, VIII клас), от село Стара Река (Еленско) ... автентичен запис на Тодор Джиджев от 1966 година .

Днеска е празник Гергьовден

Днеска е празник Гюргьовден,
кой има агне шъ коли, /2/
кой нема, с пари шъ купи.

Андрея беден сиромах,
той няма пари да купи, /2/
нито пък агне да коли,
той има момче Иванчо

Under Construction !!!

2006-12-15T17:54:00.000+02:00

Under Contruction !!!

Стойчо от http://stojtscho.blogspot.com/ нещо ме бъзна , ч е съм си бил направил блог и аз рекох наистина да взема да си направя ... Айде дано скоро да почна и да пиша това онова тук , и най-вече да има кой да чете тези мои въпросни писания .