20 години ...

В онова късно лято на 1989, с баща ми и майка ми се качихме на жигулата комби с цвят оранж(или "детско посрано" както казваше баща ми) и потеглихме на екскурзия до ГДР, спечелна от майка ми. Колегите от съобщенията на ГДР идваха на почивки по нашето море, а служителите на родните съобщшения пък чрез томбола получаваха право да отидат до Източна Германия. На разменни начала. Те спят в български семейства - а после българските семейства спят у тях. И така в края на август отпътувахме по посока Видин-Тимишоара-Будапеща-Братислава-Прага-Берлин. Една последна екскурзия из соц. блока преди да се е разпаднал(естествено ние това не го знаехме още). Румъния беше ужасно подтискаща страна... хората и също. Унгария беше на другия полюс. Може би най-богатата страна от лагера, или поне изглеждаше най-лъскава. Братислава беше град с жилищни комплекси в стил Люлин ... но пък нямаше толкова кал като в родния търновски "Пишман". А пък новият ми приятел Рижко, син на колега на баща ми от университета ми показа за два дни невиждани неща. По дяволите! Там на щандовете за сладолед имаха по 10 вида "змръзлина"! И гледаха на видео Конан Варварина и Терминатор!

Прага била най-красива през есента - така казваше баща ми и ни развеждаше из тесните сокаци на родния си град. А Прага наистина беше красива! Направо невероятна!

Берлин не бе така красив и весел като столицата на Чехия ... но пък и там всичко изглеждаше толкова различно за виждалия ми само родната България поглед на 10 годишен. Затова пък имаше хубави и евтини обувки, от които майка ми накупи за всичките ми лели , а за себе си по няколко чифта. Аз пък се сдобих с яко шушлеково яко, което носих почти до 8 клас...

Спомням си и Бранденбургската врата, която можеше да се гледа само отдалеч ... и Райхстага(тогава си мислех, че думата е от женски род) и чистите и подредени предградия, с прекрасни паркчета и езерца, в които плуват лакоми патици. Спомням си и една от най-величествените сгради в Лайпциг, която имаше голям червен надпис на фасадата си "Георги Димитров Музеум", а булеварда пред нея пък беше "Георги Димитров щрасе"... И симпатичната хазайка, която редеше сладко на саксонски диалект "Вениш, вениш ... аба гууд!" Пухените завивки, каквито в България нямахме и какво ли още не!

Прибрахме се. Започнах училище. Съучениците ми дни наред попиваха всичко, което бях натрупал като впечатления ... а то бе много!

И ето , че една вечер, както си седях в кухнята със майка, баща ми влезе с гръм и трясък и съобщи, че Тодор Живков вече го няма! Радост, която тогава още не разбирах съвсем...

След това последваха кварталните ни войни с момчетата от съседния блок, при които ние седяхме от едната страна на главната улица и развявахме онези сините найлонови знамена, а те от другата със същите червени и се замеряхме с камъни ... непрестанно включен телевизор(когато нямаше режим на тока), кръгли маси, митинги ... емоции.

Какво се промени за 20 години? Не мисля, че е кой знае колко много. Сигурен съм, че ако пак отида в изброените по горе държави и градове, отново ще ахкам и ще възкликвам; абе защо аджеба и у нас не е така?

Страх ме е само, че Румъния няма да е същата ... нищо лошо за румънците, но уви адски тъжно за нас.

Шест неща, които ме правят щастлив

Комитата ме покани, та с известно закъснение нека и аз да се изкажа по темата :)

1. Обичам да си ходя на село... Ей така, да метна два наръча дърва, да окося поляната, да прекопая доматите - изобщо да се изпотя вършейки малко физическа работа. Кеф ми е! Не ми тежи... даже половината си отпуска тази година прекарах именно по този начин - и си починах и то много добре. В това число трябва да вметна и ходенето за риба по реката(за жалост рядко ми се удава), дори ей така просто да тръгна надолу по течението нарамил въдицата, покрай бостаните, да си събуя обущата и да шлапам бос през поляните... да намеря едно местенце с хубава тревица, да откъсна един стрък, да си го сложа между зъбите и да се излегна по гръб и да слушам птичките... Умирам си за тая работа - преживявам някакъв вид катарзис, всеки път щом го направя. Както майка ми винаги повтаря; Човек не трябва да къса връзката с природата - направи ли го и вече губи доста от човешкото в себе си. Знам ли, може би има право.

2. Обичам да хапвам на село... Храната има някак си друг аромат и вкус, щом седнеш на масата на тиферич под асмата. А Шопската салата от прясно откъснати топли домати от градината не могат да я докарат на вкус и в най-скъпия ресторант из държавата :) Те това е!

3. Обичам да се ровя из родовата памет - кой дядо какъв бил, кой от къде дошъл, къде ходил... какво направил; а за разправяне има много - от едната страна стари балканджии, с разни родственици, за които има абзаци в учебниците по история, от другата стари градинари, обикаляли централна европа преди и след 9-ти.

4. Спорта и в часност футбола. Харесва ми да отида на мач, да повикам, да поскачам, да излея малко емоции навън. Едно от нещата, заради които е добре човек да живее в София - когато си иска може да отскочи на мач на националите например(не че напоследък има кой знае какви поводи за радост покрай тях де). Преди и спортувах - баскетбол предимно - отново за разтоварване. Няколко здрави игри, една потна фланелка и един душ след тежък работен ден изчистват тялото и главата от стреса и напрежението по-добре от всичко друго.

5. Обичам да се занимавам с разни дребни строителни или други дейности - да фугирам стар дувар, да отлея малко бетонец, да скова нещо... изобщо удоволствие ми доставя да облагородя нещо, да го нарпавя по-хубаво и уютно... за жалост за тази си страст нямам достатъчно време напоследък.

6. Малката Елена... да е жива и здрава!



Да се изкажат Беломоре и Георги Станков

Русе - лято 2009

Две снимки. Правени са в един и същ ден, относително по едно и също време на два предизборни концерта, случили се на разстояние около 200 метра един от друг.



vs.



В задачата се пита кой е на БСП и кой е на Синята Коалиция?

снимки - Nedko - flickr.com

"Калоян" Велико Търново - Шампион на Балканската Хокейна Лига

Тази година, откриването на мачовете от Балканската Хокейна Лига ме върна в детските ми години, когато мръзнех по трибуните заедно със стотина други млади търновци, на ледената пързалка до стадион "Ивайло". Когато се радвах на успехите на младите хокеисти на "Етро 92", някои от които мои съученици, тайно мечтаейки си и аз да съм като тях, но поради ръста ми(2 без 2) така и не се престраших и станах баскетболист...

Приказката за "Етро 92" започна през 1992, продължи с титлите от републиканските първенства за деца и юноши през следващите години ... участие за кратко в мъжкото първенство и завърши тъжно със закриването на леденият стадион през 1999... По-късно господин кмета и общинарите решиха, че ще е по-добре да го разрушат и на негово място в момента са във финален етап строежите на 2-3 нови жилищни блока. Но да оставим настрана "загрижеността" на общинската власт за спорта в града, всичките им тъмни сделки от типа "кон за кокошка" и милионите, с които се облажиха строителни предприемачи, общинари комисионери и т.н. Днес е ден за радост!

От тази година бившите юноши на отбора, вече улегнали мъже, се събраха и на собствени разноски участваха във второто издание на Балканската Хокейна Лига. И не само участваха, но и спечелиха титлата, макар и да са единственият отбор, който няма база и не тренира ... Както има една фраза: "Формата е временна, класата е вечна!"

Ето ги и златните момчета на Велико Търново от сезон 2008-09:



1-ви ред. Клекнали(от ляво на дясно) 77 - Калоян Владимиров, 55 - Руди Стоичин, 88 - Стефан Хаджипетков, 35 - Евгени Иванов, 5 - Петър Владимиров, 23 - Павлин Костадинов, 10 - Мартин Костадинов

2-ри ред. Прави(от ляво на дясно) 8 - Детелин Спасов(Дидо Царя), 6 - Ивайло Пройнов, 3 - Радостин Рашков, 20 - Ганчо Маринов, 7 - Христо Илиев, 19 - Владислав Матанов.

На снимката поради различни ангажименти липсват: Райко Христов - 99, Явор Атанасов - 21, Борислав Богданов - 66, Кристиян Юлчев - 69.

Поздравления момчета!

И дано се случи някакво чудо, с което хокеят в старата столица да бъде възстановен и хора с непресъхващ ентусиазъм, като Милчо Ненов се захванат отново с младежите от местните гимназии както едно време!

Малко статистика от завършилият сезон.

Финално класиране :





Индивидуални награди на БаХЛ сезон 2008-2009

Най-полезен играч: Мартин Костадинов (Етро'92)
Най-добър вратар: Джими (Динамо)
Най-добър защитник: Андрей Вачков (Ледени Дяволи)
Най-добър подавач: Явор Атанасов (Етро'92)
Най-добър нападател: Любен Дилов (Ледени Дяволи)
Най-добър аматьор: Васил Въжаров (Динамо)
Голмайстор: 35 гола - Маламас (Арис Солун)
Най-прогресиращ: Борислав Димитров (Ледени Дяволи)
Най-добър треньор: Иво Стайков (Ледени Дяволи)
Най-добър съдия: Кирил Пейчинов

Според личното ми мнение на фен :

Най-атрактивни срещи :
-------------------------------------
Ледени дяволи - Етро 6:6
Динамо - Етро 7:4
Динамо - Ледени дяволи 2:4
Етро - Арис 7:4
Ледени дяволи - Етро 1:5

Най-велик обрат :
---------------------------------------
Етро - Динамо 4:5 (oт 4:1 в 54-та минута)
Ледени дяволи - Етро 6:6 (от 4:1 около 30-та минута)

Най-резултатни срещи :
---------------------------------------
Динамо - Торпедо 22:2
Айсберг - Етро 6:18
Арис - Айсберг 20:2

На церемонията по закриването на първенството и награждаването на победителите бе съобщено, че евнтуално догодина Лигата ще има генерален спонсор, който ще осигури поне безплатен лед за мачовете. Както и, че още един отбор ще се включи в състезанията. Дано да е от Румъния за да се разшири още повече географията!

I'm above

Едно класическо рок парче и поздрав за всички родени от червеното знаме, знайни и незнайни хрантутници и герои на капиталистическият труд, които превърнаха България от последните 60 години в един безкраен филм на Дейвид Линч(по Георги)... И вашето време ще свърши! И на вас ще ви скроят шапка! Нема да се плашите! :)))

Един агент от ДС за блоговете ...

Случайно преди около 2 седмици попаднах на една статия на г-н Кеворкян във в-к "Труд":



Що така не обичат "Интернеда" и блогърите тея бивши доносници и служители в ДС, не мога да разбера?!? ... и кой точно мръсен сапун подред се явява информацията поднесена от о.з. с псевдонима Димитър в тоновете статии и книги, които напоследък бълва в пресата и на книжния пазар в рОдината ??? И дали в първите 2 изречения гусина не говори за себе си ???