Днешна публикация в местната преса ... в по-добрия(уж) от двата вестника(втория е собственост на дамата, която със заплатата си в тотализатора си накупи половината печатни издания в България)
"Калояновата крепост събра светските среди
Здравка МАСЛЯНКОВА
В светското парти на месеца се превърна откриването на Калояновата крепост в Арбанаси. Собствениците на уникалното за България заведение, строителният предприемач Хилендар Тодоров и вафлените босове братята Галин и Кристиян Атанасови, бяха поканили 550 приятели от цялата страна за грандиозното откриване в събота вечерта. Сред специалните гости беше министърът на държавната администрация Николай Василев със съпругата си. Строителни предприемачи от цяла България, адвокати, архитекти, местни политици, бизнесмени дойдоха на светското парти, което беше открито от самия цар Калоян и царица Мария-Десислава. Маркови питиета и специални селекции вино и ракия се разливаха по масите. Гостите отрупаха с цветя домакинята фолк фурията Галена, която смени три рокли за вечерта. Преслава и Емилия вдигнаха адреналина на максимум. Скечовете на актьорите Виктор Калев и Краси Радков оставиха без дъх гостите. През цялото време се раздаваха музикантите и певците от оркестър “Ориент експрес”. Кулминацията настана в 1 часа след полунощ, когато на сцената излезе оркестърът и певците на гръцката легенда Василис Карас. Залата експлодира при среднощната поява на гърка и се пренесе на дансинга. Освен вип персоните на откриването на Калояновата крепост бяха забелязани DJ Дамян, който доведе новата си приятелка. Да вдигне наздравица с домакините дойде Митьо Крика, но с жена си. Лична гостенка на домакините беше фолк певицата и прохождаща актриса Бони. Зорко на купона бдеше светският хроникьор и издател на лайфстайл списание Борис Ангелов. Дансингът преливаше от млади дами с ултрадълбоки деколтета, от които преливаха уголемени подобрени бюстове, а силиконови устни раздаваха безброй усмивки. Единици бяха гостенките, чиито токчета бяха под 15 см. Някои от гостите бяха с бронирани джипове и личната си охрана, която ги следваше при всяка крачка."
Тези дни Петър писа за една интересна случка с Ботевия четник Сава Пенев и зададе риторичния въпрос колко хора в България си спомнят за него...
Улицата, на която съм отрасъл носи името на друг бележит Търновец - Филип Симидов. Учител във Велес, опълченец, четник и биограф на Филип Тотю, летописец на една цяла епоха от българската история, съратник на Стефан Стамболов, редактор на вестник "Нова България", автор на знамето на Ботевата чета и т.н. .... и въпреки всички тези факти, доста пъти( да не кажа почти винаги) ми се е налагало(все още се водя с постоянен адрес на тази улица) по разни учреждения и служби, да обяснявам, че името се пише СИмидов, а не СЕмидов ...
Днес ми се случи да изпитам разочарованието от непознаването на името на още една бележита личност от Възраждането ни, свързан с историята на моя роден край. На работа получих инструкции за промяна на адреса на офиса на фирмата "Х" от ул еди коя си си на ул. Г. Измерлиев ... Отразих корекциите в уеб сайта като сложих ул. Г. Измирлиев и след известно време получих писмо с молба да оправя правописната грешка - улицата на била Г. ИзмИрлиев, а Г. ИзмЕрлиев...
Отговорих, че оставям така корекцията на моя отговорност, защото знам, че е кръстена на името на Георги Измирлиев - Македончето., като проводих в отговор и статията за него в Уикипедия.
Жалко е човек увиснал на бесилото с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!” да бъде толкова непознат за широката общественост в България ... па макар и да има два негови големи паметника в центровете на градове като Благоевград и Горна Оряховица... Училища в София и страната носещи неговото име...
Очаквам скоро да получа инструкции за промяна на адреса на фирма "У" на ул. Панайот ВЪлов или пък фирма "Z" на ул. Георги БАнковски ...
Отдавна не бях писал , но едни събития от последните месеци ме накараха да пусна тук няколко реда за поредното безобразие в държавата ни.
Не, не ... не става дума за Запалката, за трагедията с бързия влак София-Варна от 3 Март, за затрупаните строители под незаконния строеж във старата столица и т.н. ... Става дума за една гора, станала частна собственост по изключително съмнителен и престъпен начин и която е на път да бъде бастисана.
Поредната ужасяваща гротеска с етикет "България"! Наистина, щеше да е доста смешно ако в същност не беше потресаващо жестоко и плачевно; и за кмета ни, и за общинарите ни, и за прокурорските ни проверки и за великите ни инвеститори/бизнесмени, които ако не са политиците ни да ги гушат и да покриват кражбите им, ще са едни цървули, утрепани от истинската пазарна конкуренция само докато кажат "Добър ден!"....
Единственото нещо заслужаващо уважение в случая е упорството на жителите на тези два великотърновски квартала в осветляването на престъпната схема и защитата на гората от изсичане. Защото на националния протест НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА в милионна София през Април , в разгара на разкритията около бившия ни вътрешен министър не успяха да се съберат и 100 човека с ясна гражданска позиция, а в Търново на протестите в Картала присъстваха по няколко стотин.
УСПЕХ!
ВЕЧЕ ВТОРИ МЕСЕЦ ЕДНИ ХОРА БРАНЯТ ГОРИТЕ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ВРЕМЕ И НЕРВИ.
Членовете на инициативния комитет показаха, че ще стигнат докрай, за да не позволят секирите да затрият белите дробове на старата столица, превърнали се впрочем в разменна монета на не една предизборна кампания.
Защитниците на гората дръзнаха да задават неудобни въпроси на общинските и държавните власти. Заявиха в прав текст, че сценарият по замяната на мазе с един от най-апетитните горски терени на старата столица обслужва шепа местни олигарси. Алармираха прокуратурата, националния омбудсман и дори европейските институции. Спорно е дали протестиращите накараха овластените местни и държавни чиновници да се червят от срам. Вън от всякакво съмнение обаче е, че с безхаберието си институциите провокираха справедливия гняв на хората, а десетки будни търновци показаха на цяла България как се ражда гражданско общество.
Ако все още не сте прочели във вестника за огромния скандал с боровата гора на Картала във Велико Търново, ако не сте гледали репортаж по новините или в "Господари на ефира" то ето абсурдната ситуация описана на кратко:
Преди 3 години Общинския съвет на град Велико Търново гласува замяна на 53 декара гори срещу 100 кв.м, където всъщност се помещава нефтеното стопанство на Общината. Въпросните 100 квадрата в Общината принадлежат на частни лица, които ги получават след посткомунистическите реституции. Лицата, на които принадлежи помещението, се съгласяват да го отдадат под наем на държавата… срещу 300 лева. Смешна сума, имайки предвид финансирането на общината, която едва ли би било проблем да се изплаща ежемесечно. Да, но само така си мислите вие. Неизвестно (за кого ли?) поради какви причини няколко месеца подред парите за наема не се изплащат. А в договора има клаузи в случай, че се стигне дотам.(1% лихва на ден) Т.е. за 300 лв работа, за 300 000 - бела. Частните лица, естествено, завеждат дело и така се стига до решението за замяна на 100те квадрата мазе срещу 53 декара борова гора в два от кварталите на Търново.
Преди две седмици обаче се оказва, че собствениците на горите /над 30 души, според запознати/ вече са успели да изключат горите от горския фонд и да ги присъединят към градската територия. А това значи само едно - сеч и безразборно строителство. Документа, който узаконява това е от края на 2007, с подписа на доц. Стефан Юруков, председател на Държавната агенция по горите. Юридически и документално всичко е уредено, прави се всичко възможно да се запази тишина около въпроса… поне до изтичане на сроковете за обжалване.
Т.е. спасение за гората на практика няма. Не и докато хората си мълчат.. така, както са свикнали да си мълчат… и както БИ ТРЯБВАЛО да си мълчат в полицейска държава като България. Лошото е, че спасение трябва не само за гората, но и за града. Освен, че брадвите ще убият белите дробове на града, премахването на естествената растителност ще предизвика ерозионни процеси, ще активизира едва закрепените свлачища в града и т.н. Заради печалбата на няколко калпака, ще изгори цялото село.
Изкарах един чуден уикенд в родния си град. Направихме една хубава разходка вчера със съпругата, а времето едно слънчево, топло, свялаш чак якето, за да не се изпотиш. Към 19:30, обаче превалихме последния баир на магистрала "Хемус" преди София и вместо обичайната гледка на светещия мегаполис с димящите комини на Кремиковци в дясно(гледка, която аз понякога умилено наричам с думата "Мордор") , над София голяма града имаше само тъмнина - черна дупка бе ! тъмна бездна... Има една сцена от филма "Мотоциклетни дневници", в която младия Че Гевара и приятеля му Алберто Гранадо се изкачват до Мачу Пикчу и размазвайки се блажено се чудят какви хора трябва да са били древните за да построят главния си град точно на това целунато от бога място... И след това слизайки към новата столица на Перу - Лима, какви идиоти трябва да са били испанците пък за да развалят Мачу Пикчу и цивилизацията на древните за да построят това ...
... И ние така слязохме в студа и мъглата на централна автогара и взехме дежурното такси.
Защо все ми се случва след като съм си подредил малко мислите в главата и съм отпуснал блажено душа изведнъж някой изумруд, положително ненормален таксиметров шофьор да ме сваля на земята? Този от вчера определено влиза в топ 5 на всички времена. Тръгнахме, от уредбата се носеше някаква сръбска музичка и на първия светофар аз рекох да попитам , цял ден ли е била такава мъгла тука. Голяма грешка! Шофьора бавно и спокойно намали звука на певачката и се отприщи да разказва "смешни" и "забавни" истории от живота си. Как бил изкарал 20 години в провинцията ... как после се върнал и му дали 3-стаен апартамент в София и как неговите колеги , за които той после бил проверил в досиетата им, че били от провинцията, започнали да се тюхкат и вайкат как той - човека идващ от провинцията ги изпреварил за жилище. Как той после им натрил носовете, защото видите ли бил роден в София , на улица "Козлодуй" 7 и т.н. и т.н. ... Всичко това гарнирано с много "Уеуе-уеуе!" , описания на някакво село наречено Щъркелово Гнездо, което за сефте чувах и загадката какво отговарял на свои приятели , които идвали при него докато живеел в провинцията и го питали какво по дяволите правел там. Щеше да ми оставя отговора на загадката за домашно ... но накрая реши да изплюе камъчето. Та отговора бил "В провинцията съм за да облагородявам нацията" :)))
Е след такива близки срещи от третия вид си казвам , дай боже никога да не ми се налага да свършвам живота си живеейки в столицата.
В тази връзка ми се ще да публикувам тук един стар пост на друг приятел- също от ВТ живеещ от известно време като мен в столицата. Мислите изказани от него ме спохождат и мен , доста често ...
1-и Февруари - 1-и Март. Един цял месец, макар и кратък. 4 пълни седмици в търсене на позитивното. Ставам сутрин рано, понякога закусвам, понякога пия и кафе и тръгвам на път да търся позитивното. Днес мога смело да кажа, че позитивно в София има много откачени. Не само истински 6-ци от тия дето им пише на челото, но и много, много хора, които имат нормален външен вид (доколкото това е възможно в България), но които си говорят сами, готови са да се обърнат да ти вкарат дясно кроше, ако ги попиташ рязко колко е часа или са готови да ти спретнат скандалче, ако извършиш нещо друго, което им лази по нервите. Е как не, разковничето за голяма част от това състояние се корени в принудата, ежедневно да бъдеш подлаган на позитивното влияние на преживяванията в градския транспорт или на каквото и да е друго движение по софийските улици. Темата е предъвквана достатъчно, за да кара хората да не и обръщат каквото и да било внимание вече, но ако този опит бъде изпитан на собствен гръб, човек бързо усеща смразяващия страх, от това какво би се случило с него ако трябва да преживява това минимум два пъти на ден в продължение на години. В София няма удоволствието от това в усмихната сутрин да се разходиш до работа, да подишаш свеж въздух и да се разтъпчеш за тонус в новия ден. В София имаш единствения шанс сутрин да бъдеш транспортиран до работа, да подишаш смрад и прахоляк и да бъдеш тъпкан или стъпкан в обществените превозни средства.
Естествено е да се мисли, че хората, които получават много малки заплати, са принудени да пътуват в тези мизерни разбити автобуси, в които е толкова мръсно, че не смееш да се допреш до нищо (и въпреки това като излезеш се оказва че си успял да се омацаш от всички страни), газят ти по краката, задължително някой прозорец или таван тече върху теб, блъскат те като стадо диви бизони, за да могат да се доберат до празно място и ти дъхат на всякакви възможни зловония. За съжаление обаче се оказва, че това не е само съдбата на бедните, а ако имаш малко повече пари и можеш да си позволиш такси или собствен автомобил, нещата съвсем не се различават. Шансът да използваш такси или лична кола носи приблизително същият успех. Първо на всяко по-възлово кръстовище става невероятно задръстване и при положение, че всеки си спира, престроява или завива както му кефне, нещата стават още по-запушени. Второ употребата на клаксон за всичко се счита за абсолютно задължителна от всички участници в движението и на практика не е възможно да не чувате поне 10 коли едновременно да ви пукат тъпанчетата, като всеки от тях бибитка със свое си разбиране какво иска да каже и на кого. Дори и да искаш да поемеш по най-далечния обходен маршрут, винаги стигаш до едно от кръстовищата с ужасно задръстване и никога не можеш да отидеш на време на работа или да се прибереш в нормално такова в къщи. Като добавим към това, че и почти всички таксиметрови шофьори са също толкова откачени, такситата им са също толкова мръсни и никой не е+”ва да те попита дали може да пуши в колата. Все още таксиметровите шофьори живеят с усещането, че ти се качваш в ТЯХНАТА кола и си длъжен да се съобразяваш с ТЕХНИТЕ правила. Да не говорим, че едната им ръка е срасната с клаксона, а другата с микрофона на радиото. Чудя се с какво въртят волана…
Ако пък най-после се добереш до собствената си спирка и трябва да се промъкнеш в тъмнината на нощта до мизерната си панелка, газиш до коленете в кал и скачаш в дупки пълни с вода - столица е това бе братчеееее! Оня ден докато се качвах на едно такси стъпих в локва, която се оказа дълбока почти до ръба на обувката ми, а опитът да изляза от нея и да стъпя в страни, за да се кача все пак в колата се увенча със стъпване в такава дупка, че потънах над глезена. На мен определено не ми е смешна цялата ситуация, а и не ми е и банална, защото е част от ежедневието ми. Забелязах, че последните няколко сутрини се чувствам като в онзи филм, в който един индианец попадна в центъра на голям град и единственото, което успяваше да прави, бе да стои замръзнал на едно място и да си запушва здраво ушите.
