Чех е инициатор и дарител на паметника на Апостола във Велико Търново

Катя МИТОВА-ГАНЕВА

Неразривно свързани с историята на нашия град ще останат Константин Иречек, братята Шкорпил, художникът Иван Мърквичка, братята Прошек, Отто Хорейши, Антонин Новак и др. Достойно до тях се нареждат и имената на Йозеф и Карл Папоушек.

Голямо неудобство изпитали търновци при откриването на Учредителното събрание в нашия град през 1879 г., защото се наложило да използват духовата музика на Бесарабския полк. Тогава главнокомандващият и щабът на Българската земска войска, които били установени във Велико Търново, поели инициативата за сформиране на представителна военна духова музика. Наети били 20 чешки музиканти, подготвени в частната военно-музикална школа на Павлик в Прага. Така сред музикантите се озовал и Йозеф Папоушек, който е първият диригент на военен духов оркестър в България и във Велико Търново. Дошъл уж временно в старопрестолния град, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него. Работил като учител по музика, диригент и композитор и се ползвал с авторитет и уважение от страна на местните жители. Със съпругата си Ирина създали многолюдно семейство. Родили им се четири сина и една дъщеря. Карло, Карл (както по-късно се нарича) e роден в нашия град на 9 април 1894 г. В началото на ХХ век Йозеф Папоушек бил назначен за диригент на гарнизонния духов оркестър във Враца и цялото семейство напуснало любимото Търново.

Карл Папоушек участвал, но вече като подофицер в Първата световна война. Награден бил с орден за храброст и получил българско гражданство, като приел името Карл Йосифов Папоушек. След войната, още през пролетта на 1919 г., се установил в гр. Орхание (Ботевград). Там открил малка печатница и книжарница. Впечатляващ е фактът, че на 2 юни 1939 г. ­ в деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, официално се открил паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек. През 1938 г. бюстът на Ботев е отлят във врачанската металолеярна и е по проект на художника Иван Христов ­ учител в местната гимназия.

Карл Папоушек не забравил и родния си град ­ Велико Търново. Въпреки че го напуснал много млад, детските му спомени били трайно свързани със старата столица. Тук за първи път слушал разказите за героичния подвиг на апостола Левски. Ето защо осигурил средства и организирал построяването на неговия паметник в нашия град. Съществували два проекта за постройката на паметника. Първият е на скулптора Павел Метеоров. Представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия по приемане на проект за паметника, начело с ген. Кецкаров одобрил втория ­ на скулптора Любомир Далчев. Открит е през 1946 г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872 г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турската стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана и неговата правдива мисъл: “Ако печеля ­ печели цял народ, ако загубя ­ губя само себе си”.

Великотърновци не останали равнодушни към изключителния родолюбив и дарителски жест на Карл Папоушек. 2 години по-късно той бил обявен за почетен гражданин на Велико Търново.

Любопитен е фактът, че във връзка с регулацията на улицата и построяването на стоматологичната поликлиника се наложило преместване на паметника, с десетина метра в посока на поликлиниката.

През 1950 г. Карл Попоушек напуснал Ботевград. Продължили дарителските му жестове ­ подарил печатницата на общината, а част от машините ­ на университета във Варна, където работил няколко години и основал фондация за бедни студенти. Последните години от живота си прекарал в София, където умира на 20 юни 1964 г. след тежко и мъчително боледуване.

Търновци свято тачат паметта на националния ни герой-революционер. По всеки повод, свързан с живота и безсмъртното дело на Васил Левски, търновското гражданство изказва своята почит пред неговия паметник, “виновник” за създаването на който е чехът Карл Папоушек, приел и обикнал като своя родина България.