Колко чини историческата ни памет ?

Тези дни Петър писа за една интересна случка с Ботевия четник Сава Пенев и зададе риторичния въпрос колко хора в България си спомнят за него...

Улицата, на която съм отрасъл носи името на друг бележит Търновец - Филип Симидов. Учител във Велес, опълченец, четник и биограф на Филип Тотю, летописец на една цяла епоха от българската история, съратник на Стефан Стамболов, редактор на вестник "Нова България", автор на знамето на Ботевата чета и т.н. .... и въпреки всички тези факти, доста пъти( да не кажа почти винаги) ми се е налагало(все още се водя с постоянен адрес на тази улица) по разни учреждения и служби, да обяснявам, че името се пише СИмидов, а не СЕмидов ...

Днес ми се случи да изпитам разочарованието от непознаването на името на още една бележита личност от Възраждането ни, свързан с историята на моя роден край. На работа получих инструкции за промяна на адреса на офиса на фирмата "Х" от ул еди коя си си на ул. Г. Измерлиев ... Отразих корекциите в уеб сайта като сложих ул. Г. Измирлиев и след известно време получих писмо с молба да оправя правописната грешка - улицата на била Г. ИзмИрлиев, а Г. ИзмЕрлиев...

Отговорих, че оставям така корекцията на моя отговорност, защото знам, че е кръстена на името на Георги Измирлиев - Македончето., като проводих в отговор и статията за него в Уикипедия.

Жалко е човек увиснал на бесилото с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!” да бъде толкова непознат за широката общественост в България ... па макар и да има два негови големи паметника в центровете на градове като Благоевград и Горна Оряховица... Училища в София и страната носещи неговото име...

Очаквам скоро да получа инструкции за промяна на адреса на фирма "У" на ул. Панайот ВЪлов или пък фирма "Z" на ул. Георги БАнковски ...