И.В.Сталин и А.П.Берия избират място за посаждане на дървета. Летище Смоленск, 10 Април 1940.
Бог да прости загиналите ...
10 April 2010
Katyn
И.В.Сталин и А.П.Берия избират място за посаждане на дървета. Летище Смоленск, 10 Април 1940.
Бог да прости загиналите ...
03 February 2010
За "Обратният подбор"
В момента следя на живо изслушването на нашият кандидат(вторият избор) за еврокомисар Кристалина Георгиева и ми се прищя да споделя нещо. Не разбирам много от материята, върху която госпожата полага изпита, да не кажа никак, но ми харесва начина по който се държи и представя себе си и България пред евродепутатите. Явно и те я харесват, защото получи похвали от доста от тях, успя да изкара усмивки по лицата на повечето с чувството си за хумор, но не от снизхождение(като тези при разпита на Р.Йелева) а истински... и т.н.
Та малко като гръм от ясно небе ми дойде вчера един разговор с майка ми. "- Знаеш ли, че Кристалина била от Кършовия род от Елена?" ме попита тя... "-Не!" казах аз, и отворих чичко гугъл да видя за какво иде реч.
И ето какво излезе... Госпожата е потомка не само на прадядо си Иван Кършовски, ами е рода и на цяла плеяда от личности, оставили диря в историята и културата на пред и следосвобожденска България. Иларион Макариополски и неговата Великденска акция... Стоян Михайловски и неговите строфи "Върви народе възродени..." ... Петко Юрданов Тодоров, сестра му Мина за чийто "Две хубави очи" Пейо Яворов пише една от най-хубавите си поеми...
Това малко ми дойде като разведряване след убийствената статия за обратния подбор на темплар от вчера... Може би не всичко е загубено. Може би все пак има някакъв шанс подбора и у нас бъде обърнат в правилната посока ?
Ето чудесното интервю с майката на Кристалина Георгиева, което открих след споделеното от майка ми вчера. Приятно четене!
Кристалина Георгиева е правнучка на Иван Попхристов Кършовски – най-видния представител на еленската възрожденска фамилия
Някои хора се гордеят с богатство и пари, а ние сме горди с родовете си – с това искрено признание започна разговорът ми по телефона с майката на Кристалина Георгиева, българският кандидат за европейски комисар, вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка. На 3 февруари, когато е изслушването на българския кандидат от Европейския парламент, Маринка Георгиева ще навърши 89 години, но рождения ден ще празнуват след голямото изпитание на дъщерята.
„Ние от фамилията все сме си заедно, не ни пречат големите разстояния. А и общуването ни е семейна традиция от минали времена, когато всички се събирахме у баба Анка и пеехме. Тези песни са ми скъпи спомени и Кристалина все иска да ѝ ги запиша.
Ние даже си кумувахме по роднински, а когато ни питаха защо го правим, отговаряхме – та ние сме си хора за цяла сватба, защо да търсим други” – разкрива една по една подробности от родословието майката на известната българка.
Професионалното израстване и шеметната кариера на Кристалина Георгиева, единственият източно-европеец в ръководството на Световната банка, са потвърждение на поговорката „Крушата не пада по-далеч от дървото”. А може би е орисана по родова линия да продължи делото на предците си за силна българска държава.
Българският кандидат за еврокомисар е потомка на една от най-известните родолюбиви фамилии в Елена – Кършовската. Кристалина е правнучка по бащина линия на Иван Попхристов Кършовски – най-изявеният представител на рода, чието начало поставя легендарният Кършо войвода. За него се предполага, че е сред младите боляри, избягали и заселили се в Еленския балкан при падането на Търново под турско.
Иван Кършовски е първородният син в многолюдното семейство на възрожденския учител и свещеник Христо Иванов Кършов и племенницата на Иларион Макариополски Юрдана Симидова. Петимата братя – Иван, Сава, Юрдан, Кръстьо, Антон, и една от двете дъщери – Андоничка, се посвещават на национално-освободителната борба.
Революционната дейност на прадядото на кандидатката за еврокомисар е свързана с участието му в четата на капитан дядо Никола, в легиите, той работи у нас и в емиграция с Раковски, Панайот Хитов, Христо Ботев. Искрени и сърдечни са били отношенията му с Левски, обща работа в БРЦК и приятелство го свързват с Любен Каравелов.
Иван Попхристов Кършовски се нарежда сред най-изтъкнатите в интелектуално отношение български възрожденци. Владеел немски, френски, румънски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на което чете и ползва разностранна чужда литература, прави преводи и неслучайно е сред учредителите на Българското книжовно дружество /днешната БАН/. Той оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов, на чиято чета Кършовски е главен писар: „…било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът…”.
След Освобождението Иван Попхристов Кършовски взема участие в уредбата на държавата. Той е сред членовете на Учредителното събрание, народен представител в Първото Велико народно събрание, секретар на бюрото на Народното събрание. Скоро обаче, като много народни поборници, той е силно разочарован от произвола и нарушенията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пише в дневника си: „За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право”.
От 1881 г. Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграция във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля ѝ Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
В Елена и до днес е запазена родната къща на прадядото на бъдещия еврокомисар, паметник на културата, в която Левски основава местния революционен комитет. Тя се намира в началото на малката калдъръмена уличка „Кършовска”, а през главната улица, в парка, е издигнат паметник на петимата братя революционери.
„Кристалина знае много за своя еленски род, но никога не е идвала в града на своя прадядо за разлика от брат си. „По моя линия тя е наследница също на славен род”, споделя още майката. „Дядо ми по бащина линия е бил активен участник в борбата за църковна независимост, а другият ми дядо Балканската война заварва като кмет на Любимец. Всички мислят, че Кристалина е от моя град, но тя е родена в София, на една и съща дата – 13 август, с племенницата Анелия, която носи името и удивително прилича на баба си Анка. Кристалина е кръстена на моята майка, която се казваше Кристина, и детството си често прекарваше при нея и сестра ми в Любимец.
„За първи път споделям още нещо за Кристалина. От баща си, който почина рано и беше прекрасен трудолюбив човек, и от прадядо си Иван е наследила писането на стихове, а от мен да рецитира. Аз не станах актриса, харесвам театъра като изкуство, а не като професия. Синът, който е по-голям от Кристалина, наследи дарбата на моя прадядо и е художник-приложник.
Ние сме сърдечни и открити хора. Вратата на дома ни е отворена за всеки, който идва с добро сърце. Когато дъщеря ми прие кандидатурата за европейски комисар, десетки хора ми се обадиха да ме поздравят. Други я укоряваха, че за пет минути е приела предложението. Когато на везните поставиш високия пост в Световната банка и дългът към родината, не е нужно повече време, за да покажеш, че си патриот. Дори и далеч от Родината, тя не престава да мисли за нея. Всяка сутрин, мамо, ми казва тя, се събуждам с мисълта за България. И как да е иначе, като тук са всичките ѝ близки – съпругът, дъщерята, майката, приятелите ѝ.
Ако моята дъщеря беше отказала предложението, щях да бъда силно разочарована. Изпитвам майчина гордост, но повече се гордея с нея като българка, защото на България са нужни хора, които освен за собственото си благополучие трябва да работят и за държавата си, и за народа си. А той заслужава по-добра съдба. Вярно е, че една птичка пролет не прави, но и досега все ни управляваха като орел, рак и щука.
Аз вече съм на възраст жена, но пожелавам на младите да дочакат щастливи дни за България.”
Мария Симеонова
Та малко като гръм от ясно небе ми дойде вчера един разговор с майка ми. "- Знаеш ли, че Кристалина била от Кършовия род от Елена?" ме попита тя... "-Не!" казах аз, и отворих чичко гугъл да видя за какво иде реч.
И ето какво излезе... Госпожата е потомка не само на прадядо си Иван Кършовски, ами е рода и на цяла плеяда от личности, оставили диря в историята и културата на пред и следосвобожденска България. Иларион Макариополски и неговата Великденска акция... Стоян Михайловски и неговите строфи "Върви народе възродени..." ... Петко Юрданов Тодоров, сестра му Мина за чийто "Две хубави очи" Пейо Яворов пише една от най-хубавите си поеми...
Това малко ми дойде като разведряване след убийствената статия за обратния подбор на темплар от вчера... Може би не всичко е загубено. Може би все пак има някакъв шанс подбора и у нас бъде обърнат в правилната посока ?
Ето чудесното интервю с майката на Кристалина Георгиева, което открих след споделеното от майка ми вчера. Приятно четене!
Кристалина Георгиева е правнучка на Иван Попхристов Кършовски – най-видния представител на еленската възрожденска фамилия
Някои хора се гордеят с богатство и пари, а ние сме горди с родовете си – с това искрено признание започна разговорът ми по телефона с майката на Кристалина Георгиева, българският кандидат за европейски комисар, вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка. На 3 февруари, когато е изслушването на българския кандидат от Европейския парламент, Маринка Георгиева ще навърши 89 години, но рождения ден ще празнуват след голямото изпитание на дъщерята.
„Ние от фамилията все сме си заедно, не ни пречат големите разстояния. А и общуването ни е семейна традиция от минали времена, когато всички се събирахме у баба Анка и пеехме. Тези песни са ми скъпи спомени и Кристалина все иска да ѝ ги запиша.
Ние даже си кумувахме по роднински, а когато ни питаха защо го правим, отговаряхме – та ние сме си хора за цяла сватба, защо да търсим други” – разкрива една по една подробности от родословието майката на известната българка.
Професионалното израстване и шеметната кариера на Кристалина Георгиева, единственият източно-европеец в ръководството на Световната банка, са потвърждение на поговорката „Крушата не пада по-далеч от дървото”. А може би е орисана по родова линия да продължи делото на предците си за силна българска държава.
Българският кандидат за еврокомисар е потомка на една от най-известните родолюбиви фамилии в Елена – Кършовската. Кристалина е правнучка по бащина линия на Иван Попхристов Кършовски – най-изявеният представител на рода, чието начало поставя легендарният Кършо войвода. За него се предполага, че е сред младите боляри, избягали и заселили се в Еленския балкан при падането на Търново под турско.
Иван Кършовски е първородният син в многолюдното семейство на възрожденския учител и свещеник Христо Иванов Кършов и племенницата на Иларион Макариополски Юрдана Симидова. Петимата братя – Иван, Сава, Юрдан, Кръстьо, Антон, и една от двете дъщери – Андоничка, се посвещават на национално-освободителната борба.
Революционната дейност на прадядото на кандидатката за еврокомисар е свързана с участието му в четата на капитан дядо Никола, в легиите, той работи у нас и в емиграция с Раковски, Панайот Хитов, Христо Ботев. Искрени и сърдечни са били отношенията му с Левски, обща работа в БРЦК и приятелство го свързват с Любен Каравелов.
Иван Попхристов Кършовски се нарежда сред най-изтъкнатите в интелектуално отношение български възрожденци. Владеел немски, френски, румънски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на което чете и ползва разностранна чужда литература, прави преводи и неслучайно е сред учредителите на Българското книжовно дружество /днешната БАН/. Той оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов, на чиято чета Кършовски е главен писар: „…било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът…”.
След Освобождението Иван Попхристов Кършовски взема участие в уредбата на държавата. Той е сред членовете на Учредителното събрание, народен представител в Първото Велико народно събрание, секретар на бюрото на Народното събрание. Скоро обаче, като много народни поборници, той е силно разочарован от произвола и нарушенията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пише в дневника си: „За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право”.
От 1881 г. Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграция във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля ѝ Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
В Елена и до днес е запазена родната къща на прадядото на бъдещия еврокомисар, паметник на културата, в която Левски основава местния революционен комитет. Тя се намира в началото на малката калдъръмена уличка „Кършовска”, а през главната улица, в парка, е издигнат паметник на петимата братя революционери.
„Кристалина знае много за своя еленски род, но никога не е идвала в града на своя прадядо за разлика от брат си. „По моя линия тя е наследница също на славен род”, споделя още майката. „Дядо ми по бащина линия е бил активен участник в борбата за църковна независимост, а другият ми дядо Балканската война заварва като кмет на Любимец. Всички мислят, че Кристалина е от моя град, но тя е родена в София, на една и съща дата – 13 август, с племенницата Анелия, която носи името и удивително прилича на баба си Анка. Кристалина е кръстена на моята майка, която се казваше Кристина, и детството си често прекарваше при нея и сестра ми в Любимец.
„За първи път споделям още нещо за Кристалина. От баща си, който почина рано и беше прекрасен трудолюбив човек, и от прадядо си Иван е наследила писането на стихове, а от мен да рецитира. Аз не станах актриса, харесвам театъра като изкуство, а не като професия. Синът, който е по-голям от Кристалина, наследи дарбата на моя прадядо и е художник-приложник.
Ние сме сърдечни и открити хора. Вратата на дома ни е отворена за всеки, който идва с добро сърце. Когато дъщеря ми прие кандидатурата за европейски комисар, десетки хора ми се обадиха да ме поздравят. Други я укоряваха, че за пет минути е приела предложението. Когато на везните поставиш високия пост в Световната банка и дългът към родината, не е нужно повече време, за да покажеш, че си патриот. Дори и далеч от Родината, тя не престава да мисли за нея. Всяка сутрин, мамо, ми казва тя, се събуждам с мисълта за България. И как да е иначе, като тук са всичките ѝ близки – съпругът, дъщерята, майката, приятелите ѝ.
Ако моята дъщеря беше отказала предложението, щях да бъда силно разочарована. Изпитвам майчина гордост, но повече се гордея с нея като българка, защото на България са нужни хора, които освен за собственото си благополучие трябва да работят и за държавата си, и за народа си. А той заслужава по-добра съдба. Вярно е, че една птичка пролет не прави, но и досега все ни управляваха като орел, рак и щука.
Аз вече съм на възраст жена, но пожелавам на младите да дочакат щастливи дни за България.”
Мария Симеонова
10 November 2009
20 години ...
В онова късно лято на 1989, с баща ми и майка ми се качихме на жигулата комби с цвят оранж(или "детско посрано" както казваше баща ми) и потеглихме на екскурзия до ГДР, спечелна от майка ми. Колегите от съобщенията на ГДР идваха на почивки по нашето море, а служителите на родните съобщшения пък чрез томбола получаваха право да отидат до Източна Германия. На разменни начала. Те спят в български семейства - а после българските семейства спят у тях. И така в края на август отпътувахме по посока Видин-Тимишоара-Будапеща-Братислава-Прага-Берлин. Една последна екскурзия из соц. блока преди да се е разпаднал(естествено ние това не го знаехме още). Румъния беше ужасно подтискаща страна... хората и също. Унгария беше на другия полюс. Може би най-богатата страна от лагера, или поне изглеждаше най-лъскава. Братислава беше град с жилищни комплекси в стил Люлин ... но пък нямаше толкова кал като в родния търновски "Пишман". А пък новият ми приятел Рижко, син на колега на баща ми от университета ми показа за два дни невиждани неща. По дяволите! Там на щандовете за сладолед имаха по 10 вида "змръзлина"! И гледаха на видео Конан Варварина и Терминатор!
Прага била най-красива през есента - така казваше баща ми и ни развеждаше из тесните сокаци на родния си град. А Прага наистина беше красива! Направо невероятна!
Берлин не бе така красив и весел като столицата на Чехия ... но пък и там всичко изглеждаше толкова различно за виждалия ми само родната България поглед на 10 годишен. Затова пък имаше хубави и евтини обувки, от които майка ми накупи за всичките ми лели , а за себе си по няколко чифта. Аз пък се сдобих с яко шушлеково яко, което носих почти до 8 клас...
Спомням си и Бранденбургската врата, която можеше да се гледа само отдалеч ... и Райхстага(тогава си мислех, че думата е от женски род) и чистите и подредени предградия, с прекрасни паркчета и езерца, в които плуват лакоми патици. Спомням си и една от най-величествените сгради в Лайпциг, която имаше голям червен надпис на фасадата си "Георги Димитров Музеум", а булеварда пред нея пък беше "Георги Димитров щрасе"... И симпатичната хазайка, която редеше сладко на саксонски диалект "Вениш, вениш ... аба гууд!" Пухените завивки, каквито в България нямахме и какво ли още не!
Прибрахме се. Започнах училище. Съучениците ми дни наред попиваха всичко, което бях натрупал като впечатления ... а то бе много!
И ето , че една вечер, както си седях в кухнята със майка, баща ми влезе с гръм и трясък и съобщи, че Тодор Живков вече го няма! Радост, която тогава още не разбирах съвсем...
След това последваха кварталните ни войни с момчетата от съседния блок, при които ние седяхме от едната страна на главната улица и развявахме онези сините найлонови знамена, а те от другата със същите червени и се замеряхме с камъни ... непрестанно включен телевизор(когато нямаше режим на тока), кръгли маси, митинги ... емоции.
Какво се промени за 20 години? Не мисля, че е кой знае колко много. Сигурен съм, че ако пак отида в изброените по горе държави и градове, отново ще ахкам и ще възкликвам; абе защо аджеба и у нас не е така?
Страх ме е само, че Румъния няма да е същата ... нищо лошо за румънците, но уви адски тъжно за нас.
Прага била най-красива през есента - така казваше баща ми и ни развеждаше из тесните сокаци на родния си град. А Прага наистина беше красива! Направо невероятна!
Берлин не бе така красив и весел като столицата на Чехия ... но пък и там всичко изглеждаше толкова различно за виждалия ми само родната България поглед на 10 годишен. Затова пък имаше хубави и евтини обувки, от които майка ми накупи за всичките ми лели , а за себе си по няколко чифта. Аз пък се сдобих с яко шушлеково яко, което носих почти до 8 клас...
Спомням си и Бранденбургската врата, която можеше да се гледа само отдалеч ... и Райхстага(тогава си мислех, че думата е от женски род) и чистите и подредени предградия, с прекрасни паркчета и езерца, в които плуват лакоми патици. Спомням си и една от най-величествените сгради в Лайпциг, която имаше голям червен надпис на фасадата си "Георги Димитров Музеум", а булеварда пред нея пък беше "Георги Димитров щрасе"... И симпатичната хазайка, която редеше сладко на саксонски диалект "Вениш, вениш ... аба гууд!" Пухените завивки, каквито в България нямахме и какво ли още не!
Прибрахме се. Започнах училище. Съучениците ми дни наред попиваха всичко, което бях натрупал като впечатления ... а то бе много!
И ето , че една вечер, както си седях в кухнята със майка, баща ми влезе с гръм и трясък и съобщи, че Тодор Живков вече го няма! Радост, която тогава още не разбирах съвсем...
След това последваха кварталните ни войни с момчетата от съседния блок, при които ние седяхме от едната страна на главната улица и развявахме онези сините найлонови знамена, а те от другата със същите червени и се замеряхме с камъни ... непрестанно включен телевизор(когато нямаше режим на тока), кръгли маси, митинги ... емоции.
Какво се промени за 20 години? Не мисля, че е кой знае колко много. Сигурен съм, че ако пак отида в изброените по горе държави и градове, отново ще ахкам и ще възкликвам; абе защо аджеба и у нас не е така?
Страх ме е само, че Румъния няма да е същата ... нищо лошо за румънците, но уви адски тъжно за нас.
18 August 2009
Шест неща, които ме правят щастлив
Комитата ме покани, та с известно закъснение нека и аз да се изкажа по темата :)
1. Обичам да си ходя на село... Ей така, да метна два наръча дърва, да окося поляната, да прекопая доматите - изобщо да се изпотя вършейки малко физическа работа. Кеф ми е! Не ми тежи... даже половината си отпуска тази година прекарах именно по този начин - и си починах и то много добре. В това число трябва да вметна и ходенето за риба по реката(за жалост рядко ми се удава), дори ей така просто да тръгна надолу по течението нарамил въдицата, покрай бостаните, да си събуя обущата и да шлапам бос през поляните... да намеря едно местенце с хубава тревица, да откъсна един стрък, да си го сложа между зъбите и да се излегна по гръб и да слушам птичките... Умирам си за тая работа - преживявам някакъв вид катарзис, всеки път щом го направя. Както майка ми винаги повтаря; Човек не трябва да къса връзката с природата - направи ли го и вече губи доста от човешкото в себе си. Знам ли, може би има право.
2. Обичам да хапвам на село... Храната има някак си друг аромат и вкус, щом седнеш на масата на тиферич под асмата. А Шопската салата от прясно откъснати топли домати от градината не могат да я докарат на вкус и в най-скъпия ресторант из държавата :) Те това е!
3. Обичам да се ровя из родовата памет - кой дядо какъв бил, кой от къде дошъл, къде ходил... какво направил; а за разправяне има много - от едната страна стари балканджии, с разни родственици, за които има абзаци в учебниците по история, от другата стари градинари, обикаляли централна европа преди и след 9-ти.
4. Спорта и в часност футбола. Харесва ми да отида на мач, да повикам, да поскачам, да излея малко емоции навън. Едно от нещата, заради които е добре човек да живее в София - когато си иска може да отскочи на мач на националите например(не че напоследък има кой знае какви поводи за радост покрай тях де). Преди и спортувах - баскетбол предимно - отново за разтоварване. Няколко здрави игри, една потна фланелка и един душ след тежък работен ден изчистват тялото и главата от стреса и напрежението по-добре от всичко друго.
5. Обичам да се занимавам с разни дребни строителни или други дейности - да фугирам стар дувар, да отлея малко бетонец, да скова нещо... изобщо удоволствие ми доставя да облагородя нещо, да го нарпавя по-хубаво и уютно... за жалост за тази си страст нямам достатъчно време напоследък.
6. Малката Елена... да е жива и здрава!
Да се изкажат Беломоре и Георги Станков
1. Обичам да си ходя на село... Ей така, да метна два наръча дърва, да окося поляната, да прекопая доматите - изобщо да се изпотя вършейки малко физическа работа. Кеф ми е! Не ми тежи... даже половината си отпуска тази година прекарах именно по този начин - и си починах и то много добре. В това число трябва да вметна и ходенето за риба по реката(за жалост рядко ми се удава), дори ей така просто да тръгна надолу по течението нарамил въдицата, покрай бостаните, да си събуя обущата и да шлапам бос през поляните... да намеря едно местенце с хубава тревица, да откъсна един стрък, да си го сложа между зъбите и да се излегна по гръб и да слушам птичките... Умирам си за тая работа - преживявам някакъв вид катарзис, всеки път щом го направя. Както майка ми винаги повтаря; Човек не трябва да къса връзката с природата - направи ли го и вече губи доста от човешкото в себе си. Знам ли, може би има право.
2. Обичам да хапвам на село... Храната има някак си друг аромат и вкус, щом седнеш на масата на тиферич под асмата. А Шопската салата от прясно откъснати топли домати от градината не могат да я докарат на вкус и в най-скъпия ресторант из държавата :) Те това е!
3. Обичам да се ровя из родовата памет - кой дядо какъв бил, кой от къде дошъл, къде ходил... какво направил; а за разправяне има много - от едната страна стари балканджии, с разни родственици, за които има абзаци в учебниците по история, от другата стари градинари, обикаляли централна европа преди и след 9-ти.
4. Спорта и в часност футбола. Харесва ми да отида на мач, да повикам, да поскачам, да излея малко емоции навън. Едно от нещата, заради които е добре човек да живее в София - когато си иска може да отскочи на мач на националите например(не че напоследък има кой знае какви поводи за радост покрай тях де). Преди и спортувах - баскетбол предимно - отново за разтоварване. Няколко здрави игри, една потна фланелка и един душ след тежък работен ден изчистват тялото и главата от стреса и напрежението по-добре от всичко друго.
5. Обичам да се занимавам с разни дребни строителни или други дейности - да фугирам стар дувар, да отлея малко бетонец, да скова нещо... изобщо удоволствие ми доставя да облагородя нещо, да го нарпавя по-хубаво и уютно... за жалост за тази си страст нямам достатъчно време напоследък.
6. Малката Елена... да е жива и здрава!
Да се изкажат Беломоре и Георги Станков
19 June 2009
Русе - лято 2009
Две снимки. Правени са в един и същ ден, относително по едно и също време на два предизборни концерта, случили се на разстояние около 200 метра един от друг.
vs.
В задачата се пита кой е на БСП и кой е на Синята Коалиция?
снимки - Nedko - flickr.com
vs.
В задачата се пита кой е на БСП и кой е на Синята Коалиция?
снимки - Nedko - flickr.com
23 March 2009
"Калоян" Велико Търново - Шампион на Балканската Хокейна Лига
Тази година, откриването на мачовете от Балканската Хокейна Лига ме върна в детските ми години, когато мръзнех по трибуните заедно със стотина други млади търновци, на ледената пързалка до стадион "Ивайло". Когато се радвах на успехите на младите хокеисти на "Етро 92", някои от които мои съученици, тайно мечтаейки си и аз да съм като тях, но поради ръста ми(2 без 2) така и не се престраших и станах баскетболист...
Приказката за "Етро 92" започна през 1992, продължи с титлите от републиканските първенства за деца и юноши през следващите години ... участие за кратко в мъжкото първенство и завърши тъжно със закриването на леденият стадион през 1999... По-късно господин кмета и общинарите решиха, че ще е по-добре да го разрушат и на негово място в момента са във финален етап строежите на 2-3 нови жилищни блока. Но да оставим настрана "загрижеността" на общинската власт за спорта в града, всичките им тъмни сделки от типа "кон за кокошка" и милионите, с които се облажиха строителни предприемачи, общинари комисионери и т.н. Днес е ден за радост!
От тази година бившите юноши на отбора, вече улегнали мъже, се събраха и на собствени разноски участваха във второто издание на Балканската Хокейна Лига. И не само участваха, но и спечелиха титлата, макар и да са единственият отбор, който няма база и не тренира ... Както има една фраза: "Формата е временна, класата е вечна!"
Ето ги и златните момчета на Велико Търново от сезон 2008-09:
1-ви ред. Клекнали(от ляво на дясно) 77 - Калоян Владимиров, 55 - Руди Стоичин, 88 - Стефан Хаджипетков, 35 - Евгени Иванов, 5 - Петър Владимиров, 23 - Павлин Костадинов, 10 - Мартин Костадинов
2-ри ред. Прави(от ляво на дясно) 8 - Детелин Спасов(Дидо Царя), 6 - Ивайло Пройнов, 3 - Радостин Рашков, 20 - Ганчо Маринов, 7 - Христо Илиев, 19 - Владислав Матанов.
На снимката поради различни ангажименти липсват: Райко Христов - 99, Явор Атанасов - 21, Борислав Богданов - 66, Кристиян Юлчев - 69.
Поздравления момчета!
И дано се случи някакво чудо, с което хокеят в старата столица да бъде възстановен и хора с непресъхващ ентусиазъм, като Милчо Ненов се захванат отново с младежите от местните гимназии както едно време!
Малко статистика от завършилият сезон.
Финално класиране :
Индивидуални награди на БаХЛ сезон 2008-2009
Най-полезен играч: Мартин Костадинов (Етро'92)
Най-добър вратар: Джими (Динамо)
Най-добър защитник: Андрей Вачков (Ледени Дяволи)
Най-добър подавач: Явор Атанасов (Етро'92)
Най-добър нападател: Любен Дилов (Ледени Дяволи)
Най-добър аматьор: Васил Въжаров (Динамо)
Голмайстор: 35 гола - Маламас (Арис Солун)
Най-прогресиращ: Борислав Димитров (Ледени Дяволи)
Най-добър треньор: Иво Стайков (Ледени Дяволи)
Най-добър съдия: Кирил Пейчинов
Според личното ми мнение на фен :
Най-атрактивни срещи :
-------------------------------------
Ледени дяволи - Етро 6:6
Динамо - Етро 7:4
Динамо - Ледени дяволи 2:4
Етро - Арис 7:4
Ледени дяволи - Етро 1:5
Най-велик обрат :
---------------------------------------
Етро - Динамо 4:5 (oт 4:1 в 54-та минута)
Ледени дяволи - Етро 6:6 (от 4:1 около 30-та минута)
Най-резултатни срещи :
---------------------------------------
Динамо - Торпедо 22:2
Айсберг - Етро 6:18
Арис - Айсберг 20:2
На церемонията по закриването на първенството и награждаването на победителите бе съобщено, че евнтуално догодина Лигата ще има генерален спонсор, който ще осигури поне безплатен лед за мачовете. Както и, че още един отбор ще се включи в състезанията. Дано да е от Румъния за да се разшири още повече географията!
Приказката за "Етро 92" започна през 1992, продължи с титлите от републиканските първенства за деца и юноши през следващите години ... участие за кратко в мъжкото първенство и завърши тъжно със закриването на леденият стадион през 1999... По-късно господин кмета и общинарите решиха, че ще е по-добре да го разрушат и на негово място в момента са във финален етап строежите на 2-3 нови жилищни блока. Но да оставим настрана "загрижеността" на общинската власт за спорта в града, всичките им тъмни сделки от типа "кон за кокошка" и милионите, с които се облажиха строителни предприемачи, общинари комисионери и т.н. Днес е ден за радост!
От тази година бившите юноши на отбора, вече улегнали мъже, се събраха и на собствени разноски участваха във второто издание на Балканската Хокейна Лига. И не само участваха, но и спечелиха титлата, макар и да са единственият отбор, който няма база и не тренира ... Както има една фраза: "Формата е временна, класата е вечна!"
Ето ги и златните момчета на Велико Търново от сезон 2008-09:
1-ви ред. Клекнали(от ляво на дясно) 77 - Калоян Владимиров, 55 - Руди Стоичин, 88 - Стефан Хаджипетков, 35 - Евгени Иванов, 5 - Петър Владимиров, 23 - Павлин Костадинов, 10 - Мартин Костадинов
2-ри ред. Прави(от ляво на дясно) 8 - Детелин Спасов(Дидо Царя), 6 - Ивайло Пройнов, 3 - Радостин Рашков, 20 - Ганчо Маринов, 7 - Христо Илиев, 19 - Владислав Матанов.
На снимката поради различни ангажименти липсват: Райко Христов - 99, Явор Атанасов - 21, Борислав Богданов - 66, Кристиян Юлчев - 69.
Поздравления момчета!
И дано се случи някакво чудо, с което хокеят в старата столица да бъде възстановен и хора с непресъхващ ентусиазъм, като Милчо Ненов се захванат отново с младежите от местните гимназии както едно време!
Малко статистика от завършилият сезон.
Финално класиране :
Индивидуални награди на БаХЛ сезон 2008-2009
Най-полезен играч: Мартин Костадинов (Етро'92)
Най-добър вратар: Джими (Динамо)
Най-добър защитник: Андрей Вачков (Ледени Дяволи)
Най-добър подавач: Явор Атанасов (Етро'92)
Най-добър нападател: Любен Дилов (Ледени Дяволи)
Най-добър аматьор: Васил Въжаров (Динамо)
Голмайстор: 35 гола - Маламас (Арис Солун)
Най-прогресиращ: Борислав Димитров (Ледени Дяволи)
Най-добър треньор: Иво Стайков (Ледени Дяволи)
Най-добър съдия: Кирил Пейчинов
Според личното ми мнение на фен :
Най-атрактивни срещи :
-------------------------------------
Ледени дяволи - Етро 6:6
Динамо - Етро 7:4
Динамо - Ледени дяволи 2:4
Етро - Арис 7:4
Ледени дяволи - Етро 1:5
Най-велик обрат :
---------------------------------------
Етро - Динамо 4:5 (oт 4:1 в 54-та минута)
Ледени дяволи - Етро 6:6 (от 4:1 около 30-та минута)
Най-резултатни срещи :
---------------------------------------
Динамо - Торпедо 22:2
Айсберг - Етро 6:18
Арис - Айсберг 20:2
На церемонията по закриването на първенството и награждаването на победителите бе съобщено, че евнтуално догодина Лигата ще има генерален спонсор, който ще осигури поне безплатен лед за мачовете. Както и, че още един отбор ще се включи в състезанията. Дано да е от Румъния за да се разшири още повече географията!
Subscribe to:
Comments (Atom)
