28 February 2007

Малко за Емилиян Станев и за едно селце в Еленския Балкан ...

Тези дни са честванията по случай 100 години от рождението на Емилиян Станев , писателят оставил зад себе си творби като "Крадецът на праскови", Антихрист", "Търновската царица" ...

Емилиян Станев (псевд. на Никола Стоянов Станев) е роден на 28.02.1907 г. не в гр. Търново... а в малкото селце Разпоповци, през което се минава преди да влезете в планинското градче Елена .
Това малко, с нищо незапомнящо се населено местенце намиращо се на гъза на географията е родното място на писателя Емилиян Станев, артиста Георги Георгиев - Гец, художника проф. Иван Петров и множество още известни именити българи.

Основано е от поп Мартин в края на ХVIII в. Еленският бей харесал младата попска жена и я отвлякъл за харема си. Мартин хвърлил расото, сбрал чета, заловил бея и го зазидал в пещера, за назидание - с жена си. Тази случка дава и името на гневното село. Наследникът на поп Мартин, Петко Хълбюв, имал син, също Мартин, който се подписвал Мартин Разпоп. Той пък допълнил родословното дърво със синове - Станьо и Петко, и дъщеря Мария. Станьо Мартинов е дядо на Емилиян Станев. Малко известен факт е ,че и актьорът Георги Георгиев - ГЕЦ произхожда от същият този Мартинов род от Разпоповци ...

От същото това малко селце, сега с население не повече от 40-50 души е родом и Имам Гяур , който може да срещнете като герой в "Летопис на смутното време" от Вера Мутафчиева . Имам Гяур(поп Стойко от Разпоповци), който е влизал начело на хайдушка чета, като част от признатите размирни войски, в Цариград, някъде през 1807 ... нещо , което и Крум Страшни и Симеон Велики не са успели да постигнат в живота си .

Та ако някой ден имате път към Елена, запомнете ,че на 4 км. преди града , по пътя откъм боаза между Елена и Златарица се намира това китно малко балканско селце. Спрете на площада , влезте за час в селската кръчма , седнете и пийте по едно с роднините на Емилиян Станев , на Георги Георгиев ГЕЦ и послушайте някои от историите им ... Гарантирам , няма да съжалявате ! :)


23 February 2007

British Invasion brings boom to Bulgaria

Малко продължение по предишната тема за британското нашествие във Велико Търновско , този път от Лондонският Телеграф.

By Grainger Laffan


In the medieval city of Veliko Turnovo, perched on three hills above the Yantra river in central Bulgaria, there used to be only two estate agents.

In the last two years, however, at least 80 new ones have opened their doors to a wave of British buyers looking for a slice of the Bulgarian housing market.

Malcolm Yaxley, 55, gave up his construction job in the UK and moved to Veliko Turnovo last year. "The number of new people doubled last year, and it will double again next year," he said.

The city used to be best-known for being the home of Trifon Ivanov, the bearded football defender who helped Bulgaria reach the World Cup semi-final in 1994.

Now there are so many Britons in the city that is becoming known as one of the places at the forefront of the British invasion. And it is an invasion – there are 30,000 British home owners nationally, according to figures released this week by the Bulgarian government.

Mr Yaxley recently decided to set up a social club for expats. He said most of his members were over 50 years old and had moved to Bulgaria to make their pensions stretch further.



But he said there were also plenty of Britons looking to make a quick profit in Bulgaria's thriving property market, which has grown by 30 per cent in the last four years. Prices are predicted to rise another 10 per cent this year now that the country has joined the European Union.

According to the latest statistics from the Bulgarian interior ministry, many of the British property owners live in the country for at least some of the year. By contrast, the Office for National Statistics believes 80,000 Bulgarians will seek work in the UK this year. The influx of Britons has brought startling prosperity to Veliko Turnovo. Mr Yaxley said the streets were full of new shops and businesses. "People are even turning old garages into small offices," he said.

The influx of money into the former communist state is evident elsewhere. At Bansko, the country's leading ski resort, tourists can check into the Hotel Kempinski where there is Wi-Fi in the rooms, a cigar lounge, a vitamin bar and a spa. Down the street, Savills is selling penthouse apartments for £320,000 each.

In Hotnitza, a town near Veliko Turnovo, the progress is slower. However, the mayor is delighted with his new citizens. "When the Brits arrive, services improve, the infrastructure gets better and jobs are created," said Atanas Ivanov.

As a gesture of friendship, he now delivers his major public speeches in both Bulgarian and English. Hotnitza has 400 inhabitants, but as 47 local homes have been snapped up by British buyers, the locals could soon find themselves a minority.
advertisement

Other small towns are making similar efforts to please their new arrivals. Rujitza, a hamlet near the shores of the Black Sea, has even set aside land for a golf course.

A few years ago, the locals believed that the village would soon die as younger inhabitants moved to cities. Now, one third of the population is British, and they are building their own church.

Carol Woodley and Steve Lewis bought a holiday home in Rujitza two years ago.

They later made the move permanent. While the paperwork involved in renewing residency visas initially proved tiresome, they said they had few regrets.

"It's stress-free and friendly and after an initial settling-in period there is hardly anything you miss," said Miss Woodley.

"Thanks to the British, it is like we live in a new village," said the mayor, Krassimir Kostov. "The first thing they do when they arrive is to renovate their homes, then they start work on the paths, then the roads."

The low price of Bulgarian property is a major draw for most buyers. Graham Devers, a 62-year-old brickyard manager who arrived from Manchester about a year ago with his wife, Marie, paid £11,000 for a house in Rujitza. He said: "The people here are the most friendly and generous that I have met."

Mr Devers said he would have to pay £150,000 for a similar property in the UK.

21 February 2007

За Търново и британските нашественици ...

И това доживяхме ...

Във Велико Търново от около година се издава вестник Frontier Times, със специализирани новини и информация за английските колонисти в града. Преди малко открих ,че вестника има и он-лайн версия, която може да разгледате тук и вече се разпространява на територията на цяла България.

Дори и Серго Станишев се зачита във Frontier Times от време на време :)))

А ето го и отбора , който стои зад начинанието.

Доста често съм бил скептик относно англо-говорящите заселници , които прииждат напоследък в града ни , но като се замисля в цялата тази работа има и доста хубави неща.

Част от заселниците са наистина обикновени прошляци и пияници , които живеейки вече повече от година са успели да научат къде се намира само домашния им адрес и този на 2-3 от кръчмите , които посещават, нищо друго ...

Голяма част обаче от британците , които са си харесали Велико Търново за място за живеене са доста интелигентни и ерудирани хора , които обогатяват социалния живот на града. Има архитекти , които прекарват 10 месеца в година в старо престолния град , а останалите 2 в бизнес пътувания по предаване на проекти в Англия . Има и такива , които се захващат с доста приятни и полезни инициативи , като една реномирана преподавателка по актьорско майсторство от Единбъргския Университет , която се зае с репетициите и поставянето на пиеси с български и британски актьори в театралния салон на читалище "Надежда" ... в този същия салон където е заседавало и 1-вото Велико Народно Събрание .

Общо взето плюсовете от това Британско Нашествие са като че ли повече от минусите . Остава само да се надяваме да не стане така ,че един ден от Боляри да се превърнем в Knights :)))

19 February 2007

Чех е инициатор и дарител на паметника на Апостола във Велико Търново


Катя МИТОВА-ГАНЕВА

Неразривно свързани с историята на нашия град ще останат Константин Иречек, братята Шкорпил, художникът Иван Мърквичка, братята Прошек, Отто Хорейши, Антонин Новак и др. Достойно до тях се нареждат и имената на Йозеф и Карл Папоушек.

Голямо неудобство изпитали търновци при откриването на Учредителното събрание в нашия град през 1879 г., защото се наложило да използват духовата музика на Бесарабския полк. Тогава главнокомандващият и щабът на Българската земска войска, които били установени във Велико Търново, поели инициативата за сформиране на представителна военна духова музика. Наети били 20 чешки музиканти, подготвени в частната военно-музикална школа на Павлик в Прага. Така сред музикантите се озовал и Йозеф Папоушек, който е първият диригент на военен духов оркестър в България и във Велико Търново. Дошъл уж временно в старопрестолния град, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него. Работил като учител по музика, диригент и композитор и се ползвал с авторитет и уважение от страна на местните жители. Със съпругата си Ирина създали многолюдно семейство. Родили им се четири сина и една дъщеря. Карло, Карл (както по-късно се нарича) e роден в нашия град на 9 април 1894 г. В началото на ХХ век Йозеф Папоушек бил назначен за диригент на гарнизонния духов оркестър във Враца и цялото семейство напуснало любимото Търново.

Карл Папоушек участвал, но вече като подофицер в Първата световна война. Награден бил с орден за храброст и получил българско гражданство, като приел името Карл Йосифов Папоушек. След войната, още през пролетта на 1919 г., се установил в гр. Орхание (Ботевград). Там открил малка печатница и книжарница. Впечатляващ е фактът, че на 2 юни 1939 г. ­ в деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, официално се открил паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек. През 1938 г. бюстът на Ботев е отлят във врачанската металолеярна и е по проект на художника Иван Христов ­ учител в местната гимназия.

Карл Папоушек не забравил и родния си град ­ Велико Търново. Въпреки че го напуснал много млад, детските му спомени били трайно свързани със старата столица. Тук за първи път слушал разказите за героичния подвиг на апостола Левски. Ето защо осигурил средства и организирал построяването на неговия паметник в нашия град. Съществували два проекта за постройката на паметника. Първият е на скулптора Павел Метеоров. Представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия по приемане на проект за паметника, начело с ген. Кецкаров одобрил втория ­ на скулптора Любомир Далчев. Открит е през 1946 г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872 г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турската стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана и неговата правдива мисъл: “Ако печеля ­ печели цял народ, ако загубя ­ губя само себе си”.

Великотърновци не останали равнодушни към изключителния родолюбив и дарителски жест на Карл Папоушек. 2 години по-късно той бил обявен за почетен гражданин на Велико Търново.

Любопитен е фактът, че във връзка с регулацията на улицата и построяването на стоматологичната поликлиника се наложило преместване на паметника, с десетина метра в посока на поликлиниката.

През 1950 г. Карл Попоушек напуснал Ботевград. Продължили дарителските му жестове ­ подарил печатницата на общината, а част от машините ­ на университета във Варна, където работил няколко години и основал фондация за бедни студенти. Последните години от живота си прекарал в София, където умира на 20 юни 1964 г. след тежко и мъчително боледуване.

Търновци свято тачат паметта на националния ни герой-революционер. По всеки повод, свързан с живота и безсмъртното дело на Васил Левски, търновското гражданство изказва своята почит пред неговия паметник, “виновник” за създаването на който е чехът Карл Папоушек, приел и обикнал като своя родина България.

15 February 2007

Мобилни , на една рЕка разстояние .

Докато родните Глобул (Cosmote Group) , държат рекламите им по българските телевизии да нямат нищо общо с нищо българско , "да хващат тренда" , да канят Азис за клиповете си , да използват само снимки от разните корпоративни Image банки с усмихнати личица на западняци , които нямат нищо общо с Балканите ... братята Румънци оттатък Дунава правят нещо далеч по-евтино , пропито с доста голяма доза чувство за самоирония и поне според мен доста по печелившо като рекламна стратегия .

Вижте сами :



Посланието на клипа е следното : " Живеем в свят пълен с multimedia messages (MMS). Пратете ги всичките ! "



А тук замесват и България в историята :)



14 February 2007

Босански Севдалинки ...

Като продължение на музикалната тема от преди 4-5 дни ... ето една чудесна босанска севдалинка от град Мостар, в изпълнение на Mostar Sevdah Reunion .

Тези , които не знаят какво значи "Севдалинка" , нека погледнат тук .



Cudna jada od Mostara grada
sve od lani, pa evo do sada
kako Biba od ljubavi strada

Bol boluje Celebica Biba
bol boluje nikom ne kazuje
bol boluje nikom ne kazuje

Ceri Bibo ti rumena ruzo
kazi majci, sta te boli, duso
kazi majci, sta te boli, duso

Mene boli i srce i glava
er moj Ahmo s drugom razgovara
er moj Ahmo s drugom razgovara

Kakav Ahmo voda ga odnijela
zbog njega si Bibo oboljela
zbog njega si Bibo oboljela

Mila majko, nemoj Ahme kleti
reko me je, na jesen uzeti
reko me je, na jesen uzeti