Колко чини историческата ни памет ?

Тези дни Петър писа за една интересна случка с Ботевия четник Сава Пенев и зададе риторичния въпрос колко хора в България си спомнят за него...

Улицата, на която съм отрасъл носи името на друг бележит Търновец - Филип Симидов. Учител във Велес, опълченец, четник и биограф на Филип Тотю, летописец на една цяла епоха от българската история, съратник на Стефан Стамболов, редактор на вестник "Нова България", автор на знамето на Ботевата чета и т.н. .... и въпреки всички тези факти, доста пъти( да не кажа почти винаги) ми се е налагало(все още се водя с постоянен адрес на тази улица) по разни учреждения и служби, да обяснявам, че името се пише СИмидов, а не СЕмидов ...

Днес ми се случи да изпитам разочарованието от непознаването на името на още една бележита личност от Възраждането ни, свързан с историята на моя роден край. На работа получих инструкции за промяна на адреса на офиса на фирмата "Х" от ул еди коя си си на ул. Г. Измерлиев ... Отразих корекциите в уеб сайта като сложих ул. Г. Измирлиев и след известно време получих писмо с молба да оправя правописната грешка - улицата на била Г. ИзмИрлиев, а Г. ИзмЕрлиев...

Отговорих, че оставям така корекцията на моя отговорност, защото знам, че е кръстена на името на Георги Измирлиев - Македончето., като проводих в отговор и статията за него в Уикипедия.

Жалко е човек увиснал на бесилото с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!” да бъде толкова непознат за широката общественост в България ... па макар и да има два негови големи паметника в центровете на градове като Благоевград и Горна Оряховица... Училища в София и страната носещи неговото име...

Очаквам скоро да получа инструкции за промяна на адреса на фирма "У" на ул. Панайот ВЪлов или пък фирма "Z" на ул. Георги БАнковски ...

Станах Татко!

Чувството е наистина неописуемо! Пожелавам всекиму подобна радост!

Малката Елена се появи на бял свят на 13 Септември(13 дни преди термина) с тегло 3.500 кг. и ръст 50 см.

Да е жива и здрава!

Come together

Един уникален млад китарист ...

Ражда се гражданско общество

Отдавна не бях писал , но едни събития от последните месеци ме накараха да пусна тук няколко реда за поредното безобразие в държавата ни.

Не, не ... не става дума за Запалката, за трагедията с бързия влак София-Варна от 3 Март, за затрупаните строители под незаконния строеж във старата столица и т.н. ... Става дума за една гора, станала частна собственост по изключително съмнителен и престъпен начин и която е на път да бъде бастисана.

Поредната ужасяваща гротеска с етикет "България"! Наистина, щеше да е доста смешно ако в същност не беше потресаващо жестоко и плачевно; и за кмета ни, и за общинарите ни, и за прокурорските ни проверки и за великите ни инвеститори/бизнесмени, които ако не са политиците ни да ги гушат и да покриват кражбите им, ще са едни цървули, утрепани от истинската пазарна конкуренция само докато кажат "Добър ден!"....

Единственото нещо заслужаващо уважение в случая е упорството на жителите на тези два великотърновски квартала в осветляването на престъпната схема и защитата на гората от изсичане. Защото на националния протест НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА в милионна София през Април , в разгара на разкритията около бившия ни вътрешен министър не успяха да се съберат и 100 човека с ясна гражданска позиция, а в Търново на протестите в Картала присъстваха по няколко стотин.

УСПЕХ!



ВЕЧЕ ВТОРИ МЕСЕЦ ЕДНИ ХОРА БРАНЯТ ГОРИТЕ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ВРЕМЕ И НЕРВИ.

Членовете на инициативния комитет показаха, че ще стигнат докрай, за да не позволят секирите да затрият белите дробове на старата столица, превърнали се впрочем в разменна монета на не една предизборна кампания.

Защитниците на гората дръзнаха да задават неудобни въпроси на общинските и държавните власти. Заявиха в прав текст, че сценарият по замяната на мазе с един от най-апетитните горски терени на старата столица обслужва шепа местни олигарси. Алармираха прокуратурата, националния омбудсман и дори европейските институции.
Спорно е дали протестиращите накараха овластените местни и държавни чиновници да се червят от срам. Вън от всякакво съмнение обаче е, че с безхаберието си институциите провокираха справедливия гняв на хората, а десетки будни търновци показаха на цяла България как се ражда гражданско общество.

Източник в-к Борба

Ако все още не сте прочели във вестника за огромния скандал с боровата гора на Картала във Велико Търново, ако не сте гледали репортаж по новините или в "Господари на ефира" то ето абсурдната ситуация описана на кратко:

Преди 3 години Общинския съвет на град Велико Търново гласува замяна на 53 декара гори срещу 100 кв.м, където всъщност се помещава нефтеното стопанство на Общината. Въпросните 100 квадрата в Общината принадлежат на частни лица, които ги получават след посткомунистическите реституции. Лицата, на които принадлежи помещението, се съгласяват да го отдадат под наем на държавата… срещу 300 лева. Смешна сума, имайки предвид финансирането на общината, която едва ли би било проблем да се изплаща ежемесечно. Да, но само така си мислите вие. Неизвестно (за кого ли?) поради какви причини няколко месеца подред парите за наема не се изплащат. А в договора има клаузи в случай, че се стигне дотам.(1% лихва на ден) Т.е. за 300 лв работа, за 300 000 - бела. Частните лица, естествено, завеждат дело и така се стига до решението за замяна на 100те квадрата мазе срещу 53 декара борова гора в два от кварталите на Търново.

Преди две седмици обаче се оказва, че собствениците на горите /над 30 души, според запознати/ вече са успели да изключат горите от горския фонд и да ги присъединят към градската територия. А това значи само едно - сеч и безразборно строителство. Документа, който узаконява това е от края на 2007, с подписа на доц. Стефан Юруков, председател на Държавната агенция по горите. Юридически и документално всичко е уредено, прави се всичко възможно да се запази тишина около въпроса… поне до изтичане на сроковете за обжалване.

Т.е. спасение за гората на практика няма. Не и докато хората си мълчат.. така, както са свикнали да си мълчат… и както БИ ТРЯБВАЛО да си мълчат в полицейска държава като България. Лошото е, че спасение трябва не само за гората, но и за града. Освен, че брадвите ще убият белите дробове на града, премахването на естествената растителност ще предизвика ерозионни процеси, ще активизира едва закрепените свлачища в града и т.н. Заради печалбата на няколко калпака, ще изгори цялото село.

Източник.

Софийски Живот

Изкарах един чуден уикенд в родния си град. Направихме една хубава разходка вчера със съпругата, а времето едно слънчево, топло, свялаш чак якето, за да не се изпотиш. Към 19:30, обаче превалихме последния баир на магистрала "Хемус" преди София и вместо обичайната гледка на светещия мегаполис с димящите комини на Кремиковци в дясно(гледка, която аз понякога умилено наричам с думата "Мордор") , над София голяма града имаше само тъмнина - черна дупка бе ! тъмна бездна... Има една сцена от филма "Мотоциклетни дневници", в която младия Че Гевара и приятеля му Алберто Гранадо се изкачват до Мачу Пикчу и размазвайки се блажено се чудят какви хора трябва да са били древните за да построят главния си град точно на това целунато от бога място... И след това слизайки към новата столица на Перу - Лима, какви идиоти трябва да са били испанците пък за да развалят Мачу Пикчу и цивилизацията на древните за да построят това ...




... И ние така слязохме в студа и мъглата на централна автогара и взехме дежурното такси.

Защо все ми се случва след като съм си подредил малко мислите в главата и съм отпуснал блажено душа изведнъж някой изумруд, положително ненормален таксиметров шофьор да ме сваля на земята? Този от вчера определено влиза в топ 5 на всички времена. Тръгнахме, от уредбата се носеше някаква сръбска музичка и на първия светофар аз рекох да попитам , цял ден ли е била такава мъгла тука. Голяма грешка! Шофьора бавно и спокойно намали звука на певачката и се отприщи да разказва "смешни" и "забавни" истории от живота си. Как бил изкарал 20 години в провинцията ... как после се върнал и му дали 3-стаен апартамент в София и как неговите колеги , за които той после бил проверил в досиетата им, че били от провинцията, започнали да се тюхкат и вайкат как той - човека идващ от провинцията ги изпреварил за жилище. Как той после им натрил носовете, защото видите ли бил роден в София , на улица "Козлодуй" 7 и т.н. и т.н. ... Всичко това гарнирано с много "Уеуе-уеуе!" , описания на някакво село наречено Щъркелово Гнездо, което за сефте чувах и загадката какво отговарял на свои приятели , които идвали при него докато живеел в провинцията и го питали какво по дяволите правел там. Щеше да ми оставя отговора на загадката за домашно ... но накрая реши да изплюе камъчето. Та отговора бил "В провинцията съм за да облагородявам нацията" :)))

Е след такива близки срещи от третия вид си казвам , дай боже никога да не ми се налага да свършвам живота си живеейки в столицата.

В тази връзка ми се ще да публикувам тук един стар пост на друг приятел- също от ВТ живеещ от известно време като мен в столицата. Мислите изказани от него ме спохождат и мен , доста често ...

В търсене на позитивното
March 2nd, 2006 Posted by Tsvet, Софийски живот

1-и Февруари - 1-и Март. Един цял месец, макар и кратък. 4 пълни седмици в търсене на позитивното. Ставам сутрин рано, понякога закусвам, понякога пия и кафе и тръгвам на път да търся позитивното. Днес мога смело да кажа, че позитивно в София има много откачени. Не само истински 6-ци от тия дето им пише на челото, но и много, много хора, които имат нормален външен вид (доколкото това е възможно в България), но които си говорят сами, готови са да се обърнат да ти вкарат дясно кроше, ако ги попиташ рязко колко е часа или са готови да ти спретнат скандалче, ако извършиш нещо друго, което им лази по нервите. Е как не, разковничето за голяма част от това състояние се корени в принудата, ежедневно да бъдеш подлаган на позитивното влияние на преживяванията в градския транспорт или на каквото и да е друго движение по софийските улици. Темата е предъвквана достатъчно, за да кара хората да не и обръщат каквото и да било внимание вече, но ако този опит бъде изпитан на собствен гръб, човек бързо усеща смразяващия страх, от това какво би се случило с него ако трябва да преживява това минимум два пъти на ден в продължение на години. В София няма удоволствието от това в усмихната сутрин да се разходиш до работа, да подишаш свеж въздух и да се разтъпчеш за тонус в новия ден. В София имаш единствения шанс сутрин да бъдеш транспортиран до работа, да подишаш смрад и прахоляк и да бъдеш тъпкан или стъпкан в обществените превозни средства.

Естествено е да се мисли, че хората, които получават много малки заплати, са принудени да пътуват в тези мизерни разбити автобуси, в които е толкова мръсно, че не смееш да се допреш до нищо (и въпреки това като излезеш се оказва че си успял да се омацаш от всички страни), газят ти по краката, задължително някой прозорец или таван тече върху теб, блъскат те като стадо диви бизони, за да могат да се доберат до празно място и ти дъхат на всякакви възможни зловония. За съжаление обаче се оказва, че това не е само съдбата на бедните, а ако имаш малко повече пари и можеш да си позволиш такси или собствен автомобил, нещата съвсем не се различават. Шансът да използваш такси или лична кола носи приблизително същият успех. Първо на всяко по-възлово кръстовище става невероятно задръстване и при положение, че всеки си спира, престроява или завива както му кефне, нещата стават още по-запушени. Второ употребата на клаксон за всичко се счита за абсолютно задължителна от всички участници в движението и на практика не е възможно да не чувате поне 10 коли едновременно да ви пукат тъпанчетата, като всеки от тях бибитка със свое си разбиране какво иска да каже и на кого. Дори и да искаш да поемеш по най-далечния обходен маршрут, винаги стигаш до едно от кръстовищата с ужасно задръстване и никога не можеш да отидеш на време на работа или да се прибереш в нормално такова в къщи. Като добавим към това, че и почти всички таксиметрови шофьори са също толкова откачени, такситата им са също толкова мръсни и никой не е+”ва да те попита дали може да пуши в колата. Все още таксиметровите шофьори живеят с усещането, че ти се качваш в ТЯХНАТА кола и си длъжен да се съобразяваш с ТЕХНИТЕ правила. Да не говорим, че едната им ръка е срасната с клаксона, а другата с микрофона на радиото. Чудя се с какво въртят волана…

Ако пък най-после се добереш до собствената си спирка и трябва да се промъкнеш в тъмнината на нощта до мизерната си панелка, газиш до коленете в кал и скачаш в дупки пълни с вода - столица е това бе братчеееее! Оня ден докато се качвах на едно такси стъпих в локва, която се оказа дълбока почти до ръба на обувката ми, а опитът да изляза от нея и да стъпя в страни, за да се кача все пак в колата се увенча със стъпване в такава дупка, че потънах над глезена. На мен определено не ми е смешна цялата ситуация, а и не ми е и банална, защото е част от ежедневието ми. Забелязах, че последните няколко сутрини се чувствам като в онзи филм, в който един индианец попадна в центъра на голям град и единственото, което успяваше да прави, бе да стои замръзнал на едно място и да си запушва здраво ушите.

Кредитланд и Пощенска Банка ?... прочети преди да се хванеш на хорото!

Става дума за това как не само държавните институции в България могат да те направят на луд...

Нека започна с предисторията на събитията.

През Декември 2006, с жена ми сключихме договор за закупуване на зелено на апартамент във Велико Търново. Внесохме авансово 30% от сумата и се договорихме със строителите след като е завършен грубия строеж и има валиден акт 14 да изтеглим кредит от банка и да покрием остатъка по сделката.

До това лято всичко вървеше по мед и масло. Наближи време да се завършва грубия строеж и съответно ние решехме да се задействаме за намиране на подходяща банка със сносна оферта за кредит. И тук аз направих първата генерална грешка. Намерих сайта moitepari.bg и реших да ползвам безплатните услуги на консултантите от Кредитланд...

Срещнахме се с хората, нещата се задвижиха. Проблеми с доказване на достатъчно високи доходи нямахме и съответно етапа с първоначалното одобрение на кредита мина без проблеми.

Последва период на затишие от около месец и половина , два , в който чакахме издаването на акт 14 за завършен груб строеж на обекта. Между временно извадихме останалите удостоверения, нужни от наша страна - за липса на данъчни задължения, за семейно положение и т.н. ... няма да се спирам подробно на тях. Удоволствието ни струваше грубо около 2x30лв. за удостоверенията за липса на данъчни задължения + 10лв. за семейното положение...

Към края на Септември навлязохме във финалния етап ... Строителите осигуриха достатъчно документи, скици и т.н. за да се изпрати експерт от банката, който да направи пазарна оценка на имота. Такса - 80 лв. дадохме копия от всичката документация на банката , направих и още един комплект копия(около 3-4 лв.) и ги изпратих на майка ми в Търново, за да ги има под ръка когато заведе експерта на оглед. Предупредиха ме изрично да не изпращам никакви оригинали защото мога и да не ги видя после и точно така се получи. Въпреки, че документацията беше дадена в клона в София, оценителя на ПБ в Търново се оказа, че не разполага с нея и с изрично обещание да ги върне , взема голяма част от документите от майка ми. Оценката е готова след около седмица и майка ми се обажда на "експерта" с молба да и се върнат документите , на което той този път отговаря, че е забравил да направи копия и сътветно е вече невъзможно да ги върне ...

Дойде момента за последните нужни документи и финализирането на кредита - т.е. от тук започна същинското ходене по мъките. Данъчната оценка на имота беше готова и остана да се извадят от строителите удостоверения за липса на тежести върху земята и апартамента(УВТ) за преиод от 10 години назад. За земята бяха извадени 2 удостоверения(50+50лв.), тъй като УПИ-та , върху които е построена кооперацията са 2. И тук строителите се изправят пред поредната бюрократична бариера в държавата ни. Оказва се, че в Агенцията по вписвания , от където издават тези бележки имат налична информация за периода назад само до 2005 година ... Преди това земята е била общинска собственост и информация можело да се намери само в архивите на общината, но те нямало как да го направят ... Как точно се стига до там общината и Агеницията по вписвания да си разменят информация и да направят удостоверението важащо за 10 години назад , както непреклонно банката настоява, няма да обяснявам . Вади се и УВТ за апартамента в груб строеж (още 50лв.) и всички тези документи се предоставят на банката за правно становище и финално потвърждение на отпускането на кредита.

Минават още 2 седмици и ни се съобщава, че всичко е ок. Уговаряме дата и час при нотариус в ВТ. Пускаме молба за отпуски и чакаме кредитния консултант от Кредитланд да ни съобщи кога да отидем и да подпишем договора в банката...

Два дни преди тази дата той се обажда по телефона и ми съобщава, че е изпратил договора по имейл , да му хвърлим едно око дали не са сбъркали нещо в имената ни и адресите и да се готвим да го подписваме в петък - 26.10.2007 ...

До този момент разчитам безрезервно на човека от Кредитланд. Нали все пак съм му казал какъв кредит искам, как искам да го изплащам (и то няколко пъти), т.е. разчитам на него да избегне евентуални грешки на този етап- нали това му е работата и съм го наел точно за това. Казвам си също , сега съм зает с работа , ще хвърля едно око на договора вечерта преди да отидем да го подпишам. Отваря го жена ми в съответната вечер и какво да види - Вместо нашето желание изплащането да става с намаляващи вноски в договора са записани равни такива(разликата в цялата сума изплатена по кредита набъбва с 4-5000 лева) !!! Шок ! прекалено е късно вечерта да се обаждам и да псувам кредитния консултант ... ще му звънна утре сутрин преди 9 , когато е уговорената среща в клона на "Цар Освободител" за подписването на договора.

Звъня му сутринта, по-успокоен и неговия съвет е да искаме да ни поправят договора. Ми ок... дано да стане! Влизаме при експерта по жилищно кредитиране от ПБ. Здрависваме се и с жена ми се споглеждаме леко смутени. Насреща ни стои човек от типа - "здрависвам се тъй , все едно ръката ми е умряла риба" Сядаме и съобщаваме, че условията за изплащане в договора ни са объркани...

Експ : Ох , ами сега трябва да го върна и ще го оправим.

Питаме кога ще е готов ревизирания вариант за да дойдем да го подпишем?

Експ: Значи , днес сме петък , събота неделя не се работи ... понеделник , вторник евентуално в сряда.

Всичко добре , но ние имаме пуснати отпуски от вторник и в сряда сутринта трябва да сме при нотариуса да правим полица ?

Експ: Ами съжалявам но това е положението.

Доста ядосани и след няколко минутно обмисляне и обсъждане подписваме договора, както е сбъркан с уговорката след месец - два, да подадем молба за промяна на платежния план и да си получим това, което бяхме заявили като първоначално желание при кредитния консултант от Кредитланд.

Следващият етап от ходенето по мъките. Трябва да се съобщи в клона във ВТ за датата и часа резервирани при нотариуса и те сътоветно да предупредят адвоката си , който да изготви и документите по полицата... Питаме експерта от банката , кой трябва да свърши това нещо. Казва ни се обадете се на човека от Кредитланд - това е негово задължение. Звъня му, и той ми заявява ... абе нали каза, че твоите строители там вече са правили няколко договора с ПБ , обади им се и ги прати да предупредят. Отговарям : Ами виж сега , пич , хората си имат достатъчно работа , и експерта в банката каза, че ти си този , който трябва да свърши тази работа, тъй , че що не се заемеш? Казва ок ... и ми звъни след 3 часа с думите : Абе Марто, от 3 часа се опитвам да се свържа с клона във ВТ, но никой не отговаря... нямаш ли някой, който можеш да пратиш там на място. Още по-вбесен му казвам , ок ... и звъня на кума си. Пращам му сканиран договора с банката на имейл , и той успява да отиде с него в търновския кон към 16:10 ... Звъни ми от там и ми дава някаква жена. Обяснявам и за какво става дума , тя ме изслушва и ми казва: Ами господине , не е такава процедурата. от клона в София трябва да ни се обадят на нас(т.е. първия експерт по веригата трябвало да и се обади). ШОК!!! В този момент имам чувството, че се занимавам с разни инспекторки от канцелариите на факултета през студентските ми години или нещо поне толкова гадно ... Близо съм до точката на кипене, в която да и тегля една майна, но слава богу сдържам се, какво пък в виновна точно тя, и и давам координатите на човека от Кредитланд и на "експерта" от София да се чуят и да се разберат помежду си , кой точно аджеба трябва да я свърши тази работа...

Кума ми звъни след 30 минути и казва , оправиха нещата. След още един час ми се обажда консултанта от Кредитланд да ми съобщи същото. Ок, човече , разбрах вече ...

Прибираме се в Търново във вторник и се готвим за сделката. Обажда ми се консултанта от Кредитланд и ми казва да изискаме от строителите УВТ-та за земята и апартамента защото от клона в София, където след сделката трябва да се върнем искат да ги представим. Строителите ни дават УВТ-то за апартамента , за земята не могат тъй като им трябва за другите сделки с клиенти, които предстои да правят, затова се разбираме на другия ден да и извадим нотариално заверени копия. Минаваме на другия ден при нотариуса, плащаме като попове, за всичко включително и за едно ново УВТ, където е вписан задължението ни към банката след подписаната полица. Изрично питам адвоката на ПБ дали това е всичко което трябва да направим с УВТ-та. Той заявява съвсем сериозно. Да , това е абсолютно всичко. Звъня на консултанта от Кредитланд и го питам , така и така съм в Търново и имам свободно време, ако може да свърша някаква работа , да отворя някоя сметка в банката , да се подготвя за финалния етап в София. Той почва да реди на изуст , отвори си 2 сметки , в левове и швейцарски франкове и т.н. ... Седя и се смея ... Абе, човек колко пъти трябва да ти повтарям, че тоя кредит го теглим направо в левове , а не в швейцарски франкове!!!

В понеделник, сутринта пристигаме при "експерта" в София.Нотариален акт , Полица , УВТ за апартамент , Нотариално заверени УВТ-та за двата парцела земя, актуализирано УВТ с вписана полица - всичко на лице. вкарваме пари в сметката за банковата такса, плащаме застраховка за имота ... попълваме всичко нужно и чакаме да ни се обадят за финалното правно становище...

Звъни ми следобяд консултанта от Кредитланд и ми казва: Ами ... имаме малък проблем. От ПБ искат УВТ-то за апартамента да се актуализира. Издадено е на 8 Окт. а сделката е сключена на 31 и за тези 2-3 седмици се съмнявали да не би апартамента да бил заложен. Добре бе , майка му стара ! Що не го споменахте това в началото? И първо ми го искате на 8-ми ... чакам ви 2 седмици да се начудите дали да ми давате кредит или не , да ми сбъркате договора и сега ми искате ново УВТ ... Ядосвам се и казвам, че ще звъня да видим какво можем да направим по въпроса. Питам това ли е всичко ? Отговарят ми , да само това е проблема ...

Свързвам се със строителите(слава богу, че поне те са разбрани хора) , и вчера получавам по пощата ново УВТ за апартамента(+50лв.) по партидата на предишните собственици. Сканирам го и го пращам на консултанта от Кредитланд .

След 2-3 часа ми се обажда по телефона и първите му думи са : Марто, седни долу на стола. Сядам и чувам : С апартамента всичко е 6 ... обаче ... сега се оказа, че трябва да актуализираме УВТ-та и за земята.

Този път учудващо приемам всичко с насмешка ... Като,че ли щях да се ядосам повече ако ми беше казал, че няма повече проблеми.

Тази сутрин ми писна , и дадох телефона на адвоката на строителите, който стана вече и наш да се свързва с "експертите" от ПБ и да се разбират , колко, какви и по-какъв начин извадени още документи са им нужни ...

Сагата продължава! Днес е 7-ят ден от подписването на полицата и прехвърлянето на имота на наше име ... След 10-я ден , строителите имат право да предявят претенции към сделката по договор...