Софийски Живот

Изкарах един чуден уикенд в родния си град. Направихме една хубава разходка вчера със съпругата, а времето едно слънчево, топло, свялаш чак якето, за да не се изпотиш. Към 19:30, обаче превалихме последния баир на магистрала "Хемус" преди София и вместо обичайната гледка на светещия мегаполис с димящите комини на Кремиковци в дясно(гледка, която аз понякога умилено наричам с думата "Мордор") , над София голяма града имаше само тъмнина - черна дупка бе ! тъмна бездна... Има една сцена от филма "Мотоциклетни дневници", в която младия Че Гевара и приятеля му Алберто Гранадо се изкачват до Мачу Пикчу и размазвайки се блажено се чудят какви хора трябва да са били древните за да построят главния си град точно на това целунато от бога място... И след това слизайки към новата столица на Перу - Лима, какви идиоти трябва да са били испанците пък за да развалят Мачу Пикчу и цивилизацията на древните за да построят това ...




... И ние така слязохме в студа и мъглата на централна автогара и взехме дежурното такси.

Защо все ми се случва след като съм си подредил малко мислите в главата и съм отпуснал блажено душа изведнъж някой изумруд, положително ненормален таксиметров шофьор да ме сваля на земята? Този от вчера определено влиза в топ 5 на всички времена. Тръгнахме, от уредбата се носеше някаква сръбска музичка и на първия светофар аз рекох да попитам , цял ден ли е била такава мъгла тука. Голяма грешка! Шофьора бавно и спокойно намали звука на певачката и се отприщи да разказва "смешни" и "забавни" истории от живота си. Как бил изкарал 20 години в провинцията ... как после се върнал и му дали 3-стаен апартамент в София и как неговите колеги , за които той после бил проверил в досиетата им, че били от провинцията, започнали да се тюхкат и вайкат как той - човека идващ от провинцията ги изпреварил за жилище. Как той после им натрил носовете, защото видите ли бил роден в София , на улица "Козлодуй" 7 и т.н. и т.н. ... Всичко това гарнирано с много "Уеуе-уеуе!" , описания на някакво село наречено Щъркелово Гнездо, което за сефте чувах и загадката какво отговарял на свои приятели , които идвали при него докато живеел в провинцията и го питали какво по дяволите правел там. Щеше да ми оставя отговора на загадката за домашно ... но накрая реши да изплюе камъчето. Та отговора бил "В провинцията съм за да облагородявам нацията" :)))

Е след такива близки срещи от третия вид си казвам , дай боже никога да не ми се налага да свършвам живота си живеейки в столицата.

В тази връзка ми се ще да публикувам тук един стар пост на друг приятел- също от ВТ живеещ от известно време като мен в столицата. Мислите изказани от него ме спохождат и мен , доста често ...

В търсене на позитивното
March 2nd, 2006 Posted by Tsvet, Софийски живот

1-и Февруари - 1-и Март. Един цял месец, макар и кратък. 4 пълни седмици в търсене на позитивното. Ставам сутрин рано, понякога закусвам, понякога пия и кафе и тръгвам на път да търся позитивното. Днес мога смело да кажа, че позитивно в София има много откачени. Не само истински 6-ци от тия дето им пише на челото, но и много, много хора, които имат нормален външен вид (доколкото това е възможно в България), но които си говорят сами, готови са да се обърнат да ти вкарат дясно кроше, ако ги попиташ рязко колко е часа или са готови да ти спретнат скандалче, ако извършиш нещо друго, което им лази по нервите. Е как не, разковничето за голяма част от това състояние се корени в принудата, ежедневно да бъдеш подлаган на позитивното влияние на преживяванията в градския транспорт или на каквото и да е друго движение по софийските улици. Темата е предъвквана достатъчно, за да кара хората да не и обръщат каквото и да било внимание вече, но ако този опит бъде изпитан на собствен гръб, човек бързо усеща смразяващия страх, от това какво би се случило с него ако трябва да преживява това минимум два пъти на ден в продължение на години. В София няма удоволствието от това в усмихната сутрин да се разходиш до работа, да подишаш свеж въздух и да се разтъпчеш за тонус в новия ден. В София имаш единствения шанс сутрин да бъдеш транспортиран до работа, да подишаш смрад и прахоляк и да бъдеш тъпкан или стъпкан в обществените превозни средства.

Естествено е да се мисли, че хората, които получават много малки заплати, са принудени да пътуват в тези мизерни разбити автобуси, в които е толкова мръсно, че не смееш да се допреш до нищо (и въпреки това като излезеш се оказва че си успял да се омацаш от всички страни), газят ти по краката, задължително някой прозорец или таван тече върху теб, блъскат те като стадо диви бизони, за да могат да се доберат до празно място и ти дъхат на всякакви възможни зловония. За съжаление обаче се оказва, че това не е само съдбата на бедните, а ако имаш малко повече пари и можеш да си позволиш такси или собствен автомобил, нещата съвсем не се различават. Шансът да използваш такси или лична кола носи приблизително същият успех. Първо на всяко по-възлово кръстовище става невероятно задръстване и при положение, че всеки си спира, престроява или завива както му кефне, нещата стават още по-запушени. Второ употребата на клаксон за всичко се счита за абсолютно задължителна от всички участници в движението и на практика не е възможно да не чувате поне 10 коли едновременно да ви пукат тъпанчетата, като всеки от тях бибитка със свое си разбиране какво иска да каже и на кого. Дори и да искаш да поемеш по най-далечния обходен маршрут, винаги стигаш до едно от кръстовищата с ужасно задръстване и никога не можеш да отидеш на време на работа или да се прибереш в нормално такова в къщи. Като добавим към това, че и почти всички таксиметрови шофьори са също толкова откачени, такситата им са също толкова мръсни и никой не е+”ва да те попита дали може да пуши в колата. Все още таксиметровите шофьори живеят с усещането, че ти се качваш в ТЯХНАТА кола и си длъжен да се съобразяваш с ТЕХНИТЕ правила. Да не говорим, че едната им ръка е срасната с клаксона, а другата с микрофона на радиото. Чудя се с какво въртят волана…

Ако пък най-после се добереш до собствената си спирка и трябва да се промъкнеш в тъмнината на нощта до мизерната си панелка, газиш до коленете в кал и скачаш в дупки пълни с вода - столица е това бе братчеееее! Оня ден докато се качвах на едно такси стъпих в локва, която се оказа дълбока почти до ръба на обувката ми, а опитът да изляза от нея и да стъпя в страни, за да се кача все пак в колата се увенча със стъпване в такава дупка, че потънах над глезена. На мен определено не ми е смешна цялата ситуация, а и не ми е и банална, защото е част от ежедневието ми. Забелязах, че последните няколко сутрини се чувствам като в онзи филм, в който един индианец попадна в центъра на голям град и единственото, което успяваше да прави, бе да стои замръзнал на едно място и да си запушва здраво ушите.