Come together

Един уникален млад китарист ...

Ражда се гражданско общество

Отдавна не бях писал , но едни събития от последните месеци ме накараха да пусна тук няколко реда за поредното безобразие в държавата ни.

Не, не ... не става дума за Запалката, за трагедията с бързия влак София-Варна от 3 Март, за затрупаните строители под незаконния строеж във старата столица и т.н. ... Става дума за една гора, станала частна собственост по изключително съмнителен и престъпен начин и която е на път да бъде бастисана.

Поредната ужасяваща гротеска с етикет "България"! Наистина, щеше да е доста смешно ако в същност не беше потресаващо жестоко и плачевно; и за кмета ни, и за общинарите ни, и за прокурорските ни проверки и за великите ни инвеститори/бизнесмени, които ако не са политиците ни да ги гушат и да покриват кражбите им, ще са едни цървули, утрепани от истинската пазарна конкуренция само докато кажат "Добър ден!"....

Единственото нещо заслужаващо уважение в случая е упорството на жителите на тези два великотърновски квартала в осветляването на престъпната схема и защитата на гората от изсичане. Защото на националния протест НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА в милионна София през Април , в разгара на разкритията около бившия ни вътрешен министър не успяха да се съберат и 100 човека с ясна гражданска позиция, а в Търново на протестите в Картала присъстваха по няколко стотин.

УСПЕХ!



ВЕЧЕ ВТОРИ МЕСЕЦ ЕДНИ ХОРА БРАНЯТ ГОРИТЕ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ВРЕМЕ И НЕРВИ.

Членовете на инициативния комитет показаха, че ще стигнат докрай, за да не позволят секирите да затрият белите дробове на старата столица, превърнали се впрочем в разменна монета на не една предизборна кампания.

Защитниците на гората дръзнаха да задават неудобни въпроси на общинските и държавните власти. Заявиха в прав текст, че сценарият по замяната на мазе с един от най-апетитните горски терени на старата столица обслужва шепа местни олигарси. Алармираха прокуратурата, националния омбудсман и дори европейските институции.
Спорно е дали протестиращите накараха овластените местни и държавни чиновници да се червят от срам. Вън от всякакво съмнение обаче е, че с безхаберието си институциите провокираха справедливия гняв на хората, а десетки будни търновци показаха на цяла България как се ражда гражданско общество.

Източник в-к Борба

Ако все още не сте прочели във вестника за огромния скандал с боровата гора на Картала във Велико Търново, ако не сте гледали репортаж по новините или в "Господари на ефира" то ето абсурдната ситуация описана на кратко:

Преди 3 години Общинския съвет на град Велико Търново гласува замяна на 53 декара гори срещу 100 кв.м, където всъщност се помещава нефтеното стопанство на Общината. Въпросните 100 квадрата в Общината принадлежат на частни лица, които ги получават след посткомунистическите реституции. Лицата, на които принадлежи помещението, се съгласяват да го отдадат под наем на държавата… срещу 300 лева. Смешна сума, имайки предвид финансирането на общината, която едва ли би било проблем да се изплаща ежемесечно. Да, но само така си мислите вие. Неизвестно (за кого ли?) поради какви причини няколко месеца подред парите за наема не се изплащат. А в договора има клаузи в случай, че се стигне дотам.(1% лихва на ден) Т.е. за 300 лв работа, за 300 000 - бела. Частните лица, естествено, завеждат дело и така се стига до решението за замяна на 100те квадрата мазе срещу 53 декара борова гора в два от кварталите на Търново.

Преди две седмици обаче се оказва, че собствениците на горите /над 30 души, според запознати/ вече са успели да изключат горите от горския фонд и да ги присъединят към градската територия. А това значи само едно - сеч и безразборно строителство. Документа, който узаконява това е от края на 2007, с подписа на доц. Стефан Юруков, председател на Държавната агенция по горите. Юридически и документално всичко е уредено, прави се всичко възможно да се запази тишина около въпроса… поне до изтичане на сроковете за обжалване.

Т.е. спасение за гората на практика няма. Не и докато хората си мълчат.. така, както са свикнали да си мълчат… и както БИ ТРЯБВАЛО да си мълчат в полицейска държава като България. Лошото е, че спасение трябва не само за гората, но и за града. Освен, че брадвите ще убият белите дробове на града, премахването на естествената растителност ще предизвика ерозионни процеси, ще активизира едва закрепените свлачища в града и т.н. Заради печалбата на няколко калпака, ще изгори цялото село.

Източник.

Софийски Живот

Изкарах един чуден уикенд в родния си град. Направихме една хубава разходка вчера със съпругата, а времето едно слънчево, топло, свялаш чак якето, за да не се изпотиш. Към 19:30, обаче превалихме последния баир на магистрала "Хемус" преди София и вместо обичайната гледка на светещия мегаполис с димящите комини на Кремиковци в дясно(гледка, която аз понякога умилено наричам с думата "Мордор") , над София голяма града имаше само тъмнина - черна дупка бе ! тъмна бездна... Има една сцена от филма "Мотоциклетни дневници", в която младия Че Гевара и приятеля му Алберто Гранадо се изкачват до Мачу Пикчу и размазвайки се блажено се чудят какви хора трябва да са били древните за да построят главния си град точно на това целунато от бога място... И след това слизайки към новата столица на Перу - Лима, какви идиоти трябва да са били испанците пък за да развалят Мачу Пикчу и цивилизацията на древните за да построят това ...




... И ние така слязохме в студа и мъглата на централна автогара и взехме дежурното такси.

Защо все ми се случва след като съм си подредил малко мислите в главата и съм отпуснал блажено душа изведнъж някой изумруд, положително ненормален таксиметров шофьор да ме сваля на земята? Този от вчера определено влиза в топ 5 на всички времена. Тръгнахме, от уредбата се носеше някаква сръбска музичка и на първия светофар аз рекох да попитам , цял ден ли е била такава мъгла тука. Голяма грешка! Шофьора бавно и спокойно намали звука на певачката и се отприщи да разказва "смешни" и "забавни" истории от живота си. Как бил изкарал 20 години в провинцията ... как после се върнал и му дали 3-стаен апартамент в София и как неговите колеги , за които той после бил проверил в досиетата им, че били от провинцията, започнали да се тюхкат и вайкат как той - човека идващ от провинцията ги изпреварил за жилище. Как той после им натрил носовете, защото видите ли бил роден в София , на улица "Козлодуй" 7 и т.н. и т.н. ... Всичко това гарнирано с много "Уеуе-уеуе!" , описания на някакво село наречено Щъркелово Гнездо, което за сефте чувах и загадката какво отговарял на свои приятели , които идвали при него докато живеел в провинцията и го питали какво по дяволите правел там. Щеше да ми оставя отговора на загадката за домашно ... но накрая реши да изплюе камъчето. Та отговора бил "В провинцията съм за да облагородявам нацията" :)))

Е след такива близки срещи от третия вид си казвам , дай боже никога да не ми се налага да свършвам живота си живеейки в столицата.

В тази връзка ми се ще да публикувам тук един стар пост на друг приятел- също от ВТ живеещ от известно време като мен в столицата. Мислите изказани от него ме спохождат и мен , доста често ...

В търсене на позитивното
March 2nd, 2006 Posted by Tsvet, Софийски живот

1-и Февруари - 1-и Март. Един цял месец, макар и кратък. 4 пълни седмици в търсене на позитивното. Ставам сутрин рано, понякога закусвам, понякога пия и кафе и тръгвам на път да търся позитивното. Днес мога смело да кажа, че позитивно в София има много откачени. Не само истински 6-ци от тия дето им пише на челото, но и много, много хора, които имат нормален външен вид (доколкото това е възможно в България), но които си говорят сами, готови са да се обърнат да ти вкарат дясно кроше, ако ги попиташ рязко колко е часа или са готови да ти спретнат скандалче, ако извършиш нещо друго, което им лази по нервите. Е как не, разковничето за голяма част от това състояние се корени в принудата, ежедневно да бъдеш подлаган на позитивното влияние на преживяванията в градския транспорт или на каквото и да е друго движение по софийските улици. Темата е предъвквана достатъчно, за да кара хората да не и обръщат каквото и да било внимание вече, но ако този опит бъде изпитан на собствен гръб, човек бързо усеща смразяващия страх, от това какво би се случило с него ако трябва да преживява това минимум два пъти на ден в продължение на години. В София няма удоволствието от това в усмихната сутрин да се разходиш до работа, да подишаш свеж въздух и да се разтъпчеш за тонус в новия ден. В София имаш единствения шанс сутрин да бъдеш транспортиран до работа, да подишаш смрад и прахоляк и да бъдеш тъпкан или стъпкан в обществените превозни средства.

Естествено е да се мисли, че хората, които получават много малки заплати, са принудени да пътуват в тези мизерни разбити автобуси, в които е толкова мръсно, че не смееш да се допреш до нищо (и въпреки това като излезеш се оказва че си успял да се омацаш от всички страни), газят ти по краката, задължително някой прозорец или таван тече върху теб, блъскат те като стадо диви бизони, за да могат да се доберат до празно място и ти дъхат на всякакви възможни зловония. За съжаление обаче се оказва, че това не е само съдбата на бедните, а ако имаш малко повече пари и можеш да си позволиш такси или собствен автомобил, нещата съвсем не се различават. Шансът да използваш такси или лична кола носи приблизително същият успех. Първо на всяко по-възлово кръстовище става невероятно задръстване и при положение, че всеки си спира, престроява или завива както му кефне, нещата стават още по-запушени. Второ употребата на клаксон за всичко се счита за абсолютно задължителна от всички участници в движението и на практика не е възможно да не чувате поне 10 коли едновременно да ви пукат тъпанчетата, като всеки от тях бибитка със свое си разбиране какво иска да каже и на кого. Дори и да искаш да поемеш по най-далечния обходен маршрут, винаги стигаш до едно от кръстовищата с ужасно задръстване и никога не можеш да отидеш на време на работа или да се прибереш в нормално такова в къщи. Като добавим към това, че и почти всички таксиметрови шофьори са също толкова откачени, такситата им са също толкова мръсни и никой не е+”ва да те попита дали може да пуши в колата. Все още таксиметровите шофьори живеят с усещането, че ти се качваш в ТЯХНАТА кола и си длъжен да се съобразяваш с ТЕХНИТЕ правила. Да не говорим, че едната им ръка е срасната с клаксона, а другата с микрофона на радиото. Чудя се с какво въртят волана…

Ако пък най-после се добереш до собствената си спирка и трябва да се промъкнеш в тъмнината на нощта до мизерната си панелка, газиш до коленете в кал и скачаш в дупки пълни с вода - столица е това бе братчеееее! Оня ден докато се качвах на едно такси стъпих в локва, която се оказа дълбока почти до ръба на обувката ми, а опитът да изляза от нея и да стъпя в страни, за да се кача все пак в колата се увенча със стъпване в такава дупка, че потънах над глезена. На мен определено не ми е смешна цялата ситуация, а и не ми е и банална, защото е част от ежедневието ми. Забелязах, че последните няколко сутрини се чувствам като в онзи филм, в който един индианец попадна в центъра на голям град и единственото, което успяваше да прави, бе да стои замръзнал на едно място и да си запушва здраво ушите.

Кредитланд и Пощенска Банка ?... прочети преди да се хванеш на хорото!

Става дума за това как не само държавните институции в България могат да те направят на луд...

Нека започна с предисторията на събитията.

През Декември 2006, с жена ми сключихме договор за закупуване на зелено на апартамент във Велико Търново. Внесохме авансово 30% от сумата и се договорихме със строителите след като е завършен грубия строеж и има валиден акт 14 да изтеглим кредит от банка и да покрием остатъка по сделката.

До това лято всичко вървеше по мед и масло. Наближи време да се завършва грубия строеж и съответно ние решехме да се задействаме за намиране на подходяща банка със сносна оферта за кредит. И тук аз направих първата генерална грешка. Намерих сайта moitepari.bg и реших да ползвам безплатните услуги на консултантите от Кредитланд...

Срещнахме се с хората, нещата се задвижиха. Проблеми с доказване на достатъчно високи доходи нямахме и съответно етапа с първоначалното одобрение на кредита мина без проблеми.

Последва период на затишие от около месец и половина , два , в който чакахме издаването на акт 14 за завършен груб строеж на обекта. Между временно извадихме останалите удостоверения, нужни от наша страна - за липса на данъчни задължения, за семейно положение и т.н. ... няма да се спирам подробно на тях. Удоволствието ни струваше грубо около 2x30лв. за удостоверенията за липса на данъчни задължения + 10лв. за семейното положение...

Към края на Септември навлязохме във финалния етап ... Строителите осигуриха достатъчно документи, скици и т.н. за да се изпрати експерт от банката, който да направи пазарна оценка на имота. Такса - 80 лв. дадохме копия от всичката документация на банката , направих и още един комплект копия(около 3-4 лв.) и ги изпратих на майка ми в Търново, за да ги има под ръка когато заведе експерта на оглед. Предупредиха ме изрично да не изпращам никакви оригинали защото мога и да не ги видя после и точно така се получи. Въпреки, че документацията беше дадена в клона в София, оценителя на ПБ в Търново се оказа, че не разполага с нея и с изрично обещание да ги върне , взема голяма част от документите от майка ми. Оценката е готова след около седмица и майка ми се обажда на "експерта" с молба да и се върнат документите , на което той този път отговаря, че е забравил да направи копия и сътветно е вече невъзможно да ги върне ...

Дойде момента за последните нужни документи и финализирането на кредита - т.е. от тук започна същинското ходене по мъките. Данъчната оценка на имота беше готова и остана да се извадят от строителите удостоверения за липса на тежести върху земята и апартамента(УВТ) за преиод от 10 години назад. За земята бяха извадени 2 удостоверения(50+50лв.), тъй като УПИ-та , върху които е построена кооперацията са 2. И тук строителите се изправят пред поредната бюрократична бариера в държавата ни. Оказва се, че в Агенцията по вписвания , от където издават тези бележки имат налична информация за периода назад само до 2005 година ... Преди това земята е била общинска собственост и информация можело да се намери само в архивите на общината, но те нямало как да го направят ... Как точно се стига до там общината и Агеницията по вписвания да си разменят информация и да направят удостоверението важащо за 10 години назад , както непреклонно банката настоява, няма да обяснявам . Вади се и УВТ за апартамента в груб строеж (още 50лв.) и всички тези документи се предоставят на банката за правно становище и финално потвърждение на отпускането на кредита.

Минават още 2 седмици и ни се съобщава, че всичко е ок. Уговаряме дата и час при нотариус в ВТ. Пускаме молба за отпуски и чакаме кредитния консултант от Кредитланд да ни съобщи кога да отидем и да подпишем договора в банката...

Два дни преди тази дата той се обажда по телефона и ми съобщава, че е изпратил договора по имейл , да му хвърлим едно око дали не са сбъркали нещо в имената ни и адресите и да се готвим да го подписваме в петък - 26.10.2007 ...

До този момент разчитам безрезервно на човека от Кредитланд. Нали все пак съм му казал какъв кредит искам, как искам да го изплащам (и то няколко пъти), т.е. разчитам на него да избегне евентуални грешки на този етап- нали това му е работата и съм го наел точно за това. Казвам си също , сега съм зает с работа , ще хвърля едно око на договора вечерта преди да отидем да го подпишам. Отваря го жена ми в съответната вечер и какво да види - Вместо нашето желание изплащането да става с намаляващи вноски в договора са записани равни такива(разликата в цялата сума изплатена по кредита набъбва с 4-5000 лева) !!! Шок ! прекалено е късно вечерта да се обаждам и да псувам кредитния консултант ... ще му звънна утре сутрин преди 9 , когато е уговорената среща в клона на "Цар Освободител" за подписването на договора.

Звъня му сутринта, по-успокоен и неговия съвет е да искаме да ни поправят договора. Ми ок... дано да стане! Влизаме при експерта по жилищно кредитиране от ПБ. Здрависваме се и с жена ми се споглеждаме леко смутени. Насреща ни стои човек от типа - "здрависвам се тъй , все едно ръката ми е умряла риба" Сядаме и съобщаваме, че условията за изплащане в договора ни са объркани...

Експ : Ох , ами сега трябва да го върна и ще го оправим.

Питаме кога ще е готов ревизирания вариант за да дойдем да го подпишем?

Експ: Значи , днес сме петък , събота неделя не се работи ... понеделник , вторник евентуално в сряда.

Всичко добре , но ние имаме пуснати отпуски от вторник и в сряда сутринта трябва да сме при нотариуса да правим полица ?

Експ: Ами съжалявам но това е положението.

Доста ядосани и след няколко минутно обмисляне и обсъждане подписваме договора, както е сбъркан с уговорката след месец - два, да подадем молба за промяна на платежния план и да си получим това, което бяхме заявили като първоначално желание при кредитния консултант от Кредитланд.

Следващият етап от ходенето по мъките. Трябва да се съобщи в клона във ВТ за датата и часа резервирани при нотариуса и те сътоветно да предупредят адвоката си , който да изготви и документите по полицата... Питаме експерта от банката , кой трябва да свърши това нещо. Казва ни се обадете се на човека от Кредитланд - това е негово задължение. Звъня му, и той ми заявява ... абе нали каза, че твоите строители там вече са правили няколко договора с ПБ , обади им се и ги прати да предупредят. Отговарям : Ами виж сега , пич , хората си имат достатъчно работа , и експерта в банката каза, че ти си този , който трябва да свърши тази работа, тъй , че що не се заемеш? Казва ок ... и ми звъни след 3 часа с думите : Абе Марто, от 3 часа се опитвам да се свържа с клона във ВТ, но никой не отговаря... нямаш ли някой, който можеш да пратиш там на място. Още по-вбесен му казвам , ок ... и звъня на кума си. Пращам му сканиран договора с банката на имейл , и той успява да отиде с него в търновския кон към 16:10 ... Звъни ми от там и ми дава някаква жена. Обяснявам и за какво става дума , тя ме изслушва и ми казва: Ами господине , не е такава процедурата. от клона в София трябва да ни се обадят на нас(т.е. първия експерт по веригата трябвало да и се обади). ШОК!!! В този момент имам чувството, че се занимавам с разни инспекторки от канцелариите на факултета през студентските ми години или нещо поне толкова гадно ... Близо съм до точката на кипене, в която да и тегля една майна, но слава богу сдържам се, какво пък в виновна точно тя, и и давам координатите на човека от Кредитланд и на "експерта" от София да се чуят и да се разберат помежду си , кой точно аджеба трябва да я свърши тази работа...

Кума ми звъни след 30 минути и казва , оправиха нещата. След още един час ми се обажда консултанта от Кредитланд да ми съобщи същото. Ок, човече , разбрах вече ...

Прибираме се в Търново във вторник и се готвим за сделката. Обажда ми се консултанта от Кредитланд и ми казва да изискаме от строителите УВТ-та за земята и апартамента защото от клона в София, където след сделката трябва да се върнем искат да ги представим. Строителите ни дават УВТ-то за апартамента , за земята не могат тъй като им трябва за другите сделки с клиенти, които предстои да правят, затова се разбираме на другия ден да и извадим нотариално заверени копия. Минаваме на другия ден при нотариуса, плащаме като попове, за всичко включително и за едно ново УВТ, където е вписан задължението ни към банката след подписаната полица. Изрично питам адвоката на ПБ дали това е всичко което трябва да направим с УВТ-та. Той заявява съвсем сериозно. Да , това е абсолютно всичко. Звъня на консултанта от Кредитланд и го питам , така и така съм в Търново и имам свободно време, ако може да свърша някаква работа , да отворя някоя сметка в банката , да се подготвя за финалния етап в София. Той почва да реди на изуст , отвори си 2 сметки , в левове и швейцарски франкове и т.н. ... Седя и се смея ... Абе, човек колко пъти трябва да ти повтарям, че тоя кредит го теглим направо в левове , а не в швейцарски франкове!!!

В понеделник, сутринта пристигаме при "експерта" в София.Нотариален акт , Полица , УВТ за апартамент , Нотариално заверени УВТ-та за двата парцела земя, актуализирано УВТ с вписана полица - всичко на лице. вкарваме пари в сметката за банковата такса, плащаме застраховка за имота ... попълваме всичко нужно и чакаме да ни се обадят за финалното правно становище...

Звъни ми следобяд консултанта от Кредитланд и ми казва: Ами ... имаме малък проблем. От ПБ искат УВТ-то за апартамента да се актуализира. Издадено е на 8 Окт. а сделката е сключена на 31 и за тези 2-3 седмици се съмнявали да не би апартамента да бил заложен. Добре бе , майка му стара ! Що не го споменахте това в началото? И първо ми го искате на 8-ми ... чакам ви 2 седмици да се начудите дали да ми давате кредит или не , да ми сбъркате договора и сега ми искате ново УВТ ... Ядосвам се и казвам, че ще звъня да видим какво можем да направим по въпроса. Питам това ли е всичко ? Отговарят ми , да само това е проблема ...

Свързвам се със строителите(слава богу, че поне те са разбрани хора) , и вчера получавам по пощата ново УВТ за апартамента(+50лв.) по партидата на предишните собственици. Сканирам го и го пращам на консултанта от Кредитланд .

След 2-3 часа ми се обажда по телефона и първите му думи са : Марто, седни долу на стола. Сядам и чувам : С апартамента всичко е 6 ... обаче ... сега се оказа, че трябва да актуализираме УВТ-та и за земята.

Този път учудващо приемам всичко с насмешка ... Като,че ли щях да се ядосам повече ако ми беше казал, че няма повече проблеми.

Тази сутрин ми писна , и дадох телефона на адвоката на строителите, който стана вече и наш да се свързва с "експертите" от ПБ и да се разбират , колко, какви и по-какъв начин извадени още документи са им нужни ...

Сагата продължава! Днес е 7-ят ден от подписването на полицата и прехвърлянето на имота на наше име ... След 10-я ден , строителите имат право да предявят претенции към сделката по договор...

Мария Папазова - производител на Декоративни Храсти.

Преди около 3 месеца стартирахме един проект , който беше направен от мен и съпругата(голям екип сме с нея :)) но и от кодера Деян и програмиста Ицо. Та цялата работа се състоеше в това, да помегнем на семейното начинание, което захвана майка ми след като се пенсионира. Това е сайта www.hrasti.com . И както се получава в много случаи , когато не си обременен от кретенски клиентски изисквания, срокове и правиш нещо изцяло по твой вкус и усмотрение, резултатите могат да се окажат изненадващо добри. Но ... за това малко по-надолу.



След като видя начинанието , един познат(от фирма в бранша доста уважавана от мен) ми сподели, че сайта е толкова добър , че ако беше направен в нормална държава и в нормални условия би трябвало да бъде доста печеливш(един вид да кърти плочника:) ... да чукна на дърво , но лека - полека започва да се усеща , че може би и нашата родина е що годе нормално място.

Грубата статистика сочи, че за тези 3 месеца сайта е посетен от 35,210 ( 3,336 oт България) посетители и беше представен на вече неизвестен брой уеб дизайн галерии ... Ще ми се да спомена за някой от тях с благодарности :

"This is another design from a language that I don’t understand at all but I just had to add because it is one of serious piece of eye candy. From what I gather with their images, they sell plants, trees and the like. Hrasti is in my top 10 best designs just by it’s shear looks and extraordinary attention to detail. Hrasti, you guys rock."

Thedesignedtree.com

"Whatever this site is about, I hope it does well! The design is amazingly eyecatching and detailed, colors look great, and well… Not much to say! A very welcomed addition to InspirationKing at these “simple web 2.0” days."

Inspirationking.com

"Днес, прехвърляйки RSS новините, забелязах че Vitamin са публикували линк към БГ сайт - hrasti.com. Линкът е в секцията "седмичен избор на хубави сайтове" и наистина заслужава да бъде отбелязан. Сайтът е с много свеж дизайн, има хубава графика, подреден е добре и HTML-а изглежда много грамотно написан.

Поздравления за автора, който се е подписал като Мечо :). По-смело приятелю... "

Росен Василев

Tutorialblog.org го представиха в списъка си за 30-те най-добри сайта за месец август наред с такива неща , като новият сайт на Apple и т.н.

Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички за добрите думи и оценки!

Сега 3 месеца по-късно фен-клуба на hrasti.com взе да се разширява географски и с първите копия и имитации от Чешката република и Китай ...

А покрай всичко това ... получихме и доста предложения за работа. Или както се казваше в един от дивите разкази на Николай Хайтов ; "Има ли майсторлък - парите сами ще дойдат."

Да не забравя да добавя , че и храстите които предлагаме са с качество съответващо и на сайта ;) Така, че не се чудете вече от къде да озелените двора си ... Заповядайте!

ТЪРНОВО - ГРАДЪТ НА ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ

Наскоро - по случай 3-ти Март по магазините и книжарниците се продава един продукт на Нескафе + специален подарък - „БЪЛГАРИЯ В АРХИВИТЕ НА NATIONAL GEOGRAPHIC”. Позволих си да сканирам и да пусна в блога един пътепис от 1907 година разказващ за Велико Търново, който на мен лично ми беше много приятно да прочета. Приятно четене и на вас ! ;)

Октомври 1907 г.
ТЪРНОВО - ГРАДЪТ НА ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ
Феликс Дж. Кох

Попаднах на него само благодарение на един турист - обикновен и безцелен турист, който не искаше да изминава дълги разстояния наведнъж и когото бях изкушил да ме придружи В България. Обикаляхме местата на Руско-Турската Война - точно по времето, когато се решаваше съдбата на Порт Артур - и от Плевен пътят водеше към прохода Шипка. Това си е доста дълго пътуване според балканските методи и приятелят искаше да го прекъсне. Пътеводителят не обещаваше много за по пътя и той не „откри никаква възможност". Най-накрая „намери своята възможност" в един чудесно отпечатан пасаж от „Мапер" - Бедекерът на Югоизточна Европа.

Сцени от Търново

- Защо да не пренощуваме в Търново? -помоли той. - фон Молтке го нарича най-очарователното място на света. Слушай това - и той ми прочете една-две страници от описанието: синьо ориенталско небе, Живописни костюми, агънца, които скачат по зелени ливади, и т.н. Дните бяха горещи, колите - прашни, а chef de garre (т.е, кондукторът) - изпечен мошеник; а да ви кажа истината, цяла България е толкова живописна, че за човек е мъчително да мине през нея за по-малко Време, отколкото трябва. Изписах на лицето си благоволение и казах, че съм готов да отида в Търново. И така, купихме си билети за града.
В четири и половина трансрумелийският експрес на Българските Държавни Железници ни остави в Търново. Гледката не беше вдъхновяваща. Малко ливади, няколко планински каруци - каквито у нас съм виждал единствено в бандитските райони на Кентъки - и майка с дете. Шапката на детето беше покрита с живописни пайети и аз му направих снимка.

Тоба обаче не ни подкара напред. По целите Балкани Железниците целенасочено избягват градовете. Казаха ми, че обичаят се появил още по турско време, когато градовете плащали големи суми на железопътните компании, за да ги избягват - с цел разхайтени войници да не се мотаят из тях във времето между два влака. Днес обаче съм по-склонен да вярвам, че това е дело на местните политици, които искат да предоставят на файтонджиите от техния избирателен район възможността да си изкарват прехраната на гърба на странниците.

От гарата тръгваше хубав селски път, по който ни понесе файтонът - между отчасти покрити с дървета високи урви, които стигаха до жълтеникави скали, издигащи се от красива виеща се река. Далеч напред имаше други скали и на тях беше кацнал градът - Прекрасното Тьрново, Всяка къща в което е окъпана в цвят: покривите с червени печени керемиди, стените боядисани в глинели розови и кафяви цветове, стрехите и корнизите подсилени с тежки с почернели от времето греди. Жълто и синьо красяха други къщи. Спряхме, за да се насладим на перспективата - все едно Неапол, гледан от морето, - защото и тук къщите са на по три или дори на по пет етажа, нещо изключително рядко за архитектурата на Ориента.

На път към пазара

Заобиколихме хълма - едното от двете стръмни възвишения, на които се издига Търново - и спряхме при Борис, търновския „Уолдорф-Астория". В дневника си записах първото си впечатление от къщата - „приятна, но примитивна". Един кореспондент непрекъснато си води бележки и е интересно да се види как мнението му се променя с отлитащите часове. Последвахме нашия немскоговорящ домакин нагоре по една от тези старинни вити стълби, която напомня на американеца за къщата на Том Корбин, и си осигурихме стая с очарователна гледка към това Соренто на Балканите.

След това двамата с туриста се отправихме навън да „направим" Търново. От прозореца вече бяхме разгадали особената му топография. Градът се намира от двете страни на гигантска планина. В нейната основа има долина, от която се издига друга планина, където са останките от предградията. Именно от тези склонове се издигат къщите - високи и тесни и с всякакви форми - все по-високо по улиците, които я карат полекичка и на зигзаг, така че човек никога не знае дали мястото, за което е тръгнал, се намира на върха или в подножието на планината. Съответно и къщите се намират само на горната страна на пътя и когато погледнеш из-отдолу минаващите мулета, те изглеждат все едно крачат по покривите. Илюзията беше много особена и ми напомни за пасящите магарета в Исландия, които живеят по покривите на къщите на техните стопани. Постройките в Търново имат и още една отличителна черта. Обикновено хората на Балканите не са особено щедри по отношение на прозорците и особено тук - където стъклата са двойни срещу суровите планински зими - броят на прозорците може да се приеме като показателен за размера на кесията. Но без значение дали хората са бедни или богати. поотрийте изобилстват на тази страна на къщата, която е обърната към красивата река - а тя обикновено е задната. За тези от нас, които са свикнали на турския базар, определено беше изненада да открият прозорци на задната страна на български дюкян. На тези прозорци, както и на другите покрай улицата висят дантелени завеси или плетени местни рогозки, изрисувапи в ярки фигури с живи форми, които правят сцената още по-странна.

Последните турци

Големият чар на Търново обаче се крие в неговите балкони. Всеки дом -а трябва да се помни, че в по-близките части на Изтока дом и дюкян са синоними - има в средата на фасадата на Втория етаж врата, в по-голямата си част от прозоречно стъкло, която се отваря към малък балкон, където през цялото лято цъфтят олеандрови храсти в тежки зелени качета. Там госпожата сяда да шие, да наглежда малките или да се надвеси и да побъбри с минаващите съседи. От двете страни на балкона има единични прозорци и в дъждовно време тя се оттегля зад тях. Колкото и да е странно, в Търново богаташките къщи се ограничават до два етажа; бедняците обитават четири и пететажните сгради, които се дават под наем. Но нека се върнем на балконите. Много от тях не се задоволяват с олеандрите, ами имат опънат отгоре си свод от лоза, така че българската дама да се скрие в беседка от листа, от която на воля да къса висящите сладки гроздове и да хвърля люспите Върху минувача в тясната алея или по-често на сравнително широката улица отдолу.

Но ние сме почнали да разнищваме Търново парче по парче, което ни лишава от чара на цялото. Трябва да пообиколим навън, тук и там, вън и вътре в тази страна на нибелунгите, да отбележим туй и онуй как се появява и изчезва и да се насладим на цялото. Нека последваме улицата, където и да ни заведе. От едната страна къщите се издигат нагъсто, което се дължи на различната им височина и форма, и тук позлатените кубета на една българска църква разчупват еднообразието. Сега слизаме по хълма и горните етажи са надвиснали над нас като в Нюрнберг, само че тук са толкова близки, че почти се допират до стените на съседите, и ние вървим в непрекъснат здрач. Излизаме на открит площад и подминаваме едно ландо, което - какъвто е балканският обичай - е покрито вътре с бели ленени покривки. Продьлжаваме към казармите и пазарния площад, една решетъчна структура, разделена на две за конюшни, и достигаме до сърцето на града. Поглеждаме назад и улавяме гледката на градините по покривите. Наемателите на големите постройки също имат балкон на Втория етаж, но на горните етажи няма балкони и те се налага да вземат въздух и да простират седмичното пране на покривите. Там, сред храстите, хората седят подобно на нашите модни нюйоркчани на хиляди мили на запад.

Сцени от улиците на Търново

Улицата става неравна, тъй като плочите са се разхлабили. На места през пътя има стъпала и откриваме, че височината им чувствително се е променила. Тук има дюкяни за шапки и обувки и кафенета, където турското кафе се сервира в чашки без дръжки. Има и други дюкяни, които гледат към улиците не с прозорец, ами с две врати. На праговете им цъфти „еврейско мушкато", тъй като тези хора изпитват неумерена любов към цветята. Над нас балконите стават все по-богати - прътите с нанизите лук са заменени от изящни ковани железни орнаменти, но все още сме сред занаятчиите на Търново. Ето я пекарната, с една стена почти напълно отворена към улицата, разкриваща варосаната глинена пещ и пълната с кръгли кафеникави самуни сергия. Следващият дюкян е на сарафина - изключително необходим фактор в живота на Балканите, където в обращение се намират монетите на толкова много страни. Лихвата, която взема, е четири цента на долар и осемдесет, като е напълно доволен от тази си комисионна. Оттатък има пазари с хранителни продукти и още с шапки и дрехи - дюкяни с чехли и костюми. Във всички тях стоят дружелюбните местни хора, които са много щастливи да позволят на „американски" да разгледа стоката им, стига само да могат на свой ред да го зяпат. България може и да е разбойническа страна и трябва да признаем, че по южната граница имаше места, където не се чувствахме съвсем в безопасност, но като общо от всички народи в света българският е сред най-гостоприемните към прекрачилия прага му странник.

Завиваме по павирана улица, която е само пет фута широка и върви нагоре. Тук най-ниският етаж на къщата е без прозорци, построен от камъни и хоросан, с тежки дървени врати и още по-тежки железни клепала, както и с малко препречено с решетки прозорче от едната страна на входа, което да служи като шпионка, преди посетителят да бъде пуснат вътре. Човек може да си спомни за Али Баба и четиридесетте разбойника, като види керваните от магарета да спират пред тези врати и любопитните мулетари с чалми на главите да чукат и да чакат да им отворят. Тук горният, леко издаден напред втори етаж е с паянтов градеж - бял с изключение на по една синя ивица на всеки ъгъл, или пък оставен с цвета на покриващата скелета глина и украсен с малтийски кръстове от борови греди. Тук-там решетките разкриват турски харем. Но турците почти са изпразнили България и рядко можеш да срещнеш техния език и костюм. Напускаме този квартал и влизаме в следващия, където прозорците са качени още по-високо на стената. Къщите гледат настрани, както е в Румъния, и към малки градинки между плочите на улицата. Внезапно излизаме на високата и островърха пожарна кула, „центъра" на всеки български град.



Гледката от това място и от малкото възвишение отзад е несравнима. Нито Неапол по залез, нито заливът Джорджиън бей, нито Которският залив могат да оставят толкова трайно впечатление; тъй като на всичките им липсват тези багри, които тук ни представят редиците къщи от двете страни, намръщените скали отзад и старата турски джамия - като тези, които се виждат по снимките на стария Витлеем - на гребена на хълма.

Тук намерихме изкушаваща малка кръчма и се отбихме да опитаме местната бира и пресните смокини, които мястото можеше да предложи; след това продължихме обиколката. Най-накрая бяхме открили Изтока - Изтока от книжките с приказки. Уличките ставаха все по-тесни - всъщност толкова свити на места, че мъжете с кобилици за вода на раменете едва съумяваха да минат. Там където се разширяваха, пред къщите се появяваха веранди и имаше малки прозорчета, през които можехме да надникнем към варосани стаи с железни кревати и религиозни картини по стените.
Няколко ученици, които играеха в сянката на една градинска стена, скочиха на крака и ни поздравиха, като минавахме край тях. Забелязахме шапките им, с обръчи от чортова кожа, плоско дъно от ален плат и позлатен малтийски кръст. В България и момчетата, и момичетата носят еднакви униформи, които се променят съвсем малко съобразно с това, в кой клас са и ако някое дете направи беля, човек само трябва да мине през съответната класна стая, за да открие виновника. Освен това тази еднаквост премахва завистта между бедни и богати.

Отново минава амбулантен търговец, но в Търново както те, така и просяците са малко. Тук-там срещаме селяни в традиционни костюми, но хората предпочитат европейската мода.

Селяни , облечени в лавандулови носии на посещение в Търново.

На една сергия сред множеството местни изгледи, изложени за продан, намерихме и сувенирна картичка с профила на Рузвелт. За сметка на това снимките на княз Фердинанд определено са редки, при Все че князът е доста популярен.

Търново затваря магазините си. Продавачите свалят нанизите от плоски червени сушени колбаси, които са окачени на сергиите подобно на редицата семена на акация. Един офицер от армията със сини панталони и шапка и куртка в бяло взема своето овнешко печено и касапинът затръшва вратата. Прибират манната небесна от дюкяните с плодове, а там където се продават луксозни свещи, туркиня с покрито лице, от което се вижда само частта между горната устна и клепачите, бърза да направи последна покупка. Една сграда, подобна на аркада, но без покрив, подслонява редица дюкяни, които също затварят.

Канехме се да посетим някои от тях, когато приятелят сграбчи ръката ми по свойствения за него конвулсивен начин.
- Виж! О, виж! Това е гордостта на България! - каза той и въздъхна нервно.
Погледнах в посоката, в която сочеше пръстът му, и там, на балкона, стоеше балканската Мадона - една от тези редки красавици на южната славянска раса (иначе не особено известна с красивите си жени), която остава в спомените на човек много след като всяка друга йота от градовете и къщите е била забравена. Моята търновска лейди беше достойна за четката на художника - така както я видяхме. обрамчена от прозореца на старинната
триетажна къща и с цветята на галерията в основата на платното. Очите и имаха черно-кафявия цвят, характерен за Южните Балкани; кожата и беше маслинена, а косата и, разделена на път - гарвановочерна. Истинска Жулиета за някой балкански Ромео. Но тя не би участвала и в най-малкия флирт и - уловила погледите ни - извърна глава, разкривайки половин дузина фини плитки, които се подаваха изпод забрадката. След това изчезна в стаята. Приятелят влезе в пекарната отдолу и купи самун местен хляб - „да хапне нещо", както каза, но всъщност нахрани с по-голямата част прасетата и кончетата, които срещнахме по княжеското шосе. Въздържах се да възразя, само отбелязах, че местните хора ни гледат накриво заради тази екстравагантност. В Търново хлябът струва цели четири цента самуна.

Трима ученици, които говореха френски, ни последваха и след това станаха наши водачи. Отведоха ни на пазара за месо, където старите турци спореха сред агнешки плешки, от които капеше мазнина, а волове теглеха тежките каруци към ковашката махала. Там селяните с раирани ризи и потури водеха кончетата си да бъдат подковани. И най-накрая, в самите покрайнини, където човек може да види африканския бивол, полегнал край каруцата, в която е впрегнат, докато селянинът върши работата си в града или докато - вече по-късно - пали край животното огън, събира семейството, пече лютивите чушки (мангото или лютите камби на Балканите) и пие Вино - сцена, която изключително много прилича на прерийните лагери в нашия Запад от времето, когато републиката беше млада. Приятелят обаче не прояви интерес. Образът на Жулиета още се мержелееше пред очите му. Дори армейските офицери от крепостта, един от които беше ходил в Ню Йорк, не успяха да го отърсят от този блян. Затова се отправихме към хотела за вечеря, после аз към бележника, а той към леглото, докато грамофонът на долния етаж гърмеше с откъси от „Кармен".