За "Обратният подбор"

В момента следя на живо изслушването на нашият кандидат(вторият избор) за еврокомисар Кристалина Георгиева и ми се прищя да споделя нещо. Не разбирам много от материята, върху която госпожата полага изпита, да не кажа никак, но ми харесва начина по който се държи и представя себе си и България пред евродепутатите. Явно и те я харесват, защото получи похвали от доста от тях, успя да изкара усмивки по лицата на повечето с чувството си за хумор, но не от снизхождение(като тези при разпита на Р.Йелева) а истински... и т.н.

Та малко като гръм от ясно небе ми дойде вчера един разговор с майка ми. "- Знаеш ли, че Кристалина била от Кършовия род от Елена?" ме попита тя... "-Не!" казах аз, и отворих чичко гугъл да видя за какво иде реч.

И ето какво излезе... Госпожата е потомка не само на прадядо си Иван Кършовски, ами е рода и на цяла плеяда от личности, оставили диря в историята и културата на пред и следосвобожденска България. Иларион Макариополски и неговата Великденска акция... Стоян Михайловски и неговите строфи "Върви народе възродени..." ... Петко Юрданов Тодоров, сестра му Мина за чийто "Две хубави очи" Пейо Яворов пише една от най-хубавите си поеми...

Това малко ми дойде като разведряване след убийствената статия за обратния подбор на темплар от вчера... Може би не всичко е загубено. Може би все пак има някакъв шанс подбора и у нас бъде обърнат в правилната посока ?

Ето чудесното интервю с майката на Кристалина Георгиева, което открих след споделеното от майка ми вчера. Приятно четене!



Кристалина Георгиева е правнучка на Иван Попхристов Кършовски – най-видния представител на еленската възрожденска фамилия
Някои хора се гордеят с богатство и пари, а ние сме горди с родовете си – с това искрено признание започна разговорът ми по телефона с майката на Кристалина Георгиева, българският кандидат за европейски комисар, вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка. На 3 февруари, когато е изслушването на българския кандидат от Европейския парламент, Маринка Георгиева ще навърши 89 години, но рождения ден ще празнуват след голямото изпитание на дъщерята.
„Ние от фамилията все сме си заедно, не ни пречат големите разстояния. А и общуването ни е семейна традиция от минали времена, когато всички се събирахме у баба Анка и пеехме. Тези песни са ми скъпи спомени и Кристалина все иска да ѝ ги запиша.

Ние даже си кумувахме по роднински, а когато ни питаха защо го правим, отговаряхме – та ние сме си хора за цяла сватба, защо да търсим други” – разкрива една по една подробности от родословието майката на известната българка.
Професионалното израстване и шеметната кариера на Кристалина Георгиева, единственият източно-европеец в ръководството на Световната банка, са потвърждение на поговорката „Крушата не пада по-далеч от дървото”. А може би е орисана по родова линия да продължи делото на предците си за силна българска държава.
Българският кандидат за еврокомисар е потомка на една от най-известните родолюбиви фамилии в Елена – Кършовската. Кристалина е правнучка по бащина линия на Иван Попхристов Кършовски – най-изявеният представител на рода, чието начало поставя легендарният Кършо войвода. За него се предполага, че е сред младите боляри, избягали и заселили се в Еленския балкан при падането на Търново под турско.
Иван Кършовски е първородният син в многолюдното семейство на възрожденския учител и свещеник Христо Иванов Кършов и племенницата на Иларион Макариополски Юрдана Симидова. Петимата братя – Иван, Сава, Юрдан, Кръстьо, Антон, и една от двете дъщери – Андоничка, се посвещават на национално-освободителната борба.
Революционната дейност на прадядото на кандидатката за еврокомисар е свързана с участието му в четата на капитан дядо Никола, в легиите, той работи у нас и в емиграция с Раковски, Панайот Хитов, Христо Ботев. Искрени и сърдечни са били отношенията му с Левски, обща работа в БРЦК и приятелство го свързват с Любен Каравелов.

Иван Попхристов Кършовски се нарежда сред най-изтъкнатите в интелектуално отношение български възрожденци. Владеел немски, френски, румънски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на което чете и ползва разностранна чужда литература, прави преводи и неслучайно е сред учредителите на Българското книжовно дружество /днешната БАН/. Той оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов, на чиято чета Кършовски е главен писар: „…било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът…”.
След Освобождението Иван Попхристов Кършовски взема участие в уредбата на държавата. Той е сред членовете на Учредителното събрание, народен представител в Първото Велико народно събрание, секретар на бюрото на Народното събрание. Скоро обаче, като много народни поборници, той е силно разочарован от произвола и нарушенията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пише в дневника си: „За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право”.

От 1881 г. Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграция във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля ѝ Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
В Елена и до днес е запазена родната къща на прадядото на бъдещия еврокомисар, паметник на културата, в която Левски основава местния революционен комитет. Тя се намира в началото на малката калдъръмена уличка „Кършовска”, а през главната улица, в парка, е издигнат паметник на петимата братя революционери.
„Кристалина знае много за своя еленски род, но никога не е идвала в града на своя прадядо за разлика от брат си. „По моя линия тя е наследница също на славен род”, споделя още майката. „Дядо ми по бащина линия е бил активен участник в борбата за църковна независимост, а другият ми дядо Балканската война заварва като кмет на Любимец. Всички мислят, че Кристалина е от моя град, но тя е родена в София, на една и съща дата – 13 август, с племенницата Анелия, която носи името и удивително прилича на баба си Анка. Кристалина е кръстена на моята майка, която се казваше Кристина, и детството си често прекарваше при нея и сестра ми в Любимец.
„За първи път споделям още нещо за Кристалина. От баща си, който почина рано и беше прекрасен трудолюбив човек, и от прадядо си Иван е наследила писането на стихове, а от мен да рецитира. Аз не станах актриса, харесвам театъра като изкуство, а не като професия. Синът, който е по-голям от Кристалина, наследи дарбата на моя прадядо и е художник-приложник.

Ние сме сърдечни и открити хора. Вратата на дома ни е отворена за всеки, който идва с добро сърце. Когато дъщеря ми прие кандидатурата за европейски комисар, десетки хора ми се обадиха да ме поздравят. Други я укоряваха, че за пет минути е приела предложението. Когато на везните поставиш високия пост в Световната банка и дългът към родината, не е нужно повече време, за да покажеш, че си патриот. Дори и далеч от Родината, тя не престава да мисли за нея. Всяка сутрин, мамо, ми казва тя, се събуждам с мисълта за България. И как да е иначе, като тук са всичките ѝ близки – съпругът, дъщерята, майката, приятелите ѝ.

Ако моята дъщеря беше отказала предложението, щях да бъда силно разочарована. Изпитвам майчина гордост, но повече се гордея с нея като българка, защото на България са нужни хора, които освен за собственото си благополучие трябва да работят и за държавата си, и за народа си. А той заслужава по-добра съдба. Вярно е, че една птичка пролет не прави, но и досега все ни управляваха като орел, рак и щука.
Аз вече съм на възраст жена, но пожелавам на младите да дочакат щастливи дни за България.”

Мария Симеонова